Премини към съдържанието
  • публикации
    17
  • коментари
    55
  • прегледи
    40166

Виртуална Елегия

proletsearch

940 прегледа

Помниш ли как играехме със теб

от зори до късен час?

Във виртуалното пространство

бяхме само Ти, Кю-Ай-Пи и аз.

Разменяхме си снимки дръзки,

делихме с теб един копнеж:

Да бъде или да не бъде

танцът огнен или да бъде само

крехко пламъче от свещ.

Странна беше нашата игра,

но я нарекохме любов,

нас един форум ни събра...

Кажи ми моля те: Ти беше ли?

защото аз не бях готов

да танцувам в ритъм бесен

и да целувам своето Ти ЕФ Ти,

а ти всеки път да почваш нова песен,

от която така силно да боли?

Някак не успя да разбереш,

че за мен това не бе игра

и че чувствата не са манежът,

на който като клоун допусна и се подигра

А сега се чудя, да се смея или да плача.

Не, ти не си виновна!

Сам превърнах се във жертва,

а теб превърнах във палача...



4 Коментара


Препоръчани коментари


Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце :)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце :)

И аз сега забелязвам коментара ти. Благодаря ти!

Иначе стихът е затова - запечатва силни емоции и дори след много време, при препрочит, споменът се връща с пълна сила...

Сподели този коментар


Линк към коментара

И това е чудесно! Краят ме натъжи, защото аз още съм до средата :)))

Е, края обикновено е като в твоето стихотворение.

Знаеш ли, дори и само, за да се роди този стих, преживяването си е струвало - макар и донесло ти много болка.

В самото начало на стихотворските ми опити единствената ми муза беше края на любовта и нараняването. Сега пиша и когато душата ми е в полет и искам да споделя. Надявам се, че ще дойде ден, в който и едно цвете ще ме накара да потърся молив и парче хартия.

Явно болката ни води до някакво израстване.

Желая ти по-бързо израстване, за по-малко болка, но пък стиховете ти се получават прекрасни.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Стига съм расъл :ph34r: На два-три пъти така израстнах, че си мисля, че ми стига за цял живот. Относно виртуалните връзки - това дали могат да прерастнат в нещо повече...си мисля, че това зависи от един единствен фактор - достатъчно силното желание на двамата това да се случи, а след него могат да бъдат изброени куп извинения: разстоянието(различни градове, държави или или дори континенти), семейно положение (той нещастен в сегашното си положение, но с жена и деца - тя неженена или обратното), възрастова разлика, финансово положение и.т.н...и.т.н. Има и истории със сладък завършек или нека не го наричаме "завършек" - със сладко продължение...Всъщност и двата сценария са ми добре познати, но на времето не съм се сетил да напиша "Виртуална Ода", от една страна, понеже виртуалната връзка беше преминала вече в реално-интимна, а от друга страна факта, че тогава не съм се интересувал и боравел добре с езика или поне не със стихотворната му форма :ph34r: В този ред на мисли, желая ти твоето продължение да е от сладките!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от proletsearch
      Изпита до капка надежда...

      Никога не те прегърнах
      и никога не ще...
      Никога не те и зърнах,
      нашата любов умря дете.
      Но запазих сладки думи,
      в сънищата те съзрях
      беше ти неземна,
      от красотата твоя
      в глупак превърнах се
      и ослепях...
      Сега не виждам нищо
      чернее поглед изтощен
      и така ще бъде дълго, дълго,
      защото няма те...
      няма те до мен.

      *

      Някъде там...

      Денят потънал пуст,
      облечен в паяжини,
      забравен спомен,
      недокоснат като къс,
      погубена надежда
      в океан от спомени.
      Напира нещо в мен,
      да извика, да крещи:
      Обичам те! Обичам те!
      Усещаш ли това? Дали?

      *

      Не е само сън...

      С пламък мъждукащ,
      в прохладната нощ
      идваш в съня ми
      и докосваш ме...
      Аз леко настръхнал,
      поглеждам към теб
      за миг се събуждам
      и целувам дъха ти...
      Вперил очи,
      протегнал своята длан,
      разбулил мечти,
      без капчица свян..
      обгръщам те с обич,
      а ти притискаш се в мен.
      стонове сладки...
      на две горещи тела
      отпили вкуса,
      на тази сладка роса..
      извиват се бавно
      изпълват нощта,
      целуват се жадно
      ръка във ръка...

      *

      Огънят на Живота

      Не ритъмът е грешен,
      на туптящото сърце,
      изразяващо копнежа
      на едно дете,
      посегнало към пламък,
      то не сеща...
      ни срах, ни угроза,
      отправило наивен поглед
      ще побърза да напише,
      на Живота свойта проза...

