Гледам в стъклото
и виждам душата си
протягам ръка да я стигна
но тя е толкова дълбоко
ще я открия ли не зная,
или просто не виждам
със сърцето си,
а може би никога
не съм я търсила
там зад стъклото е твоята ръка,
в дълбините на моята душа,
опитваш, протягаш уморени ръце,
но не стигаш до моето сърце
а душата като пгица се рее над теб
погледни, в дълбините и проникни,
ще бъда-ще бъдем,
може би едно цяло
там зад стъклота
аз виждам душата си.
Търсиш ме- ти си истина,
търсиш ме- ти си пътник,
през пустини ,морета,
но пак се връщаш при мен.
Гледам в стъклото ,ръката долепям,
взирам се в него,но душата си виждам.
Тъжни ,безпомощни уморени очи,
И душата камбана оглежда се
Там в стъклото,ръката зовяща.
Препоръчани коментари