
Защо ме наричат стихия природна,
нима не разбрахте това до сега ?!
Тежък характер, душа разнородна,
когато беснея - влудявам света.
Има моменти, в които съм кротка,
но дори и тогава има някакъв грях.
Приличам на дива, ядосана котка,
дори и тогава...дори и във тях.
Облика толкова често си сменям,
като летния дъжд докато се разлея,
веднага се обръщам и пак се променям
и пак се захващам в ураган да вилнея.
Бедствие страшно съм - вярно признавам,
стихия природна, пожар разгорян
"не мога", "предавам се" аз не познавам,
сприхав характер съм, често припрян.
И когато на вън северняка захване
и вчера и днес и утре дори...
Щом природното бедствие, някъде стане,
то след себе си винаги има следи.

Препоръчани коментари