Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце

Както винаги забелязвам всичко с половим година закъснение.

Момчиле, прекрасно пишеш! Много ми харесаха стуховете ти, а този ми навява доста кофти спомени...

Това стихотворение е много тъжно - надявам се вече всичко да е наред (имайки в предивд, че е писано преди доста време).

Много споделена любов ти пожелавам, от все сърце

И аз сега забелязвам коментара ти. Благодаря ти!

Иначе стихът е затова - запечатва силни емоции и дори след много време, при препрочит, споменът се връща с пълна сила...

И това е чудесно! Краят ме натъжи, защото аз още съм до средата ))

Е, края обикновено е като в твоето стихотворение.

Знаеш ли, дори и само, за да се роди този стих, преживяването си е струвало - макар и донесло ти много болка.

В самото начало на стихотворските ми опити единствената ми муза беше края на любовта и нараняването. Сега пиша и когато душата ми е в полет и искам да споделя. Надявам се, че ще дойде ден, в който и едно цвете ще ме накара да потърся молив и парче хартия.

Явно болката ни води до някакво израстване.

Желая ти по-бързо израстване, за по-малко болка, но пък стиховете ти се получават прекрасни.

Стига съм расъл На два-три пъти така израстнах, че си мисля, че ми стига за цял живот. Относно виртуалните връзки - това дали могат да прерастнат в нещо повече...си мисля, че това зависи от един единствен фактор - достатъчно силното желание на двамата това да се случи, а след него могат да бъдат изброени куп извинения: разстоянието(различни градове, държави или или дори континенти), семейно положение (той нещастен в сегашното си положение, но с жена и деца - тя неженена или обратното), възрастова разлика, финансово положение и.т.н...и.т.н. Има и истории със сладък завършек или нека не го наричаме "завършек" - със сладко продължение...Всъщност и двата сценария са ми добре познати, но на времето не съм се сетил да напиша "Виртуална Ода", от една страна, понеже виртуалната връзка беше преминала вече в реално-интимна, а от друга страна факта, че тогава не съм се интересувал и боравел добре с езика или поне не със стихотворната му форма В този ред на мисли, желая ти твоето продължение да е от сладките!