Хищница

(0 мнения)

И тя продължаваше да предизвиква съдбата, мъчеше си да заглуши гласа на съвестта си и да забрави раздвоеността на чувствата си, стараеше се да не се вглъбява в размишления, понесена от пенливия гребен на вълната на живота и уверяваше себе си, че живее, живее и живее. Понякога изобщо не си даваше сметка какво мисли и чувства - изпитваше само гордост от това, че в нозете и са такива мъже като тях двамата. Гласът на гордостта виноги беше силен у нея.

В гордостта, която гъделичкаше самолюбието и, имаше отсенки на жестоко задоволство при мисълта, че тия двама силни мъже страдат по нея и заради нея.

Дълбоко в сърцето си разбираше, че е безумна, че предизвиква съдбата, че всичко това ще изведе до край страшен, за един от тях или за тримата заедно. Но ней се нравеше лекомислено да пърха над дълбоката бездна без изобщо да мисли за нея.

Останала сама пред огледалота, поклащаше глава и с шеговит укор си казваше : " Ах ти, хищнице ! Хищница такава ! "

Джек Лондон