За този блог

всичко интересно

Публикации в този блог

drakula bulgaria

ХУМОР

Автор: kalina 23-01-09 19:59

Ф нидуумение

Нищу нямаши ми фчера,

ставам сутранта,

ф углидалуту са зверя:

Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,

туй ни мой съм аз.

Смятай кат са начирвисам

и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,

с чорлава куса

мязам кат на убавица

ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,

цъках със език,

плюх са дан са уручасам –

тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу

са яви дифект!?

Тъй да съм разхубавяла...

А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки –

как навън ш’ въря?

МОмцити ку са натръшкат

кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,

с китка у ръка;

с тос акъл зер за три патки,

кату заблеста...

И къдету койт’ ма срещни –

пламна, изгуря

ф разни помисли пугрешни...

Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,

сигур йощи спа

и ми са е присънила

буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -

ич дан ма съзреш,

щот ут толкува прикраснус,

мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи

тъй връз мен кат дъж...

Някуй тряа да ма ущипи!

(пу възможнус мъж! )

drakula bulgaria

Началниците на фирми за някои хора добри ,а за някои лоши.Моят беше добър но в началото преди 8 год когато отвори фирмата. Но с времето нещата коренно се промениха и сега гледа на работниците ,като на роби.Какво ли не правят парите? С времето и с многото кои законно ,кои незаконно спечелени пари превърнаха един добър човек в алчен ,самолюбив и тираничен изверг,готов на всичко за още пари.Няма ги вече човеколюбието,чесността,разбирането както и мн други за човечеството добродетели.Единствените моменти да ти обърне някакво внимание е за да ти каже че вдига нормите или че ти намаля заплатата и дори и тогава се държи с теб като с нищожество.Защото той е най и няма по горе от него, а не разбира ,че и той яде и сере също като нас "робите".Това правят парите с хората ,разяждат всичко човешко в тях. АКО ИМАТЕ ПОДОБНИ СЛУЧЕИ СПОДЕЛЕТЕ ГИ

drakula bulgaria

Добрър ден на всички.В моя град Троян преди 3 месеца нямаше безработица но сега почти половината град е безработен.Завода където работеше и мъжа ми затвори врати преди месец и остави 300души без доходи.Днес в града плъзна разтърсваща новина МЛАДО СЕМЕЙСТВО СЕ САМОУБИВА.Мъж и жена са намерени да висят на бесилки в планинския парк Капинчо.Семейството е имало многобройни заеми по банки.Оказа се че са били колеги на мъжа ми и със затварянето на завода и двамата са останали без работа и средства.ГОЛЯМ КОШМАР лошото е че ако кризата продължи това няма да е единствения случей.Хората изнемогват а никой нищо не прави да им помогне.В големите градове може би по малко се осеща но тук в провинциалните градчета положението е извън контрол.В момента тези които все още имат някаква работа взимат не повече от 400лв заплата,което е недостатъчно 3членно семейство да живее,а камоли и заеми да връща.

drakula bulgaria

стихче

Когато някой си отива а ти неможеш да го спреш.Когато виждаш че една любов умира а ти неможеш да умреш.Разбираш че мечтите са измама,че споменът е болка отлетяла,че си обичала а обич няма,че си била нещастна и неразбрана.И дните ти минават като години ,задаваш си въпроса:Има ли причини? Та всичко хубаво на този свят да претърпи такъв обрат.

drakula bulgaria

От гроба на ливанския монах Шарбел Маклуф още струи струи мистериозна течносТ• След смъртта на ливанския монах Шарбел Маклуф над гроба му светели странни огньове и призракът му шетал из манастира

• От тялото на неразложения мъртвец и досега струи тайнствена, мазна и силно токсична субстанция, която има целебна сила

• Изследователи смятат, че Маклуф бил вампир и го погреб*ли в състояние на “вампирска кома”

Обявеният през 1977 г. за светец Шарбел Маклуф е най-известният вампир в световната история след знаменития граф Дракула (Влад Цепеш). Зловещият кръволок е бил монах в манастира “Свети Марон” в Анай (Ливан). След смъртта му през 1898г. над гроба му всяка нощ светели странни огньове.

Подобно на всички обитатели на манастира, Шарбел бил погребан без ковчег. Тялото му било увито в саван и положено направо в земята. Пламъците над гроба му се наблюдавали няколко седмици, а на монасите се явявал неговият призрак. Това ги накарало да изкопаят тялото му. Няколко седмици валял проливен дъжд и въпреки че саванът на мъртвеца бил подгизнал от кал и вода, по тялото му липсвали каквито и да било следи от разложение. Монасите го измили, облекли го в нови дрехи и го положили в дървен ковчег в параклиса на обителта. Скоро забелязали, че от тялото на Шарбел струи странна мазна течност. Тя миришела на кръв и приличала на смес между кръв и пот. Никой не могъл да определи какво е това. Тайнствената субстанция избивала през кожата на мъртвеца, при това в такива количества, че дрехите му трябвало да се сменят два пъти седмично. Монасите късали на ивици свалените от тялото на Шарбел и просмукани със странната течност дрехи и вярвали, че те имат целебна сила.

29 години след смъртта на маронитския монах тленните му останки били изследвани от лекари, които не открили върху тях никакви признаци на тлен. Техният отчет заедно със свидетелства и на други очевидци бил “опакован” в оловен калъф и положен в цинковия ковчег, където лежало тялото на “светия вампир”. След това го зазидали в стената на манастира.

През 1950 г. монасите забелязали, че от стената, където бил зазидан ковчегът на Шарбел, струи същата странна течност. Разбили я, извадили саркофага - отново в присъствието на църковни и медицински авторитети, които внимателно разгледали тялото. Всеки път при подобни прегледи Шарбел приличал просто на заспал. Дрехите му били частично изгнили и просмукани с мазната течност, голяма част от която се била сгъстила в ковчега и на места се била превърнала в бял прашец. Най-любопитното е, че цинковият ковчег бил силно разяден - очевидно под въздействието на мистериозната субстанция, която изтичала от дупка в саркофага. Нивото на течността в ковчега надхвърляло 7,5 сантиметра.

Комисията изследвала тялото и мазните секрети от него (резултатите от експертизата са неизвестни). Цялата течност, на места превърнала се в бял прашец (няколко десетки литра), била източена от ковчега. Скоро след това започнали да я използват с лечебни цели.

Предприемчивите монаси даже започнали да я продават на посетителите на манастира.

През 1977 г. Шарбел Маклуф бил канонизиран за светец. Което е повече от скандално, защото монахът явно е бил вампир, погребан в състояние на летаргична смърт.

Според съвременните изследователи странната течност не е нито кръв, още по-малко – пот. Тя обаче е доказателство за наличие на кръвно налягане в тялото, което говори, че Шарбел е бил погребан в състояние на кома. А въпросната субстанция приживе му е заменяла “нормалната” кръв.

Точно по това вампирът се отличава от “обикновения” човек. В неговите вени не тече чиста кръв, а кръв с примес на някаква белезникава субстанция. И тази смес, която се сгъстява при наличието на въздух, изсъхва до бял прашец.

Вампирът се отличава от здравите хора, тъй като на външен вид изглежда още по-здрав. Това впечатление се създава от факта, че лицето на вампира е налято с кръв: той е червендалест, с розови бузи, сякаш току-що е направил един хубав крос. Лицето му обаче е червендалесто именно защото от порите му сълзи кръв с примес на бяла “вампирическа” съставка. Такова е било и лицето на Шарбел Маклуф, когато го изкопали от земята през 1898 година.

Столетия се е смятало, че излишъкът на кръв в тялото на вампира се дължи на факта, че той изсмуква кръвта на своите жертви, които скоро след неговата атака залинявали и умирали. Де факто обаче изтичането на тази кървава течност от тялото на вампира е само резултат от неговата обмяна на веществата. При вампира не функционират органите на отделителната система – не се отделят изпражнения и урина, не работят стомахът, червата и бъбреците. При аутопсията на Шарбел стомахът му се оказал празен, въпреки че лекарите очаквали да намерят вътре литри кръв. Но това очакване е нелепо, тъй като, ако кръвта на жертвите е била намерена в стомаха на вампира, би следвало да се открие в преработен вид в тънките черва и под формата на изпражнения – в дебелото черво. Но всичко било празно, защото като всеки вампир маронитският монах се хранел по съвършено различен начин.

Предполага се, че преди да изпадне в т.нар. вампирска кома, Шарбел престанал да приема храна и вода. Изпаднал в летаргия, която другите калугери взели за смърт. А субстанцията, която се отделяла от тялото му, била толкова токсична, че разяла не само дрехите, които по принцип се запазват векове в земята, но и цинковия ковчег.

Тялото на вампира обаче ни най-малко не е пострадало от мистериозната течност, което навежда на мисълта, че агресивната субстанция не само го предпазва от тлен, но и приживе е била просмукана във всяка клетка – в сърцето, в артериите, в капилярите… И вместо кръв по жилите на вампира тече белезникава смес. Тя не гори, не отделя кислород и затова не се наблюдават процеси на гниене.

По мнението на специалисти след ухапване на вампир жертвата се заразява от “вампиризъм”, който протича по следния начин. Първо, човек залинява, престава да яде и пие и изпада в кома. Но това не е “обикновена” кома, а “вампирска”. После от тялото му започва да струи тайнствена белезникава субстанция, която не представа да се отделя и след смъртта.

Габриела АПОСТОЛОВА

ДОСИЕ

Бурятският лама Даша-Дорджо Итигелов е погребан през далечната 1927 г., но тялото му упорито отказва да изгние. През 2002 г. била извършена официална ексхумация на монаха. Когато отворили капака на ковчега му, съдебните лекари били поразени. Ламата си седял в сандъка от кедрово дърво в поза "лотос", както бил погребан навремето. Кожата му била еластична, а ставите - подвижни. Очните ябълки не били изтекли. С една дума, Даша-Дорджо Итигелов изглеждал така, сякаш бил починал съвсем наскоро. Най-странното е, че по трупа не са открити следи от балсамация. В момента "нетленният" лама се пази под специален стъклен похлупак в Иволгинския дацан (манастир) в Бурятия

drakula bulgaria

ФРИЦ ХААРМАН

Хаарман, наричан "Хановерският вампир" или "Върколакът от Хановер", е заклал над 20 момчета в периода 1918-1924 г. Жертвите му са на възраст между 13 и 20 години, като се предполага, че е убил общо 27, но той признава за 24 младежи. През 1925 г. е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена с гилотина.

Шефът на Хановерския туристически борд Ханс-Кристиян Нолте научил за странния персонаж едва след като журналисти от в. "Билд" му обърнали внимание. Според Нолте обаче, Хаарман е част от историята на Хановер, макар в случая да е попаднала на неподходящо место. Той очаква календарът с тираж 20000 бройки скоро да бъде разпродаден и обеща, че фигурата на убиеца няма да присъства в изданието догодина.

Около Хаарман и до днес се носят най-различни митове. Въпреки, че за младите германци той е почти неизвестен, мнозина хановерчани го помнят от разказите на своите баби и дядовци. Фридрих ("Фриц") Хайнрих Карл Хаарман се ражда в долносаксонския град през 1879 г. Занимава се предимно с вехтошарство, като снабдява също така и малки ресторантчета с месо. Живее с Ханс Гранс, с когото има продължителна хомосексуална връзка. Именно Гранс му довежда малките момченца, които Хаарман нарича "куклички" и ги убива с прерязване на гърлото. Пред съда през 1925 г. убиецът признава, че после ги разчленява, а частите от телата изхвърля в река Лайне.