      Да!

      Ще опари своята ръка.
      ще изпита силна болка,
      а, подир...
      ще потопи я във вода
      и ще познае мъдростта,
      на огъня горещ...
      но ще танцува със живота,
      запалило в ръката свещ,
      оставяща следи от восък
      в стъпките човешки.
      и ще гори свещта,
      дорде...
      ароматът на копнежа...
      изпълва тялото с бодежки.

      *
      Орис

      Прекрасно е твойто сияние,
      омайни краски на пурпурна жар,
      оставящи мен без дихание,
      протегнал ръце към Божия дар.

      Прекрасно е, да те познавам,
      теб - изкусително-страстна жена.
      На теб любов да дарявам,
      за това ще живея сега.

      Егоистът в мене проклинам,
      прекършвам тез алчни ръце.
      и усмивките свои разстилам,
      по твойто любящо лице.

      И вятър да си, ще те стигна,
      така повелява душевният глас
      във огъня твой да изригна,
      в любов да превърна...
      греховната страст...

      *

      Вярата...
      ----
      Не веднъж съм вярвал
      на сълзите на жена,
      донесени от вятъра
      на спомени, понесени
      в мъгливи клони на тъга.
      Не веднъж попивал съм,
      сълзите на жена с уста,
      напукана със кръв -
      алено-червена болка,
      отчаяние без капка стръв
      за силната, нестихваща любов
      за онзи сладък зов,
      при повика на който
      човек изправя се готов,
      живота със смъртта да замени.
      за тази болка аз говоря,
      която днес не струва пет пари.
      Такава е реалността жестока,
      понякога без път се люшкаш,
      изцяло в грешната посока,
      мечтите свои гаснеш сам,
      и палиш нов светлик,
      пазиш със ръката плам,
      и отново криеш своя лик.

      *
      Душевен звън
      В моменти на слабост,
      когато сипе се дъжд,
      изчезва благата радост,
      просто така изведнъж.
      Времето не е виновно,
      че навлиза в сърцето
      със гръм...
      това е някак условно,
      от душата зависи,
      от нейния звън.

      Човек е комплексна натура,
      търси "любов", а често намира "тъга".
      Това е защото ....
      не са две думи, а само една.

      *
      Страхът...
      ---
      Прошепва тих вятър
      на лунния прах,
      тайна далечна
      за изконния страх,
      от звездите донесен
      изпълващ тъма,
      на свода небесен
      целунал ръка,
      спуснал се ниско
      забулен във сянка
      и все по-близко
      със страшна осанка,
      поглъща копнежи,
      пронизва тела
      с бодежи свирепи
      от връх на игла.
      ...
      Така някак зловещо
      изглежда страха
      на тялото тленно,
      спиращ дъха.
      Извиващ и гънещ
      черна снага,
      но колкото сила
      да има сега
      Духът на човек
      Велик е – могъщ,
      изпълнен със вяра,
      дори вездесъщ.
      В своето тяло
      открил е искра,
      покой е намерил
      и стрък Светлина.
      ...

      Мигла...

      Отрони се...
      мигла ефирна
      от твоите очи,
      понесе се нежно
      и бавно потъна
      там...
      между две
      плахи гърди...
      точно там,
      където аз
      изпивах...
      последните
      капки роса
      и впивах жадно
      свойте устни за още...
      Единствено тя
      усети трепета,
      който изпитах...
    • от proletsearch
      ...

      Така е и сякаш не е така,
      когато затвори се порта
      отваря се друга врата,
      когато стопи се снега
      изпод пясъка сух
      извира бистра вода
      и отмива всичко по пътя си.
      Но когато умира любов -
      с нея умираш и ти,
      в твоят свят тя била е
      единствена...
      а ето, че тихо е
      и вовеки мълчи.
      Останал е споменът вял
      да напомня за дните на радост,
      нероден - като стон отлетял
      и погубен във болка и ярост,
      ще се връща със глас да шепти:
      "Загубих те...
      ако някога пак те открия,
      ела, моля те... и прегърни...
      и аз във скута твой ще се свия."
    • от proletsearch
      Реших да прегледам темата "Говорим /Горим в рими" след толкова време и да направя извадка на хумористични стихчета, които съм писал просто така на прима виста в движение. Ако някога си пиша автобиография, ще оставя единствено линк към този творчески период от живота си (хей, много мързелив става човек с годините и лека-полека започва да съчетава две или повече неща в едно, както се вижда и от снимка-карикатура по-долу)



