Душата ми се моли

Тези стихотворни излияния бях писала за един приятел ... той беше в беда

Нямаше как да му помогна затова реших да мисля за него и духом да го подкрепям.

Така много пъти когато легнех вече мислех за него ... мисля че помогна

Усещане и молба

Днес усетих, че света се разпадна

пред очите ми само за миг!

Една душа ръцете си бавно протегна

и всичко помръкна около мен,

чула сподавения и вик!

Коя е всевишната сила,

която решава нечия съдба?

Коя си ТИ?

Защо толкова за кратко

отпращаш някой в прахта?

Отнемаща му най-ценното -

надеждата, усмивката и младостта.

Толкова ми е тежко…

Сякаш потъвам в мъгла

отчаяно искам да помогна,

но дори мислите си

не мога да подредя ….

Дано не си помръкнала душа нещастна!

Дано да можеш да усетиш топли чувства

и с мъничко надежда към по-добро

да мога да те тласна!

Бори се за сърцето си!

НЕ трябва да остава във прахта!

Нека винаги да чувстваш все така,

на приятели и близки любовта!

Дано усетиш… не знам защо ли чак сега,

но малка част от мен отпратих я при теб

дори невидима дано е първата от много,

които ще затрупат неизмеримата тъга!!!

За К.

03.02.2005г.

--------------------------------------

Днес пак изпратих ти

прашинка от моята душа,

и така е всеки ден, дори и през нощта!

Спотайвам се във себе си и не мога да реша

дали ще мога само с мисли времето да променя….

да спра и да ти върна малкичко от радостта!?

Объркана съм вече …,

но ти НЕ се отказвай!

Дори да бъде тъмно вечерта

прашинките ще се събират,

докато се превърнат във пустиня

и ще затрупат в битието ти скръбта!

За К.

04.02.2005г.