Протести?!?!...Просто опит за летене.

algor

327 прегледа

Най-актуалната тема тези дни - т.нар. протести.

Чудя се тези 2-3 дни какво ми човърка мисълта. Нещо, което се е загнездило ей тук изотзадека и ръчка ли ръчка. Бавно и полека изплува обаче. Спомена се показа бистър и чист като момина сълзичка.

Ами да - една нежна хронология, пряко свързана с януари и протести.

Помните ли 10.01.1997г.?

Преди да започна да се ровя за дати, лица и събития се поразтърсих с гуглеточкацом и естествено по-умни хора от мен бяха направили това, което при мен се проясни чак сега. Поради това ще си позволя да ползвам в една част труда на колегата Мерилиън от два други форума.

място и дата: София, 7 юни 1990 година, митинг на СДС на “Орлов мост”

участници: хора от всички слоеве на населението

мотив: идеализъм

цел: победа на парлементарните избори

резултат: първият горчив урок на демокрацията, тези които ни управляваха продължиха да ни управляват и занапред

Еххххх...

Как да накарам това, което е вътре в мен да излезе и да се пльосне тук, за да го видите...

Само при спомена на това събитие, чувствата вътре в мен стават едни такива волни...сини...чисти...тръпката преминава по цялото тяло отгоре надолу и после обратно...

Баси кефа! Чистота, хора, вяра и искренност. Това бяхме ние тогава. И макар да бях на работа в телевизията ни (тогава само една), прибягвах със скоростта на девет диви прасета от входа на ТВ до орловия, за да видя и чуя нещо макар и кратко, да усетя чувството, да усетя порива на хората. Порива, подтискан толкова много години, събиран и таен, за да го покажем в тези толкова чакани и жадувани дни на свобода и демокрация...

И повяравйте - нямахме нужда от много подканяне за да бъдем там, където ни подсказваха сърцата и душите ни.

място и дата: София, 10 януари 1997 година, Обща безсрочна национална стачка

участници: хора от всички слоеве на населението

мотив: гладът

цел: предсрочни парлементарни избори

резултат: след няколко успешни години на управление, един политически лидер предаде народа си защото не успя да се пребори с голямото си его.

Дългите дни на протестите. Отново бях на работа. Мраз, барикади, мизерия и хиперинфлация. Излизаш сутрин с пет лева, които ти стигат за хляб и половина. Не знаеш обаче към 18 часа дали ще ти стигат тия пари и за половин хляб. Лекарства се пазаруват само с долари в аптеките. Наложи ми се да купувам едни лекарства за детето. Взех назаем 100 долара - връщах ги 4 месеца. Баси!

Докато дойде 04.02. Разбира се все съм си на работа. Само дето работното ми място не беше сградата на Сан Стефано 29, а щото съм много отворен ме праснаха в ПТС-а, на гърба на коня. "Айде моето момче, щом даваш идеи да сме готови да предаваме от места, където се очакват горещи събития на другия ден (пореден ден на протест и очакване на огромна маса от хора от провинцията пред НС), слагай ушанката, организирай техниката и разгъвайте. Имаш 4 часа за технически проби в 18 часа и...айде изчезвай."

И изчезнах.

После бях горд с местоположението, избрано от тъпата ми интуиция. Защо ли? Защото там беше възлово място вечерта, когато БСП върна мандата.

Репортер Милена Цветанска - това е първото и живо предаване в живота. Чудя се да съм хепи от това, че успях да уредя захранване за техниката, телефонни линии и да се преборя с ченгетата къде да бъде техниката или да оплаквам съдбата си, че трябва да държа ръката на "водещата", която при -17 градуса се потеше кат свинкя на припек. Ама то от зор и предстартова треска де. Пак баси.