      Бед лък стори

      Играли сме е я таз' игра:
      "Има муза - няма муза"
      ту иска ми се - ту не ща!
      Не! От това не страдам аз -
      но от това ми страда туза!
      Вместо да пристига в нас,
      мацката навлича пета блуза
      обажда се и казва: "5 мин, идвам!"
      и така 5-ти път за този кръгъл час.
      Е, добре, кажете ми де хора,
      нормално ли е т'ва?
      Бях приготвил ароматни свещи,
      чаши две и бутилка вино руйно,
      а сега в тях кучето се блещи -
      като вълк ги гледа лунно.
      Уви, нямаме със теб късмет!
      Дай ми лапа, завърти опашка!
      Днешният ми ден е клет...
      хм, какво ще кажеш...
      да ударим ли със теб по чашка!?

      ...

      Мадам, заковахте ме за стола!
      Чета, чета и препрочитам,
      явно на романтиката гола
      не трябва изобщо да разчитам.
      Объркахте ми всичките представи,
      досега въобразявах си, че
      тя твърде много ви се нрави.
      Ха, илюзия било е дръзка,
      държали сте единствено на нея,
      колкото на дамската превръзка.
      Трябва ви веднъж на месец,
      и докато изкачвате наклон,
      днес даже може и без нея,
      науката отдавна замени я
      Простете, как беше думичката ?
      Ах, да, сетих се: "Тампон".
      Не отиват на добре нещата
      живеем в много странен век,
      но да не се отчайваме безкрайно,
      казват хората, че и жената е човек.



      ...

      Не разбирам логиката ваша,
      не, че искам да ви плаша,
      но 'романтика' и 'цици',
      заедно вървят идеално, както
      вървят 'шкембе-чорба' и 'пици'.
      Защо да гледаме на тях под лупа?
      Романтикът като ренген е:
      вижда всичко, без много да се лута.
      Със вятъра усеща нежните бедра
      гали с поглед деколтето...
      И нима това не е така,
      нима Ви се струва туй предвзето?
      Дефинирайте ми "Романтик"!
      Какви звезди той сваля
      и защо го мислят за велик?



      Нека обобщим тогава:
      Романтикът бил творец,
      и към деколтета не посягал,
      не хвъркал по цветята
      и на чудо се надявал:
      да срещне я самичка
      без да търси във рояка.
      Но как ще срещне тази птичка,
      ако навън не показва си главата,
      ако не пробва от сладкия медец,
      както повелява Мечо Пух.
      Романтик да бъдеш, казва той,
      това не означава:
      да си сляп, ням или пък глух.
      Живей живота си, търси момата,
      ала откриеш ли я, не пропускай ти
      да я сграбчиш нежно за бедрата!
      ...



      Не ми е нужна опитна жена,
      това не е житейската ми цел.
      Да я науча аз - не е беда,
      в това твърдя, че съм умел.
      За жалост проблемът ми е друг:
      тя или е проклета или има си съпруг.
      Не, не - аз не мисля да рева!
      Животът ме отрака здраво,
      юмрук, шамар ще понеса -
      не бях дете болнаво.
      Казваш ми да не избирам 'кучки',
      ала, как да ги разграничим?
      Гледаш я жена прилична,
      добре облечена - със грим,
      насреща усмихва ти се нежно
      и гали нежно твойта длан,
      ала в сърцето й е снежно,
      не минава много време...
      и те изнасилва на диван.
      Говориш й за романтика, цветя,
      а тя, самодоволно, само кима със глава.
      Е да, но всичко е една фасада,
      и се свежда до една игра...
      Жената, казват драга
      е подобна на змия.
      Ако й свириш ти - ще слуша,
      и ще танцува своят танц,
      ако ли не - студен е душа!
      вярно е - блести,
      но това е просто гланц.

      ...

      Всичко е така измамно мила,
      опитът - коварен дар,
      а да преоткриеш нова сила,
      да продължиш, е винаги товар.
      Уморен съм от всякакви игри
      и не ми е никак харно.
      Умора тегне в двете ми глави.
      Добре де, не е вярно...
      Ти там долу, трай и си мълчи!
      Но как да замълчи горкия,
      когато с рими го омайва...
      съблазнителна фурия?
      Не виждам начин, няма как...
      жената, ми натвърдва той...
      е последният ти враг!
      Пусни ме и вземи се във ръце,
      огледай се наоколо и действай,
      само не прибързвай, не й прави дете!
      За всичко има си идеално време.
      Млади двамата сме с теб и не е нужно,
      да превръщаме семето във бреме!


×
×
  • Добави ново...