Публикувано от proletsearch ·
997 прегледа
...
Така е и сякаш не е така,
когато затвори се порта
отваря се друга врата,
когато стопи се снега
изпод пясъка сух
извира бистра вода
и отмива всичко по пътя си.
Но когато умира любов -
с нея умираш и ти,
в твоят свят тя била е
единствена...
а ето, че тихо е
и вовеки мълчи.
Останал е споменът вял
да напомня за дните на радост,
нероден - като стон отлетял
и погубен във болка и ярост,
ще се връща със глас да шепти:
"Загубих те...
ако някога пак те открия,
ела, моля те... и прегърни...
и аз във скута твой ще се свия."
3 Коментара
Препоръчани коментари