• публикации
    17
  • коментари
    57
  • прегледи
    39481

Виртуална Елегия

proletsearch

628 прегледа

Помниш ли как играехме със теб

от зори до късен час?

Във виртуалното пространство

бяхме само Ти, Кю-Ай-Пи и аз.

Разменяхме си снимки дръзки,

делихме с теб един копнеж:

Да бъде или да не бъде

танцът огнен или да бъде само

крехко пламъче от свещ.

Странна беше нашата игра,

но я нарекохме любов,

нас един форум ни събра...

Кажи ми моля те: Ти беше ли?

защото аз не бях готов

да танцувам в ритъм бесен

и да целувам своето Ти ЕФ Ти,

а ти всеки път да почваш нова песен,

от която така силно да боли?

Някак не успя да разбереш,

че за мен това не бе игра

и че чувствата не са манежът,

на който като клоун допусна и се подигра

А сега се чудя, да се смея или да плача.

Не, ти не си виновна!

Сам превърнах се във жертва,

а теб превърнах във палача...




4 Коментара



Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце :)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце :)

И аз сега забелязвам коментара ти. Благодаря ти!

Иначе стихът е затова - запечатва силни емоции и дори след много време, при препрочит, споменът се връща с пълна сила...

Сподели този коментар


Линк към коментара

И това е чудесно! Краят ме натъжи, защото аз още съм до средата :)))

Е, края обикновено е като в твоето стихотворение.

Знаеш ли, дори и само, за да се роди този стих, преживяването си е струвало - макар и донесло ти много болка.

В самото начало на стихотворските ми опити единствената ми муза беше края на любовта и нараняването. Сега пиша и когато душата ми е в полет и искам да споделя. Надявам се, че ще дойде ден, в който и едно цвете ще ме накара да потърся молив и парче хартия.

Явно болката ни води до някакво израстване.

Желая ти по-бързо израстване, за по-малко болка, но пък стиховете ти се получават прекрасни.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Стига съм расъл :ph34r: На два-три пъти така израстнах, че си мисля, че ми стига за цял живот. Относно виртуалните връзки - това дали могат да прерастнат в нещо повече...си мисля, че това зависи от един единствен фактор - достатъчно силното желание на двамата това да се случи, а след него могат да бъдат изброени куп извинения: разстоянието(различни градове, държави или или дори континенти), семейно положение (той нещастен в сегашното си положение, но с жена и деца - тя неженена или обратното), възрастова разлика, финансово положение и.т.н...и.т.н. Има и истории със сладък завършек или нека не го наричаме "завършек" - със сладко продължение...Всъщност и двата сценария са ми добре познати, но на времето не съм се сетил да напиша "Виртуална Ода", от една страна, понеже виртуалната връзка беше преминала вече в реално-интимна, а от друга страна факта, че тогава не съм се интересувал и боравел добре с езика или поне не със стихотворната му форма :ph34r: В този ред на мисли, желая ти твоето продължение да е от сладките!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход