...
Винаги ли знаеш накъде отиваш
винаги ли неуморно крачиш?
Време е да спреш да си починеш
време е да спреш да влачиш.
Усети ли как бързо ти премина живота
в гонитба на разни мечти украсени
докато се бориш за черешка в компота
порастнаха неусетно и децата засмени.
Я приседни тихо на пейката в парка
погледни внимателно хората в лицата
виж Съдбата - старата си другарка
как с Любовта пият вода на чешмата.
Двете ти са мили, красиви и вечни
няма как да им забравиш номерата
затова друже приеми ги за безсърдечни
и ги разпни в хола си, на стената.
Накрая обаче преди да тръгнеш отново
запали им една свещ да остане да свети
да гледат мъката на войника от олово
а той да вижда спомените им клети.
------------------------------------------------
Аплаузи, цветя, шампанско - завесата пада.
Очи, грим, сълзи - живота е изненада.
Любов, желание, страст - към залеза ни повежда
Живот, смърт, забрава - няма никаква надежда.

Препоръчани коментари