• публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    219293

Защото вдигнах очи да те погледна...

shefkata

850 прегледа

- Дойде и ми каза, че ме обичаш, а от дни наред ме избягваш. Дори не вдигаш очи, за да ме погледнеш...Защо ?

- Защото красотата ти е убийствена...Тя е равностойна на мощно оръжие, което е способно единствено да наранява.

Ако вдигна глава и те погледна, ще поискам да се приближа до теб ; ако приближа, ще усетя аромата на кожата ти и ще поискам да те докосна ; ако го сторя, тогава ще изпитам неудържимото желание да те държа в ръцете си. О, Боже, ако това се случи, тогава никакви дяволи няма да могат да ме спрат и никои ангели да спасят душата ми. Тогава ще забравя, че имам съвест, ще потъпча всичките си скрупули. Няма да притежавам ясна мисъл, защото ще ме опиянява топлият ти дъх. Няма да чувствам вина, че вкусвам от сладостта на целувките ти, защото...ако попаднеш в прегръдките ми, аз несъмнено ще те целуна. А след първата твоя целувка, пиянството ми ще бъде пълно. Няма да мисля, колко е грешно това, което правя, защото в този миг за мен няма да съществува друг свят освен този, в който сме само ние двамата. Ти ще бъдеш моя свят, моя Бог, моя живот...Ще си всичко онова, което искам да притежавам. Това ще бъде моя миг и след него, ще мога да предам душата си на Дявола.

В този момент ще забравя чувства, като дълг и признателност, като уважение и доверие и нищо, нищо освен това, което виждам няма да съществува...Никой освен ти ! Ще забравя, че наранявам хората, които обичам, които ме обичат и то само защото вдигнах очи да те погледна. Ще престъпя обещанията си и ще забравя в какво съм се клел преди време. В душата ми ще се развилнее ураган, който никога до сега не се е надигал, дори ни е загатвал, че съществува. Ако вдигна очи да те погледна, ще видя един дявол е ангелска лице, ще видя светлината на осъществените си мечти, но с цената на толкова много болка. Няма да моля Бог да ми просте, че целувам устните ти, няма да се стряскам потъвайки в синевата на очите ти, няма да се страхувам от нищо, защото нищо друго няма да има смисъл.

Държейки те в ръцете си невярващ, че си до мен, при мен...потънал дълбоко в очите ти, до безпаметност пиян от целувките ти, аз ще пожелая да те имим...завинаги ! И тогава наистина ще изгубя разсъдака си, защото зная, че това е невъзможно. Ти си чужда, а аз принадлежа на друга. Пътищата ни са разделени... Ще обезумея от болка, ще намразя света, ще прокълна Бог задето те е създал толкава красива и Дявола, който кръстоса пътя ми с твоя. Ще намразя теб, заради това, че те има, заради това, което си...Накрая ще намразя и себе си, защото вдигнах очи да те погледна !

strast1dv1.jpg




15 Коментара


"Ще намразя теб, заради това, че те има, заради това, което си...Накрая ще намразя и себе си, защото вдигнах очи да те погледна !"

85860e319ab4f5772b828e2a49931473.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара

Нещо такова ли...

http://www.youtube.com/watch?v=u6iNCHPJ1m4

П.П. Да не би да ти звучи познато от някъде... :baby:

Да...

Фани за това уби Ередия-защото разбра, че въпреки неговият егоизъм, подлост и маниерщина тя не може да спре да го обича......

И с този акт тя сама осъди себе си :(


Сподели този коментар


Линк към коментара

Хубаво е! Дай Боже всекиму поне веднъж в живота си да е осъден на такава любов, па макар и "с разделени пътища".

Сподели този коментар


Линк към коментара
Хубаво е! Дай Боже всекиму поне веднъж в живота си да е осъден на такава любов, па макар и "с разделени пътища".

не мисля така....

Красиво е да го четеш, но не и да го изпиташ.Страстта изпепелява, Федора, и след себе си оставя само руини.Фани помниш ли как завършва пътя си ?

Сподели този коментар


Линк към коментара
И с този акт тя само осъди себе си

За съжаление, така е...

Най-тежката цена се заплаща от най-невинното сърце :(

Дай Боже всекиму поне веднъж в живота си...

Дамм...Само този, който го е изпитал, само той знае...Каква е сладостта на горчивата чаша ! :wub:

Сподели този коментар


Линк към коментара
не мисля така....

Красиво е да го четеш, но не и да го изпиташ.Страстта изпепелява, Федора, и след себе си оставя само руини.Фани помниш ли как завършва пътя си ?

Ти недей много мисли, ами чувствай! :P

Всяко нещо си има цена! Не помня точно какъв беше там случаят, освен че го застреля и се пристрасти към морфина, но пък колкото чувства е познала тази жена, други цял живот само могат да си четат вечер в легло с розовото романче в ръка и мъж, обърнат на другата страна.

А и руина можеш да бъдеш не само благодарение на страстта, тъй че по-добре това, отколкото от безскрупулни задкулисни игри, завист, разяждата те отвътре, ако щеш дори и от немай къде - просто скука и сивота.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мислиш ли ,че страстта е средство против скуката ?

Аз не мисля така.Като скучаеш-върви на лов, за риба, копай си градинката, занимавай се с нещо прозаично, нещо втръснало ти до болка.....

Докато любовта е нещо съвсем различно от средство против скуакта на ежедневието. (поне за мен е така де )

За останалото си права.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Мислиш ли ,че страстта е средство против скуката ?

Как ти хрумна, че съм "кодирала" това в написаното от мен?

Ще повторя - по-добре руина от страст, отколкото руина от скука.

Пък, така и така си го написал (цитата), макар да не съм вложила такъв смисъл - да, мисля (то е ясно), че страстта и скуката са несъвместими, а дали е средство? Може и да е. Само, че средство някак ми звучи целенасочено търсено оръдие против именно това състояние на човека, когато той е лишен от стимул.

Втръсналото ти до болка занимание нима ще разнообрази емоционалната ти сивота? Четох някъде (чета, колко и да не ми личи хахаха), че скуката се заражда тогава, когато си принуден да правиш неща, които не те вълнуват, неща, от които си отегчен до болка. С което съм съгласна. Препоръчваш лек против липсата на интерес чрез дейност, втръснала ти до болка?! Интересен подход.

Само ще добавя, че страстта, въобще любовта, не може да я плануваш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Айде и аз да се намеся в разговора ви, като автор на постнатото...

Страстта не е средство против скуката, но в дадени моменти от живота първата, разсейва втората !

А ако сте обърнали вниманеи на моналога, моят герой е изпепелен от тая страст, но на места споменава и какво го възпира...Кое е по-силно в нас ? Самосъхранението или изкешението ? И трябва ли да вдигнем очи за да погледнем...sexyts3.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара

Много трудни въпроси взе да задаваш. :D

Или по-точно казано, много трудно би могло аз да дам еднозначен отговор за себе си.

Не се познавам достатъчно добре, за да мога да отсека - да, ето така и така бих постъпила, особено в такава ситуация (или поне така си мисля). Хипотетично, ако аз съм лирическият герой, от морална гледна точка сега ще кажа, че ще се отдръпна, но от емоционална - едва ли... Но в действителност, кой знае?!

"Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.”

Чакам и ти да отговориш на въпросите, които зададе. :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

За да не кажеш, че бягам от отговорност, ще ти отговоря.

При мен като че ли самосъхранението надделява. Мисля, че няколко пъти успявам да се справя с изкушението и да го преудолея.

Колкото повече си забранявам да мисля за теб, толково по бързо мисълта ми все към тебе бяга. Колкото по далече искам да те държа от себе си, толково по близо те чувствам. Колкото повече се насилвам да те забравя, толкова по често образът ти изплува пред мен. Колкото повече се стремя да те дам на другата, толкова по силно мразя себе си и колкото по силно желая да си щастлив...без мен, толково по голяма става моята болка. Колкото по рядко виждам очите ти, толкова по често ги сънувам. Колкото по далече те гоня, толкова по близо искам да те допусна до себе си. Колкото повече се старая да ме намразиш, толкова по скрито и тайно се надявам да ме обикнеш - така, както не си обичал никоя друга! И колкото повече виждам, как ме гледаш, толкова повече осъзнавам, че усилията ми са напразни. Няма да мога да те прогоня и да те отблъсна, защото в твоите очи, виждам своите желания !

Само дето незнам, както ти казваш, дали и занапред ще е така. Странни същества сме ние хората. Непрекъснато си противоречим. Ту поставяме разума над сърцето, ту чувствата заглушават разума. И въпросът продължава да си стои без отговор...Защото, дори да сме сигурни в това, което сме направили вчера; в това, което правим днес, никой не е сигурен в това, какво ще направи утре :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хмм, да се намеся ли и аз? :rolleyes:

Съгласна съм с Федорка, където каза, че не може да плануваш любовта и страстта. Винаги си мислим, че вече сме изпитали еди-какво си, почувствали сме еди-що си, уж, сме подготвени за всичко...ама в един прекрасен момент се оказва, че далеч не е така...Май хората ще се окажат прави, казвайки, че човек се учи, докато е жив. То май и ще чувства дотогава.

Всеки има някакъв вид изкушение пред себе си, всеки се е изправял срещу "непозволеното"...

Аз знам какво съм правила вчера, знам какво правя днес, почти съм сигурна в това, което ще направя и утре... (ама ще си го запазя за себе си)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход