Мен би ме било страх да пътувам на стоп и никога не съм го правила...

Аз съм се возила на стоп два пъти през живота си.

Първият бе с приятелката ми, която е от Троян и още две нейни познати. Целта бе една кръчма в Орешака. Спряхме един чичка с москвич, но вместо той да ни закара, то ние с дружни усилия го бутахме доста време - нещо му отказа колата. Е, стигнахме, де. Но гледката отстрани сигурно е била неповторима - наконтени, с едни токчета до небесата и къси поли... и се надупили над една таратайка, която на всичкото отгоре и пушеше като пред умирачка.

Вторият и последен път бе като студентка. Бяхме заформили яка компания и отпрашихме на гости на друга много добра приятелка от Сандански. Добре, че живеят техните в къща, та се събрахме към 15 души, в стая по няколко, ама нали е без пари, кой ти гледа. Та решихме да ходим до Роженския манастир. Тогава за пръв път, вторият, който бе скоро, бе доста по-прилично откъм изпълнения. Няма да обяснявам как се оказахме като сървайвари цялата тумба, как мятах дамски чорапи, за да преминат и останалите през една коприва, после и нещо като бара, среща със змия, и един огромен уплах, докато се върнем обратно до Мелник и да хванем автобус за Сандански. Да, ама - не. След като се измъкнахме от планината и излязохме на пътя, аз със санданската мома понеже сме по-мързеливи се изтарикатихме и спряхме едно момче и момиче с ретро кола - без покрив беше. Вътре едно пуделче сладко и от радиото какво мислите се чува - ретро естествено. Стигнахме до Мелник, но автобуси вече нямаше. Хайде на един тир със сладоледи Дарко. Е, наложи се да пообиколим малко из околните села, докато разнесат сладостта, но пък се прибрахме с печалба до Сандански - черпиха ни сладоледче, дамек пак аванта. Останалите са се натъпкали в някакъв пикап и било ужасно. хахаха Кой как се уреди.

Аз също не съм се возила никога на стоп.Не съм и вземала стопаджии, ма то защото все още не съм карала извънградско

Аз съм се возила на стоп два пъти през живота си.

Първият бе с приятелката ми, която е от Троян и още две нейни познати. Целта бе една кръчма в Орешака. Спряхме един чичка с москвич, но вместо той да ни закара, то ние с дружни усилия го бутахме доста време - нещо му отказа колата. Е, стигнахме, де. Но гледката отстрани сигурно е била неповторима - наконтени, с едни токчета до небесата и къси поли... и се надупили над една таратайка, която на всичкото отгоре и пушеше като пред умирачка.

Вторият и последен път бе като студентка. Бяхме заформили яка компания и отпрашихме на гости на друга много добра приятелка от Сандански. Добре, че живеят техните в къща, та се събрахме към 15 души, в стая по няколко, ама нали е без пари, кой ти гледа. Та решихме да ходим до Роженския манастир. Тогава за пръв път, вторият, който бе скоро, бе доста по-прилично откъм изпълнения. Няма да обяснявам как се оказахме като сървайвари цялата тумба, как мятах дамски чорапи, за да преминат и останалите през една коприва, после и нещо като бара, среща със змия, и един огромен уплах, докато се върнем обратно до Мелник и да хванем автобус за Сандански. Да, ама - не. След като се измъкнахме от планината и излязохме на пътя, аз със санданската мома понеже сме по-мързеливи се изтарикатихме и спряхме едно момче и момиче с ретро кола - без покрив беше. Вътре едно пуделче сладко и от радиото какво мислите се чува - ретро естествено. Стигнахме до Мелник, но автобуси вече нямаше. Хайде на един тир със сладоледи Дарко. Е, наложи се да пообиколим малко из околните села, докато разнесат сладостта, но пък се прибрахме с печалба до Сандански - черпиха ни сладоледче, дамек пак аванта. Останалите са се натъпкали в някакъв пикап и било ужасно. хахаха Кой как се уреди.

Такива групови изпълнения за стоп винаги са били много трудни. На мен ми се случи веднъж да се мъчим 6 човека да се придвижим от Златни пясъци до Кранево. По принцип разстоянието е 5 км и даже не може да се нарече пътуване, но ние бяхме ходили на басейн и бяхме яко гроги, та ни мързеше да ходим. Повисяхме си така повече от половин час, всички мадами се изредихме да показваме знойни тела без успех и накрая Кольо Адаша просто стана, махна на едно бусче и то взе, че спря. И не стига, че ни закара човекът ами и цигарите му изпушихме, щото бяхме изтъняли докрай на този басейн.

Като се замисля сега в 95 % от случаите пътуването ми ди варна и кранево е било на стоп. Кожодерите от автобусите до там искаха майка си и баща си. Ето ти протест срещу нарастващите цени. По студентски.