proletsearch - дневник

Това е хубавко - харесва ми!

Аз го чета така:

Така е и сякаш не е така,

когато се затвори една -

отваря се друга врата.

Когато стопи се снега

изпод пясъчна сухота

извира бистра вода

и всичко, всичко отмива...

Но когато умира любов -

с нея умираш и ти,

в твоят свят тя е била

само тя...само една,

но сега вече е тихо -

замряло мълчание.

Останал е само спомен вял

да напомня за дните на радост,

нероден - като стон отлетял

и погубен във болка и ярост,

ще се връща... с глас ще шепти:

"Загубих те...загубих те...

ако някога пак те открия,

ела, моля те... прегърни ме...

искам в скута ти да се свия."

Хайде, пипни го още мъничко! Ще се получи!

Много е искрено - чувството го има, а щом има чувство, то винаги въздейства!

Благодаря за коментара, но стиха за мен звучи идеално и така. Симетрията на "перфектно" звучащият стих ме изнервя, а и този стих не смятам за немелодичен в този му вид....

Прекрасно! Няма нужда от пипане. Който усеща нещата го приема с душата, а не с ушите и с мисълта.

Перфектно!