Еми е виновна!
От dindi
· 780 прегледа
Преди няколко дни попаднах на този греховен пост.http://www.kaldata.com/forums/index.php?au...21#comment10601 И светът покрай мен малко по-малко започна да се разпада. Лигите ми започнаха да текат като поток и в мозъка ми се въртеше само една мисъл: мекички, мекички, мекички....Естествено, започнах да измислям хитри планове за това как най-бързо да се добера до една паница мекички. Рзбира се, и за миг не ми хрумвало сама да си направя. Чшшш алооооуу на мен все още ми се повдига. Тъ първо започнах да мисля дали мога да си купя отнякъде. Планът беше отхвърлен. Около мен закуски всякакви и нито една мекичка. Така че започнах бавно да размишлявам кого мога да излъжа да ми направи. И Еми за миг да не се съмнява, че ако живееше в София нямаше да и се дотреса. Когато става въпрос за ядене, срам нямам. Естествено, че майка ми щеше да ме сиктердоса, леля ми преди 1-2 седмици я бях изнудила да ми направи спагети, а свекървата горката всеки понеделник се явява с кекс пред вратата ми. Прави страхотен кекс междудругото. Така както се сещате в това уравнение липсва баба ми. Хамаха не стига, че е готвачка по професия ами и още не се беше отчела. Звъня им аз събота сутринта и ми вдига дядо ми. " Дееееедооооо. Поомоооооощ! Поооомоооощ!(взех да викам в слушалката)"
Човечецът се разтревожи и само ме пита:
- Диде, какво се е случило?
- Бабааааа! Къде е баааа? Къде е баба, трябва ми много спешно, ама много спешно.
- Баба ти пие кафе горе при комшийката, казвай какво става...
- Трябва да я извикаш, много е спешнооооооооо, ама мнооогоооооооооо...Дедо, сетила съм се за бухтичките на баба(междувременно идеята за мекичката беше еволюирала в бухтички), дедо, как ми се ядат бухтички, цяла нощ не съм спала...
- Готово бе, кажи само кога ще дойдеш?
Първо минахме през свекъра той се отчете с пилешки пържоли и след това през баба и дядо. Баба ми беше направила пълнени чушки, панирани чушки и сърми да си занеса вкъщи(че нали ми се повдига като готвя 
). Като пристигнахме вече и бухтичките започнаха да се правят, че трябва топли и пресни да ми поднесат. Баба ми, междудругото каза че й тесто щяла да ми омеси, за да си направя мекички (отказах й, разбира се, нали трябва аз да ги пържа, баси). Скоро пред мен беше сложена една огромна купа бухтички и ядох, ядох, ядох....Естествено, взех си ги и за вкъщи. Вече са ометени. И сърцето ми хора кротна...започна да бие нормално, преди да попадна на последната тема в блога на Трихо. 
Препоръчани коментари