Да!Ето аз съм в бяло,
цялата в коприна.
В очите ми блестят сълзи.
Усмихвам се на всички, но насила,
а нещо във гърдите ми гори.
А как е шумно.Хората се смеят.
След малко ще пристигне той.
Ще ме целуне и ще каже:
"Хайде мила, изтрий сълзите и бъди герой!"
Но срещам твоите очи.
Да, мамо, единствено си ме разбрала ти.
Те също плачат-очите ти ме молят:
"Недей, дете, заради мен недей!"
Едно дете към мен се приближава-
"Вземете, казва, - тез цветя,
един човек ви пожелава
щастлив живот със този мъж.
Изтръпвам, цяла премалявам
изтръгвам розите със вик,
лежи в ръцете ми без плик, без думи
неговото име,
най-хубавото име на света,
което днес не бива да повтарям,
защото съм омъжена жена.
Препоръчани коментари