Неделя
От shefkata
· 1060 прегледа
Станах раничко и в неделя. Изпих едно бързо кафе и бегом към автогората. Бях обещала на милото, че неделята е само за него. Сутринта си станах с късмета. Едно такси мина точно преди автобуса и ме качи. Стовори ме на Ботевградско шосе, където пък ме чакаше милото с новата си придобивка. Айде качих се и аз за сефте на АТВ-то. Преди две седмици го купихме, пък аз в неделя за първи път се возих. Прибрахме се в къщи, намъкнахме камофлажите, сложихме нещо за хапване, нещо за пииване в сака и айде, към гората.
И какво друго да видиш в гората, ако не умряла лисица. 
Гнусливитея да си затворят очите 
И цъфнали горски теменужки, естествено...
А тук на снимчицата, виждате ли ме, а ?
Вижда ми се само главата, точно като на змийче
Гората...
Реката...
Милото 
В един момент тръгнахме към Бухово, да видим дали ще се качим и въобще ще стигнем ли до Мургаш. По път натам, минахме от тук. Незнам, какво е това, знам само, че се намира зад Кремиковци. На мен ми прилич на някаква кариера. Страшно е високо, може би имаше около 400 м. надолу пропаст и беше интересно да се види 
Намерихме го пътя към Мургаш. И се започна едно изкачване, по едни баири. Бръмчим си ние и си се катерим нагоре. И в един момент се качихме на билото. Гледката беше покъртителна, невроятно красива и спокойна...
На един от баирите спряхме да починем и да хапнем нещо. Ето я и моя милост 
Дори одеалното не си извадихме. Лежахме на земята, дишахме чист въздух, радвахме се като гущери на слънчицето и слушахме птиците. Е, това не съм го снимала, ама просто забравих, за фотографията в този невероятен момент...
И тази идилия беше нарушена от бръмченето на мотор. От отсрещния баир се показа една хонда, след нея второ. Двамата мотористи ни видяха и право при нас. В пълна екипирани, с кросови хонди 125 кубикови...абе, сладури. Заговорихме се и се оказа, че има и още едно момче с тях, но скъсало верига и сега бута мотора.
И какво мислите, че стана ?! Милото, веднага организира спасителна акция. Нищо, че въже нямамахме. Реши се, че ще теглим мотора. В този момент и авариралия моторист се показа по пътя. Ми сега ? 250 куикова хонда, тежи...Момчето изплезило език. Стига се до общото решение, че с веригата от мотора и с помоща на едни въженца, с които бяхме вързали сака, ще вържем хондата за АТВ-то и ще го теглим, поне докато изкачи баира. Междувременно момчетата, вече бяха повикали техен приятел с буш, да качат авариралия. Вързахме се и тръгнахме. На няколко пъти връзката ни се къса. Спираме, връзваме пак и от начало. На петото спиране, момчето започна да ни убеждава да го оставим, да не се занимаваме повече, че бил ни създал грижи и притеснения, че щял да бута сам нагоре такива ти му дъра-бъра...Милото вика "да си ги нямаме тия, връзваме пак". Това беше и последното връзване, защото благополучно го издърпахме до върха.
На тази снимка, вече се развързваха и финализирахме спасителната акция 
Надолу, той можеше и сам, а по път срещнахме и буса. Момчето ни благодари 100 пъти и ни покани на мотосъбора на 1 май, да сме полеели случката.
Та така. Спасителната акция беше успешна 
А аз отпочинала и събрала сили за новата работна седмица !
Препоръчани коментари