Е, чу се, че са върнали мандата и...и стана ебати мешавицата. Суматоха, каквато не бях виждал. (а аз бая съм се нагледал на такива междузвездни войни) Репортери търчат на една страна, оператори на друга, аз търча между всички и крещя кат алтав, за да внеса някакъв ред. По едно време се обръщам и виждам Мозер да крачи гордо на 10 крачки от мен. Изкрещявам се към Цветанска "Мозееееееееер..." и махам в посоката и като Карлсон дет слиза от покрива, ама не му работи перката. Оная се втурва след нея с микрофона, а оператора с камерата маа на подскоци и той. Обаче въпреки героичните усилия на идиотите, Мозер си крачи и аха-аха да избяга от обхвата на камерата и прилежащия и кабел. Виждам аз, че няма да стане културно и без да се замислям се изкрещявам "Ей Мозер!". Оная се спира, обръща се и ме поглежда странно. Аз използвам мига, на два подскока се озовавам до нея (нали един подскок ми е около 3 метра баси), хващам я за ръката и изсъсквам докато изпускам ледения си задъхан въздух измежду зъбите "Георгиев от телевизията. Приятно ми е. Ето я колежката Цветанска, която ще ви зададе пред камерата няколко въпроса". Наща Мозерка стои изтукана (щот мисли, че я снимат), а аз на 8 подскока се озовавам при ПТС-а и се изкрещявам по разговорната на режисьора в апаратната "Мозер и Цветанска са готови с горещи новинки. В ефир да са до 1 минута". Докато поемам кенгурските си движения наобратно, чувам в далечината гневния рев на режисьора "А бе ти ли си режисьора, че ще ми казваш кой кога да е в ефир...", но не ми дреме. Установявам, че трите дървета (Мозер, Цветанска и оператора) са готови и със задоволство усещам кефа как се разлива в душата ми, когато оператора закрива микрофона с ръка и ми казва на ушо "Включват ни след 15 секунди"...

Страхотно се получи!

А на наш гръб 6 човека станаха началници. Тия, които -докато ние мръзнехме с часове -си седяха в топлите кабинети и поддържаха връзка с Костов и компания. След това се разбра какво аджеба е да си Костовист.

Колко сме били наивни, божеееееее...

място и дата: София, 14 януари 2009 година, Национален протест

участници: екозащитници, майки от форума на "БГ Мама", футболни фенове, други

мотив: неясен

цел: неясна

резултат: взаимни обвинения от всички страни - от участници за полицейски произвол, от полицията за провокативни действия на участници и накрая като за капак на всичко - кавги и побой между самите участници в "националния протест"

Онзи ден един приятел от онова време ме пита "А бе не изпита ли поне за миг желание да си там, на протеста".

Отговорих му : Протест ли? Къде това? Кой протестира и за какво?

Доста хора като мен мислим, че времената на този вид протести отминаха безвъзвратно.

Да, пак ще протестираме, но не както по онова време.

Защо ли?

Ами защото много хора имаме хиляди лични мотиви и причини да излезем да протестираме, но търсейки не намираме нито една обществена или политическа фигура, заради които да си заслужава да го сторим.

Какво ни остава?

Да се кандидатираме самите ние.

Поне се познаваме.

И най-важното - в същината и в душите си не сме се променили.

И сигурно ще го направим.

Скоро...




4 Коментара



Този от 97 е бил особено вълнуващ за теб:D Беше много забавно да ги прочета.

Нищо, че съм била малка, но и аз помня този от 1990 и аз помня чувството. Чичо Васко ме понасяше на рамене, а аз виках ли виках, след това виках, когато трябва и когато не трябва и постоянна поставях родителите си в неудобни ситуации. Баща ми междувпрочем цял живот е комунист, такъв е бил и такъв си остана. Умирах се да го топя пред хората :D Предателка.

Ако изключа веселата страна на нещата, тази равносметка беше доста горчива статистика. Напъва се народа, мъчи се да промени нещата, а отзад излизат все по-големи и големи говна и никаква надежда, че някой ще ги изчисти.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да...И аз бях такъв ентусиаст навремето...Ходех по митинги,размахвах синьото знаменце с лъвчето и от мен струеше един такъв наивен идеализъм...

В крайна сметка много неща ми се изясниха и същия този наивен идеализъм съм го заключил някъде долу,в мазето...А относно скорошния "протест" - предварително ми беше явно какво ще стане...Впрочем,точно тогава имах излизане със служебната кола и минах по орлов мост малко след като там е имало сблъсъци. Платното беше осеяно с камъни и счупени бутилки,а жандармеристите още стояха около булеварда...Извадих късмет,че не минах оттам малко по-рано...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход