Сън /притча за Дявола/

Сънувах, че някога (много отдавна)

бил Дяволът с кръв и със плът.

Душата си щедро на други раздавал

и сторвал на мравката път.

Презирал парите, раздал си имота

на други (по-бедни) души

и слагал хранилки за горски животни,

лекувал ранени сърни...

На бледен аскет благонравен приличал.

Сърцето му - истински дар!

Подавал си всяка страна за плесница,

умирал си той за шамар...

Веднъж, уморен от последното дело,

белязано с честност и жар,

той спрял във порутено мъничко село

и влязъл във селския бар.

Във бара, разбира се, имало само

пет-шест леконравни жени,

два-трима разбойника(леко пияни),

дузина велможи с пари...

Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно

и седнал на бара от чам.

Поискал си чаша вода (най-човешки)

и пийнал от нея без срам.

Понеже изглеждал щастлив и доволен

на фона на грозната нощ,

една проститутка любезно помолила

да бъде със нея за грош.

"Аз нямам грошове. Душа имам само -

голяма и гола душа" -

отвърнал й Дяволът благо през рамо...

Хем благо, хем с малко тъга...

"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,

а после се чувствам богат.

И нищо, че ходя със кръпки по лактите!

Обича ме целият Свят.

А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!

Защо се продаваш така?"...

Погледнала тя изпод тънките вежди,

отвърнала - "Нямам душа!".

И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал

последната глътка вода.

Излязъл след туй, но се върнал от пътя

и тихо й казал - "Ела!"...

Събудих се. Стана ми много студено.

И тъжно... Какъв странен сън!

Живее ли мъничко дяволче в мене?!

Кикоти се вятърът вън...

... Румяна Йорданова Симова (osi4kata)