Отдаване

Нощта отново взе ме е своята прегръдка

и стисна силно - душата ми заплака.

А Мрака разкрива леко своята загадка

и сърцето ми, само, във страх зачака...

Сълзите ми в черни перли се превръщат.

Очите ми, невиждащо се взират в мрака.

Ръце протягам и искам да прегръщам.

Устните ми шепнат, но кой ли там ги чака...

Тялото ми търси нежен допир, стари ласки -

назад във времето да ме захвърлят,

за да ме върне пак на светлината в Рая

и мойте чувства живи да запазят.

Но аз не искам!

Нощта прегръща страстно,

Мрака люби ме в екстаз...

Да властвам е Ада ми е обещано -

отдавам се на тази мрачна страст...