Бяла стая

Стоя в празната стая,

с ослепително бели стени,

живота край мен се върти,

аз съм само сянка от мисли.

Бялото с черното се слива,

и погледа втренчено впивам,

там в стената ,в мислите,

като откраднати мигове.

Виждам се в бялото,

ослепително чисти са мислите,

душа като сянка отделя се

и поема по -пътя си без мисъл.

А живота просто продължава,

сред безлични страдания и спорове,

човек-човека убива,не с оръжие,

само с човешко безразличие.

И се питам това ли съм аз,

не това е моята сянка,

без мисъл ,без глас,

аз съм просто статист,

наблюдавам себе си мълчаливо.