ВАМПИРЪТ СВЕТЕЦ

drakula bulgaria

946 прегледа

От гроба на ливанския монах Шарбел Маклуф още струи струи мистериозна течносТ• След смъртта на ливанския монах Шарбел Маклуф над гроба му светели странни огньове и призракът му шетал из манастира

• От тялото на неразложения мъртвец и досега струи тайнствена, мазна и силно токсична субстанция, която има целебна сила

• Изследователи смятат, че Маклуф бил вампир и го погреб*ли в състояние на “вампирска кома”

Обявеният през 1977 г. за светец Шарбел Маклуф е най-известният вампир в световната история след знаменития граф Дракула (Влад Цепеш). Зловещият кръволок е бил монах в манастира “Свети Марон” в Анай (Ливан). След смъртта му през 1898г. над гроба му всяка нощ светели странни огньове.

Подобно на всички обитатели на манастира, Шарбел бил погребан без ковчег. Тялото му било увито в саван и положено направо в земята. Пламъците над гроба му се наблюдавали няколко седмици, а на монасите се явявал неговият призрак. Това ги накарало да изкопаят тялото му. Няколко седмици валял проливен дъжд и въпреки че саванът на мъртвеца бил подгизнал от кал и вода, по тялото му липсвали каквито и да било следи от разложение. Монасите го измили, облекли го в нови дрехи и го положили в дървен ковчег в параклиса на обителта. Скоро забелязали, че от тялото на Шарбел струи странна мазна течност. Тя миришела на кръв и приличала на смес между кръв и пот. Никой не могъл да определи какво е това. Тайнствената субстанция избивала през кожата на мъртвеца, при това в такива количества, че дрехите му трябвало да се сменят два пъти седмично. Монасите късали на ивици свалените от тялото на Шарбел и просмукани със странната течност дрехи и вярвали, че те имат целебна сила.

29 години след смъртта на маронитския монах тленните му останки били изследвани от лекари, които не открили върху тях никакви признаци на тлен. Техният отчет заедно със свидетелства и на други очевидци бил “опакован” в оловен калъф и положен в цинковия ковчег, където лежало тялото на “светия вампир”. След това го зазидали в стената на манастира.

През 1950 г. монасите забелязали, че от стената, където бил зазидан ковчегът на Шарбел, струи същата странна течност. Разбили я, извадили саркофага - отново в присъствието на църковни и медицински авторитети, които внимателно разгледали тялото. Всеки път при подобни прегледи Шарбел приличал просто на заспал. Дрехите му били частично изгнили и просмукани с мазната течност, голяма част от която се била сгъстила в ковчега и на места се била превърнала в бял прашец. Най-любопитното е, че цинковият ковчег бил силно разяден - очевидно под въздействието на мистериозната субстанция, която изтичала от дупка в саркофага. Нивото на течността в ковчега надхвърляло 7,5 сантиметра.

Комисията изследвала тялото и мазните секрети от него (резултатите от експертизата са неизвестни). Цялата течност, на места превърнала се в бял прашец (няколко десетки литра), била източена от ковчега. Скоро след това започнали да я използват с лечебни цели.

Предприемчивите монаси даже започнали да я продават на посетителите на манастира.

През 1977 г. Шарбел Маклуф бил канонизиран за светец. Което е повече от скандално, защото монахът явно е бил вампир, погребан в състояние на летаргична смърт.

Според съвременните изследователи странната течност не е нито кръв, още по-малко – пот. Тя обаче е доказателство за наличие на кръвно налягане в тялото, което говори, че Шарбел е бил погребан в състояние на кома. А въпросната субстанция приживе му е заменяла “нормалната” кръв.

Точно по това вампирът се отличава от “обикновения” човек. В неговите вени не тече чиста кръв, а кръв с примес на някаква белезникава субстанция. И тази смес, която се сгъстява при наличието на въздух, изсъхва до бял прашец.

Вампирът се отличава от здравите хора, тъй като на външен вид изглежда още по-здрав. Това впечатление се създава от факта, че лицето на вампира е налято с кръв: той е червендалест, с розови бузи, сякаш току-що е направил един хубав крос. Лицето му обаче е червендалесто именно защото от порите му сълзи кръв с примес на бяла “вампирическа” съставка. Такова е било и лицето на Шарбел Маклуф, когато го изкопали от земята през 1898 година.

Столетия се е смятало, че излишъкът на кръв в тялото на вампира се дължи на факта, че той изсмуква кръвта на своите жертви, които скоро след неговата атака залинявали и умирали. Де факто обаче изтичането на тази кървава течност от тялото на вампира е само резултат от неговата обмяна на веществата. При вампира не функционират органите на отделителната система – не се отделят изпражнения и урина, не работят стомахът, червата и бъбреците. При аутопсията на Шарбел стомахът му се оказал празен, въпреки че лекарите очаквали да намерят вътре литри кръв. Но това очакване е нелепо, тъй като, ако кръвта на жертвите е била намерена в стомаха на вампира, би следвало да се открие в преработен вид в тънките черва и под формата на изпражнения – в дебелото черво. Но всичко било празно, защото като всеки вампир маронитският монах се хранел по съвършено различен начин.

Предполага се, че преди да изпадне в т.нар. вампирска кома, Шарбел престанал да приема храна и вода. Изпаднал в летаргия, която другите калугери взели за смърт. А субстанцията, която се отделяла от тялото му, била толкова токсична, че разяла не само дрехите, които по принцип се запазват векове в земята, но и цинковия ковчег.

Тялото на вампира обаче ни най-малко не е пострадало от мистериозната течност, което навежда на мисълта, че агресивната субстанция не само го предпазва от тлен, но и приживе е била просмукана във всяка клетка – в сърцето, в артериите, в капилярите… И вместо кръв по жилите на вампира тече белезникава смес. Тя не гори, не отделя кислород и затова не се наблюдават процеси на гниене.

По мнението на специалисти след ухапване на вампир жертвата се заразява от “вампиризъм”, който протича по следния начин. Първо, човек залинява, престава да яде и пие и изпада в кома. Но това не е “обикновена” кома, а “вампирска”. После от тялото му започва да струи тайнствена белезникава субстанция, която не представа да се отделя и след смъртта.

Габриела АПОСТОЛОВА

ДОСИЕ

Бурятският лама Даша-Дорджо Итигелов е погребан през далечната 1927 г., но тялото му упорито отказва да изгние. През 2002 г. била извършена официална ексхумация на монаха. Когато отворили капака на ковчега му, съдебните лекари били поразени. Ламата си седял в сандъка от кедрово дърво в поза "лотос", както бил погребан навремето. Кожата му била еластична, а ставите - подвижни. Очните ябълки не били изтекли. С една дума, Даша-Дорджо Итигелов изглеждал така, сякаш бил починал съвсем наскоро. Най-странното е, че по трупа не са открити следи от балсамация. В момента "нетленният" лама се пази под специален стъклен похлупак в Иволгинския дацан (манастир) в Бурятия




1 Коментар


Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход