Две сърца

Протегни ръка ,докосни любовта,

отпий нежността като амброзия,

една е в света ,само една,

тази ,която криле ти дарява.

Да отлетиш ,но къде?

Искаш да обичаш ,но как?

Не поставям аз правила,

и не питам ,защо ,къде ,докога?

Любов ,като отлежало вино,

устни с аромат на горски плод,

ръце създадени за ласка,

коси непокорни, поели светлината ,

очи в които да потъваш с трепет.

Да разпилея коси по твоето легло,

да бъда дрехата ,която ти обличаш,

завивката ,с която се завиваш,

докосвам с пръсти тръпнещи ръце.

Там където свършват те,

започва моето тяло.

Две души в една се сливат,

две сърца в едно да бият.