Тъничка сребърна струна
скъса се
хоризонтът.
Насече
финалният акорд на залеза.
Пресипнало кресчендо.
Фалшиво
уплашения зов на птиците –
побити камъни
наместо мисли,
разпра небето.
Въпросителна
след многоточия угаснали.
Отсам
в разкрачените сенки
на звездите
сричам –
„Да пиша
или да не пиша
стихове?!”
Препоръчани коментари