Не по-малко зловещ е и начинът, по който Хаарман прави самопризнания. Той е държан в специална килия, подготвена от полицията. На всеки ъгъл на тавана били закачени дъски, върху които били поставени черепи, чиито очни кухини били покрити с червена хартия. После черепите били осветявани отвътре. В килията имало и торба с кокали. На окования престъпник полицаите обяснявали, че душите на журтвите ще дойдат да го вземат, ако не си признае убийствата. Това става известно едва през 1960 г.

Процесът срещу Хаарман предизвиква всеобща възбуда, която се дължи и на сензационния факт, че убиецът е бил доносник на полицията. Обществеността е възмутена, че първоначалните подозрения срещу него са били лековерно замитани под килима, а обявите за изчезналите деца са били обработвани с голямо закъснение. Така например през 1918 г. ченгетата обискирали жилището на Хаарман в търсене на живо момче, но нищо не открили. По-късно убиецът разказва, че по това време остатъците от детето са се намирали в дома му.

Разпространяват се дори и слухове, че Хаарман направил труповете на салами. Самият убиец никога не дал конкретни отговори на този въпрос. Известно било обаче, че съседката му притежавала ресторант и купувала от Хаарман месо. След ареста в Хановер се стичат близки на убитите от цяла Германия, за да идентифицират евентуално дрехите на изчезналите. Оказва се, че вехтошарят е бил облечен с дрехи на жертвите.

Хаарман е обезглавен на 15 април 1925 г. в двора на ареста на областния съд в Хановер. Последното ядене толкова много му се услажда, че си поръчва допълнително. Главата му е предоставена за медицински изследвания, в момента се намира в Гьотинген.

drakula bulgaria

ГРАФ ДРАКУЛА

Владетел на Влашко

През 1436/1437 г., Влад II Дракул става владетел на Влашко и установява столицата си в Търговище (Румъния). През 1442 г., по политически причини Влад и по-малкия му брат Раду Красивия са заложници на султан Мехмед II; Влад III остава в Турция до 1448 г., а брат му — до 1462 г. Турците освобождават Влад след като го уведомяват за убийството на баща му през 1447 г., който бил измъчван и погребан жив от болярите в Търговище.

На 17-годишна възраст Влад Цепеш, подкрепян от турска кавалерия и войските на пашата Мустафа Хасан прави първите си стъпки към влашкия трон. Два месеца по-късно обаче е победен на бойното поле от убиеца на баща му Владислав II. Едва на 20 август 1456 г. той успява да победи и убие смъртния си враг. Тогава започва и най-дългия период на царуването му — 6 години, през които той успява да извърши множество противоречиви дела, създали му страшната репутация.

Първата важна стъпка, която предприема е да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си Мирча. На Велика неделя (Великденските празници) през 1459 г. той арестува всички нелоялни болярски семейства. Най-възрастните боляри са били набучени на кол, а останалите — принудени да прекосят пеш пътя от около 80 километра от столицата до гр. Поенари без почивка и спиране. Оцелелите от този поход са накарани да работят на строежа на крепост до р. Арджеш. Имуществото им е раздадено на народа, а избитите и прогонени боляри са заменени с други (имали до тогава среден или нисък ранг), като така Влад създава нова аристокрация и собствено лоби в столицата.

Влад Цепеш е бил прочут с бруталните наказания, които налага. Според свидетелства на сашите от Трансилвания, често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му — Влад „Набивачът на кол“ (Цепеш). Това наказание той налага на трансилванските търговци през 1457, 1459 и 1460 г., защото били нарушили издадените от него търговски закони, с които искал да наложи протекционистични мерки за влашките търговци. Вероятно допълнителен мотив за действията на Влад срещу трансилванските търговци е фактът, че обичайната практика по това време е била претендентите за трона на Влашко да изчакват подходящия момент за действие именно в Трансилвания. Самото наказание се състои в следното:слугите на Дракула промушвали кол през гениталиите на наказания, докато се покажел през устата. Промушвачите били толкова добре обучени, че знаели точният начин, по който да извършат коварното убийство и с това да не убият човека, а да го оставят жив, за да се мъчи.

В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, избивайки над 38 000 души.

Двама султански пратеници отказали да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решил, че няма против те да останат с чалми на главите, но заповядал чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците. Освен това отказал да плаща данък на султан Мехмед, което било доста рискована стъпка, като се има предвид, че турската армия била много по-силна от тази на Влад.

Противници на Дракула набити на кол. Илюстрация, Нюрнберг 1499 г.Очевидно враждебният жест принудил султана да предприеме масирана атака срещу Влашко. Армията, с която турците навлезли на север от Дунав била трикратно превъзхождаща силите на Влад III, който за момента нямал съюзници. Влашкият владетел се оттеглил в Търговище, като предварително опожарил селата по пътя на турците и отровил кладенците за да ги остави без храна и вода. Когато турската армия доближила влашката столица, пред нея се открила ужасяваща гледка — над 20 000 турски пленници набити на кол — по-късно тази невероятна сцена получила прозвището „Гората на коловете“. Тактиката на терор и ужас дава резултат — турската армия се оттегля (може би е интересно да се отбележи, че Виктор Юго също описва този уникален инцидент в „Legende des Siècles“).

След като се оттегля от Влахия, Мехмед I освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили за да завземе трона. Раду успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш.

Според легендата, именно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен (сцена, разработена от Франсис Форд Копола във филма „Дракула на Брам Стокър“). Влад успява да се измъкне от обсадата, използвайки таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария, Матей Корвин. Матей Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград.

Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през 1475 г., но се радва на властта за много кратко време. Убит е в края на декември 1476 г. Тялото му е обезглавено и главата изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад — „Набивача на кол“.

Гробът на Влад Цепеш [редактиране]

Счита се, че Влад Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1931 г. там не е открито тяло. Всъщност и до днес не е известно, къде е гробът на владетеля на Влашко. Само бележка на румънски монах в „Хрониките на Захария“ дава някаква отправна точка — според него, тялото на Влад било изнесено от Снагов и през Истанбул достига до България в манастир, носещ името Свети Георги. Кой именно е този манастир обаче не е изяснено.

Последните изследвания на гробницата в манастира Снагов

drakula bulgaria

Елизабет Батори

Графиня на Трансилвания, вампир: Родена 1560/61; умира, 21 Август, 1614.

За да подобри своята външност и също така за да поддържа увяхващата си младост и жизненост, тя изколва над 600 невинни млади момичета в нейното малко планинско княжество.

Благородната фамилия Батори очистила се от властта на рода Хум Гуткелд, който поддържал със сила широки области на изток от централна Европа (сега известни като Полша, Унгария, Словакия и Румъния) се появяват да приемат роля за временно издигане през първата половина на 13-ти век. Изоставили племенните си корени, те приемат името на едно от своите имения (Батор означава "храбър") за свое фамилно име. Силата им се разраства и достига своя зенит към средата на 16-ти век, запада и повяхва изцяло през 1658 г. Велики крале, принцове, членове на съдийството, както и притежатели на черковни и граждански постове се срещат сред редиците на Батори.

Приемането на благородно име не променя основните семейни предпочитания и отношенията с по слабите родове, и за да се спрат опитите за изкачване на другите родове се сключват няколко значителни брака в самата фамилия Батори, от която практика възникват някои проблеми в последствие. За нещастие, освен тези "обикновени проблеми" възникват и някои усложнения (именно отвратителна психоза) както и появата на някои "лоши гени", прочутата и садистична Ерзебет е най-известна сред тях.

В интерес на истината, тя е била достатъчно зла за да можем да я разпознаем като един от вампирите вдъхновили по-късно Брам Стокър да напише легендата за Дракула, но за разликата от историята на Стокър, тя е реална.

Необичайно за някой с нейния социален статус, тя била способно и енергично дете. Издигната като Унгарска кралска особа, още като млада девойка тя била доста красива; Изтънчена, нежна и деликатна, висока за своето време, личността и не се развива случайно. От нейна гледна точка най-изключителната и черта бил изтънченият й и гладък като крем вид. Макар повечето хора да не били чак толкова впечатлени от нейната по скоро обикновена кожа, често я засипвали с похвали понеже знаели кое е най-добро за тях самите, тъй като Ерзебет не приемала половинчати похвали, освен това била доста отмъстителна.

Тя била едва 15 годишна когато била омъжена по политически причина за груб войник, макар и с аристократично потекло и маниери. Поради брака си тя става господарка на замъка на Чейт, домът на съпруга й, разположен дълбоко в Карпатските планини, сега централна Румъния, по късно известни като Трансилвания. Разположен в близост до оживен търговски център замъка бил заобиколен от малки селца и разлати селскостопански земи, осеяни с назъбените оголени скали на Карпатите.

Докато живописната картина обгърнала пасторалните планински поля, лъкатушни каменни стени, чудати вили, няколко спокойни кафяви крави, и кози с дрънчащи звънци около вратовете тичащи след пилците, животът тук бил спокоен. Замъкът бил типичен за своето време и място: студен, сивокафяв, мрачен, влажен, тъмен; съвсем различен от удобните, приветливи къщурки на селяните под тях.

Докато съпругът и задоволявал войнишките си страсти в най-различни кампании, за Елизабет - която не желаела да прекарва времето си навън с грубите селяни ровещи в калта - животът станал досаден и скучен за твърде кратко време. Като енергичен тийнейджър, макар и с опит в живота, тя се съсредоточила в откриването на нови удоволствия които да запълват дните й.

Вкусовете и били със странни наклонности, и затова тя започнала да събира около себе си (при все че финансовите и ресурси били почти неограничени) все повече хора със странни и зловещи умения. На тези които приемала в своето обкръжение, давала обширно жилище, като обръщала на всеки специално внимание за нуждите и интересите му. Повечето сред тях претендирали да бъдат вещици, магъосници, пророци, чародеи, алхимици и всякакви други практикуващи и изповядващи най-извратени идеи за съюз с дявола, твърде отвратителни за описание дори в история като тази. Те я научили на своите занаяти в най-дребни детайли и тя била омаяна. Но за Елизабет просто да изучи тези ужаси не било достатъчно.

Войната през 16-ти век била безмилостна. По време на свирепите битки с турците и докато се опитвал да измъкне информация от пленниците съпругът на Елизабет се научил на ужасяваща изобретателност в мъченията: добре сглобени нагорещени изглеждащи като нокти клещи, оформяне на втърдено сребро, което закрепено към здрав бич, разкъсва и съдира плътта по такъв гнусен начин че дори и той, жестокият човек, бил погнусен и захвърлил това устройство в своя замък, когато се връщал от поредния героичен набег.

Елизабет не била сама в своите "необичайни" интереси. Осведомена за странните увлечения на Елизабет и развеселена от тях, нейната леля я въвела в удоволствията от бичуването (наложено върху други разбира се), вкус който Елизабет бързо усвоила. Снабдена с ужасяващите сребърни нокти на съпруга си, тя обилно задоволявала страстта си през дългите самотни часове, бичувайки окаяните нещастници попаднали в тъмниците на замъка и. Колкото по силни били крясъците и по обилно течала кръвта, толкова по-силно и оргазмично било удоволствието и. Тя предпочитала да бичува избраните "субекти" фронтално, а не откъм гърба, не само заради по добрите възможност за нанасяне на поражения но и за да може да се наслаждава на изписаната по лицето на жертвата и болка и ужас от жестоката им съдба.

Съпругът и умира през 1604 (някои казват 1602) от множество прободни рани причинени му от проститутка в Букурещ, на която не платил. Елизабет незабавно се замечтала за любовник, който да го замени, тъй като и без това никога не се е интересувала от него - дотолкова за траура й. Обаче огледалото показвало, че удовлетворяването на скверните и страсти, с течение на времето, оказало влияние върху външността й. Ангелският й вид вече повяхнал и започнал да се отдалечава от съвършенството: вече била навършила 43. Но желанието й за любовник не изчезнало; вътре в нея гневът и бушувал, приклинайки времето.

Такова просто нещо като нов съпруг вече не било актуално за нея, било просто детайл. С наследеното от съпруга й богатство, много високопоставени мъже започнали да намирисват лесна възможност за бързо издигане и забогатяване чрез името Батори; да я спечелят и след това да я елиминират. Също така тя била следващата, по родствена линия кандидат за Крал на Полша, а тя наистина искала работата. Тази привидна аномалия била възможна в тогавашният управленчески строй, и предаването на властта в ръцете на жена не било никаква политическа тежест. В същото време тя била значително по-образована от останалите високопоставени членове на обществото около нея, можела да чете и да пише на 4 езика, докато принцът на Трансилвания бил неграмотен грубиян (който се къпел редовно - на всеки свой рожден ден).

Поддържането на нейната младост и жизненост станали главна цел за развитието и постигането на този план; абсолютното и свещено право да използва силите които разбирала било нейно и било съществено за постигане на всичко към което се стремяла. Суета, сексуални желания, стремеж към политическа власт, всичко било смесено и съединено в една централна първична страст. Ако загубела младостта си, щяла да загуби всичко.

Настроението и все повече се влошавало и един ден, когато била ударена по погрешка от една своя прислужница, по ръцете и се стекла кръв след като заострените и нокти се сключили около врата на момичето. Раната била достатъчно дълбока и сериозна така че кожата на Елизабет се напоила с кръвта. По късно Елизабет била напълно сигурна, че тази част от кожата й върху която попаднала кръвта на момичето, изглеждала някак си по-свежа, по-млада, по-гладка и гъвкава.

Тя Веднага отишла и се консултирала с нейните алхимиците за това странно явление. Те, разбира се, се наслаждавали на нейното гостоприемство и покровителство и не желаели да я разочароват, така че, сполучливо извадили на бял свят история от преди много много години за далечно място където кръвта на млада девица оказа същият ефект върху стар благородник на добър външен вид и изяществп.

С такова ясно доказателство подръка, Елизабет била вече напълно убедена в невероятното си откритие; начин за възтановяване и запазване на младостта й завинаги.. или поне докато получи това което желае. Съветът на нейният "консултант по красотата", жена на име Катарина, се съгласила, че умното й предположение звучи повече от сигурно.

Елизабет заключила, че след като малко е добре, много ще е значително по-добре; тя твърдо вярвала в това, че ако се къпе в кръвта на млади девици - а в случай, че са особено красиви, да я пие - ще бъде величествено красива и силна отново.

От години, най-доверен помощник на Елизабет в задоволяване на различните й тайни удоволствия била Дороти Сантез. Сега, с нея и останалите "вещици" за помощници, Елизабет скитала из околността, ловувайки подходящи девствени девойки като суровина за изпълняване на трудното й начинание.

Когато се връщали в замъка, всяко младо момиче било окачено, живо и голо, с главата надолу с вериги увити около глезените. Гърлата им били разкъсвани за да може всичката им кръв да се оттече надолу за банята на Елизабет, да бъде събрана докато младото тяло е все още горещо и изсипана в сгъстен лепкав тъмночервен басейн.

И понякога, откривали наистина прекрасно младо момиче. Като специално угощение Елизабет пиела детска кръв: отначалото от златна колба, а в последствие, когато жаждата й се увеличила, направо от извора, докато гърчещото окачено тяло постепенно избледнявало.

Макар да държала настрана своите политически врагове, след продължилото пет години начинание, тя започнала да осъзнава, че кръвта на селските момичета, оказвал твърде малък ефект върху качеството на кожата й. Очевидно тази кръв била некачествена и тя се нуждаела от кръв с по-високо качество.

В началото на 17-ти век в Трансилвания, родителите от благородно потекло и социално положение, желаели дъщерите им да бъдат образовани в подходящи обществени привички и етикети, така че да могат да приемат добри връзки, когато узреят. Ето го и удобният случай.

През 1609-та година, Елизабет основава академия в своя замък, предлагайки да вземе 25 момичета едновременно от благородни фамилии и правилно да завърши тяхното образование. И действително, образоването им завършило.

Подпомогната от Дороти Сантез (също така известна като грациозният дребосък "Дорка") тези клети ученички били изконсумирани по абсолютно същият зверски начин, както и изстрадалите селски момичета преди тях. Това било твърде лесно, и за първи път в своята ужасяваща кариера Елизабет станала невнимателна. По време на безумната и похот, четири изцедени тела били захвърлени извън стените на замъка.

Грешката била открита твърде късно, защото селяните вече били видели, събрали и започнали да разпознават момичетата. Не било трудно да свържат това с изчезването на всички тези млади момичета; тайната била разкрита.

Разказите за този ужас се разпространили бързо и съвсем скоро стигнали и до Унгарския Император, Матиас II, който незабавно заповядал графинята да бъде изправена на публичен съд. Но нейният благороднически ранг не позволявал тя да бъде арестувана. Но парламентът вече бил издал закон който можел да отмени тази привилегия (за да не би да успее да се изплъзне от ръцете им) и Елизабет била заловена преди официалният слух през 1610 г. Интересно, но изглежда властта не проявявала никакво внимание към тези случаи, когато цели на Елизабет за кървавите си удоволствия, били само момичета от селски произход, в продължение на пет години.

По последно преброяване, над 600 момичета били изчезнали безследно; Елизабет не признала нищо. Дорка и нейните вещици били изгорени живи, но Графинята заради благородническия си произход, не можело да бъде екзекутирана. Катарани, някак си била приета като друга жертва и била освободена.

Така, Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидана в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.

Елизабет никога не произнесла нито дума за съжаление или разкаяние.

Интересна бележка: Когато Елизабет била 25 годишна, Стефан Батори (принц на Трансилвания и неин чичо) бил избран за крал на Полша.

drakula bulgaria

Мисли за безсмъртието (на вампирите), за безсмъртните и за смъртните...

Въведение.

В началото бе словоблудството и словоблудството бе у безсмъртните.

То бе живот и животът бе словоблудство.

Всичко, което ставаше чрез него ставаше и нищо не стана без словоблудство.

В него се криеше животът на безсмъртните и безсмъртието бе мрак за човеците...

Тогава, тревата растеше, само за да може да се покланя на безсмъртните.

Звездите блещукаха, а Луната отразяваше слънчевата светлина - само за да осветяват пътя, по който безсмъртните щяха да дойдат на Земята...

И дойдоха безсмъртните, и видяха, че Земята тъне в мрак и рекоха:

"Виждаме хилядолетия бъдеще!"

И мракът тъмнееше в светлината, ала светлината не го схвана...

Безсмъртните дойдоха с мир в света, но светът не ги позна.

У чуждите също идваха, ала чуждите ги приеха...

Постепенно, словоблудството стана плът и в слава се къпеше.

И, когато идваха тези, които не можеше да не дойдат, старейшините ставаха по-велики старейшини, фарисеите - по-големи фарисеи, а книжниците - по-големи книжници...

Тогава, мракът се превърна в тишина за словото...