Харесвам стихотворенията ти, а това особено

В самотата на зимните вечери,

когато изгубиш предела на времето,

потърси ме, като сянка в завесите

и поискай от мене отнетото...

... защото избягах, неискана...

Сетне се трудна любима зовях.

А знаеш ли, молих Всевишния,

да прости вместо тебе подлия грях...

И пръсти в плътта си забивах...

... ти ли ми каза 'Довиждане.'?

Гласът ти до мене не стигна...

Аз ли пропуснах да ти кажа

'Прости ми, обичам те!'...

... защото гордостта, казват,

е време разделно...

Знаеш ли... и гордите плачат.

А аз отдавна изгубих предела

за любовта и нейната значност...