...

Нощта ми кратка е,

но дълъг е моят ден,

очаквам закопняла

пред прага ми да спреш.

Широко очите отварям,

втренчено се взирам в теб,

не зная теб ли гледам аз,

или през теб съзирам своя блян.

Очаквах те ,нетърпелива,тръпна,

но щом пред прага ми застана,

мигом всичко в мене рухна,

нима за теб аз съм копняла.

И няма да редя слова,

за нежност ,обич и мечти,

ни риза шила бих до зори,

защото всичко в мен опустя.

С какво ли мамят ме теглата,

да полетя като птица в мрака,

да полетя към светлината,

щом моят дух е окрилен.

Там моят свят ще възкреся,

ще порят небето волни птици,

ще са живи пак мечтите,

там сред покой и благодат,

ще вкусвам радост от този свят,

там е любовта и красотата,

но знам ще дойде моят ден

и с криле любовта ще ме дари.