Да ви разправя, какво правих снощи. На път за в къщи, търпеливо изчаквам тролея, докато точно пред мен един автобус, беше заел половината платно. Катастрофирал леко. Аварийната група с нейния автобес създаваше допълнителен хаос. Шофьори нервичат и се забравят натискайки клаксоните, като че ли ще помръднат автобуса с бибиткане. Пък аз най невъзмутимо, вадя една химикалка, някакво листче от дебрите на чантата си и почвам на спирката в суда да си драскам рими. ![]()
Както и да е...Прибирам се - у нас весело. Всички са си в нас, аз клепа последна. Нали сега у нас сме навалица / аматова друг път ще ви го разправям /. Мойто мило на компютъра, регистрира се в АТВ форума и се радва, като малко дете. Онова малкото / сестрата на милото /, залепило се на земята за парното и чапа по оня ти ми лаптоп, като невиждало интернет. Котката спи. Пълна идилия в нас. И пристигам аз с гениалните си идеи. Замъквам си мойта клюкарка в кухнята, включвам си я, отварям блога на Емми, нареждам си продуктите, пускам музичка...чашка вино и почвом да творя. ![]()
Прилагам доказателствен материал...

Не си мислете, че ще ви паказвам и аз в картини, какво последва. Неее, това си е патент на майсторката. Само ще плясна една снимка от крайния резултат, защото искам да чуя от нея каква ученичка съм. И става ли свирка от мене, аджеба или трябва да чукам на Явор, на Ясен и на Калина... ![]()
Ей го ей на и резултата...

Кажи сега, майсторке, ще свиря ли някога и аз в хора или още бая милинки трябва да изям ![]()
Препоръчани коментари