Китка
От shefkata
· 1987 прегледа
ПРИЗHАЙ
От праг
до праг,
от бряг
до бряг.
От глад
до глад,
от ад
до ад.
От край
до край,
от рай,
до рай.
Признай -
докрай !
Евтим Евтимов
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
П.Яворов
Мисля, че това стихотворение се казва "Луда лубов" и
още мисля, че е на Недялко Йорданов, но си признавам,
че не съм много добра в мисленето... 
Звездите лаеха а кучетата светеха,
във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите,
а дългите им сенки на бради.
Една чешма на край градчето плискаше
до мен вървеше ти с гласът си тих
и всичко ми приличаше на приказка
и тази нощ и твоят град и ти.
Най вече ти довчера непознатата,
забравената утре може би...
Но в този миг по жива от съдбата ми,
която сплете нашите съдби.
Ти със която нищо не си казахме,
защото казвано бе вече векове.
Ти полу плът или полу фантазия.
Ти полу ангел и полу човек!
Вървеше ти до мен вървяха стрехите
вървеше вятърът, самото битие.
звездите лаеха, а кучетата светеха
и всичко беше не каквото е!
И всичко сякаш беше нереално,
но ти ме изпрати до една врата
а със вратата почваше нормалното
и свършваше със нея лудоста.
Фантазията свърши сам със стаята
останах лудоста остана вън.
Звездите грееха, а кучетата лаеха
градът небеше фантастичен сън...
И аз загледан, в лампата запалена
усетих хлад, реален и суров...
Защо ми е живота тъй, нормалния
ако я няма лудата любов?
Препоръчани коментари