Прощаване...

Нощ разстила свойта роба черна,

звезди едва потрепват на небето,

Луната, облещила се зверски, ясна -

гледа и присмива се проклето...

Искрите във очите ми угаснаха -

сега на тяхно място сълзите блестят.

Душата ми предаде се на мрака

и стана черен целият ми свят...

Искам сега живота да напусна

и в дух спокоен тук да се превърна,

кротко да кръжа около теб

и нашата любов да пазя...

Сега с живота се прощавам,

душата ми сбогува се със тялото...

"Обичам те!" - последен път изричат устните,

сърцето стене... трепва... и... затихва...