И така, стана ясно, че всички караме червени коли, а някои от нас са дори и блондинки, разбра се, че всички преглъщаме от вида на милинки, а някои от нас дори могат и да ги направят, признахме си и, че сме ненормални майки с болни амбиции, споделихме рецептите за суши. Какво да нищим днес?
Снощи водих Али на първият и урок по немски. Висях час и половина в колата и слушах "Любе", доката щерката правеше първите си крачки в непознатите дебри на чуждия език. След урока се оказа, че е запомнила 10 думи от всичките 40, но учителката беше много въодушевена и екзалтирано ми обясняваше колко умна и схватлива била Александра. Точно тук на мен нещо ми прещрака и вместо да се възгордея от тези неща, аз се подразних жестоко. Нещо взех да си мисля, че ме пускат по пързалката. Да не би пък да я сравняват с някакви супер идиотчета, които нищо не отбират и в сравнение с тях, тя да им се струва невероятна? Иска ми се да я сравняват с по-умни и да ми казват, че да, добра е, но трябва да учи много. Ами, че така като ми говорят аз нямам стимул да я тормозя?! Кажете ми нормална ли е такава реакция?
Най-гадното е, че ненавиждам немски, но сега ще трябва да го уча заедно с нея. Вече поръчах учебник.
Малко за разтоварване

това е истинската кола ![]()

а това е прозореца в хола, който е толкова прашен склед ремонтите, че Али започна да рисува по него
Препоръчани коментари