Да убиеш присмехулник!

algor

897 прегледа

Да убиеш присмехулник!

Аз,човекът,съм се родил наивно обичащ света!

Сигурно съм го обичал истински,защото не съм и помислял, че го обичам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

С толкова други е било така...

С какво съм бил по-различен?

Аз,човекът,помня!

Гледах слънцето без да примижавам с очи...

И се чудех защо другите го правят.

Гледах ги с онова голямо зелено петно пред очите си...

И се чудех защо го правят!

Не ги виждах...

Бях ли по-различен?

Обичах да гледам слънцето...

Обичах да гледам невиждащо наоколо...

С онова голямо зелено петно пред очите си...

Обичах да не виждам!

И да гледам как зеленото се размива във всички останали цветове...

А петното се прибира в конкретни форми...

Проглеждах!

Аз,човекът,заспах!

Задрямах,засънувах!

Засънувах кошмари…

Аз,човекът,се събудих плувнал в студена пот!

Погледнах в запотеното си съзнание, окачено върху фаянсовите ми мисли...

И се зарадвах, че не се познах в онази клоунска маска!

Аз,присмехулникът,се родих!

Наивно смеещ се пред света...

Сигурно съм се смеел истински,защото не съм и помислял, че се присмивам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Никога повече не беше така...

Бях ли вече различен?

Аз,присмехулникът,се смеех!

Като всеки клоун,като всеки шут...

Един ден някой повдигна клоунската ми маска!

Погледнах в пукнатото си съзнание, окачено върху олющените ми мисли...

И не се зарадвах,че не се познах зад онова черно домино!

Аз,меланхоликът,се родих!

Наивно мечтаещ за света...

Сигурно съм мечтаел истински защото не съм и помислял да мечтая...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Мечтал ли съм друг път така?

Бях различен!

Аз,меланхоликът,се влюбих!

Влюбих се в думите...

Засаждах ги грижливо и там никнеха цветя...

Засаждах ги и никнеше трева!

Аз,меланхоликът,се обградих с духове и сенки на хора, които не познавах!

Живи хора,които навярно съществуваха в своето време...

Докато аз не съществувах в моето!

Не виждах своето време!

Не гледах своето време!

Изгасих своето време!

Стана тъмно...

Сенките изчезнаха...

А духовете духнаха!

Аз,присмехулникът,се преродих, наивно проклинащ света!

Сигурно съм го проклинал истински,защото не съм и помислял, че го проклинам...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Рядко се случваше да е така...

Мислех, че съм все още различен!

Аз,присмехулникът,се смеех горчиво!

“Горчиво!Горчиво!Горчиво!...”/ха-ха/

Прилоша ми.Може би от едно безсъзнание щеше да ми олекне…

Аз,меланхоликът,се събудих глухо виещ срещу света!

Сигурно съм виел истински защото не се мъчех да вия...

Трябва да е така.Сигурно е така!

Често беше така...

Бях ли все още различен?

Аз,меланхоликът,пожънах думите!

Струпах ги в хамбари за зимата...

Останаха ми трохи за посев...

Разпилявах ги наоколо и те гниеха като есенни листа!

Плюех думи като кобра право в очите си...

Достатъчно бях втренчен в себе си да се парализирам с няколко мисли.

И десетките ухапвания…

Думите плюеха по мен!

А аз не виждах нищо…

Бях по очи в калта.

Затова значи е било толкова тъмно!

Станах и фокусирах мухлясалия правоъгълник,останал след съзнанието ми,върху просмуканите с влага мисли...

Нима това бях аз?

Защо всички се опитваха да убият присмехулника в мен?

Дори и сега...

Когато той е единственият който може да ме спаси!

Който си мисли, че може да ме спаси.

Който си мисли, че може да ме спаси…

Мъртъв е…

Аз,присмехулникът,съм мъртъв!!!

Аз,човекът,се съгласих да го разпозная...

"Не-казах им - не познавам човека."

Наистина ли мислеха че ще им се предам?!?!

--------------------------------------------------------------------------------------

Това съм го писал много отдавна.

04.11.2004г. стои като дата.

Защо го публикувам тук ли?

Защото искам да го прочетете. Не някой конкретно. Тези, които могат да мислят, не спират да го правят. Въпроса е, че тези, които не мислят станаха прекалено много. Мислех си преди време, че актуалността на написаното ще изчезне назад във времето. Да ама не. Даже напротив. Задълбочен и огромен анализ мога да направя за връзката между написаното и форума. Спира ме единствено корена на "анализ". Как мога да пиша нормално, когато творението е свързано с анал и лизане?!?!

По същия начин адски се възбуждам от аналитика. А бе то убаво тика, ама...

Баси!

Аре стига.

пп. А стига ли?




5 Коментара



ммм, баце, какво да ти кажа- много от написаното от теб ми е познато...а светът най-добре се обича наивно (според мен), иначе, замислиш ли се, задълбочиш ли се, загледаш ли се в останалите, красотата се губи...

баси

п.п.няма стига

п.п.2 не, не стига...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Симулант такъв :D

Присмехулникът сам се убива и сам възкръсва - талант

Сподели този коментар


Линк към коментара

Първо - какъв присмехулник ? Градинският присмехулник (Hippolais icterina ) или Големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum ) :P

Второ - май тук водещ е АЗ-зът :rolleyes:

И трето - Попринцип...Стига !

Дефакто - винаги има място за още малко :D


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход