• публикации
    31
  • коментари
    422
  • прегледи
    1047

Шесте рилски езера

sposata

55 прегледа

За какво друго може да е една отпуска, освен за развлечения и туризъм. Някой може да каже, че отпуската служи да си почине човек, но не и в нашето семейство. Ние сме ненормални и откачени, затова щом видим ден без работа, веднага започваме да си търсим такава.

Така беше и миналата събота. Решихме, че ще ни се отрази добре една разходка в Рила и по-точно край седемте рилски езера.

Сутринта рано, още ненаспала се станах и започнах да умувам кои дрехи са най-подходящи за планината. Спрях се на потник и панталон, а на краката здрави чехли. Свеки се помъчи да ми обясни, че там не е за чехли, но аз тъпо и упорито си останах с тях на краката.

Пътят до там беше спокоен, като изключим спорадичните крясъци на свеки и моите към Калин, който както винаги караше отвратително. Пристигнахме преди обяд при хижа "Пионерска", паркирахме криво ляво колите и поехме дългия път нагоре. Вървя аз нагоре и си мисля, колко е хубаво, че вече има лифт до горе и не се налага да катерим до горната хижа. Мислех си още, че щом слезем от лифта пред нас ще са се ширнали едни ми ти езера и ние кротко ще си поседнем на някоя полянка и ще ядем кюфтаците на свеки. Приближавайки станцията на лифтата (както казва Али) се натъкнахме на доста обезпокояваща гледка - четериредова опашка се извила почти безкрайна, а отгоре едно слънце като напекло, страшна картинка ти казвам. Викам аз на Калин "тука не ни мърда 1 час". Е, в крайна сметка не се оказах права и успяхме да седнем на лифта само след някакви си 50 минути. За пръв път се возех на такъв открит седалков лифт. Не ми се мсейте, ама в Попово все пак не се сещат често лифтове. Та седим си ние на едно специално място, а седлките просто ни подхващат за дупетата и ааайде нагоре. Голям страх брах още докато чаках лифта да ме подхване, а после пък изобщо не ми се разправя. Добре, че гледката беше уникално красива, та успях да се поразсея и да забравя за момент, че вися високо над земята, седнала върху някакъв си стол. Калин за момент се опита да нажежи обстановката, като взе на глас да разсъждава колко афиф били закачени седлаките за въжето. Добре, че умирах от страх и не исках да мърдам изобщо от мястото си, та не го удуших на момента.

Та стигнахме криво ляво до горната хижа, и що да видя. Като плъзнал един ми ти народ по едни големи баири, дето краят им не се вижда, като хлебарки щъкат навсякъде, а езера - тц.

Къде са викам езерата, що не се виждат, а Калин ми обяснява, че сега тръгваме по тоз страшен баир и като го изкачим ще започнем едно по едно да ги виждаме прословутите езера.

Тръгнах, какво да се прави. И без това ми беше доста студено, викам си като походя ще се стопля. В интерес на истината наистина се стоплих. Пот се лееше от мен още в началото на баира. Ама кой ти е ходил толкова много, то с тия коли направо съм забравила да ходя.

Колкото и да мрънкам обаче ходенето си заслужаваше. То красота, то чудо. Дишах дълбоко, колкото можах.

Групата ни беше доста разнородна на години, та по едно време се бяхме поразтеглили доста, Жорко-на Калин племенника- тичаше все напред като младо яре, ние с Калин оформяхме средната възраст, а най отзад се влачеха свеки и нейните приятели. На нас това ни даваше едновременно стимул да догонваме Жоро и време да си почиваме докато чакаме бавните.

Така в игри и закачки стигнахме до Бъбрека и решихме, че там ще поседнем за да изядем най накрая прословутите кюфтаци. Естествено след като се наядохме и полежахме на росната тревичка около езерото, хич не ни се ставаше, а още по-малко пък ни се тръгваше по отвесния баир, който води към Окото. Погледахме, погледахме хората, пъплещи нагоре и решихме, че е крайно време да потегляме наобратно. За обратния път избрахме да минем по долния път, който върви досами езерата. И този път се оказа чудно живописен, но от към трудности по трасето определено водеше с две гърди напред.

Равносметката накрая беше 12 км отчетени с крачкомера на телефона ми.

Слизането с лифта се оказа още по-голям кошмар за моите слаби нерви, почти през цялото време бях със затворени очи и дишах дълбоко, повтаряйки си, че няма нищо страшно.

Естествено после по пътя Калин допълнително ми поизправи косата, та накрая се скарахме и на Сапарева баня се сменихме за да си шофирам аз.

Ето и снимките:

blogentry-207998-1248274219_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274327_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274350_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274302_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274248_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274193_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274173_thumb.jpg

blogentry-207998-1248274141_thumb.jpg




11 Коментара



С тези джапанки ме утрепА направо :lol6:

Много сте сладки с мъжа ти :)

Трябваше да питаш предварително как стоят нещата с езерата. Според мъжа ми в Рила няма място за мен :D ... но ако питаш мене истината е, че няма място за нас двамата, щото той не върви по баирите, той тича... а аз опявам подир него като попадия и едва си поемам въздух. :D

Та все още не съм ги видяла тези езера, за съжаление огромно. Но покорих почти Мусала, това донякъде ме успокоява.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Абе душицо миличка, я ми кажи, може ли да се качим с АТВ-то до тия езера или не е разрешено :rolleyes:

Та все още не съм ги видяла тези езера, за съжаление огромно.

Айде да ходим тогава, да ги видим заедно. Вие с моя мъж ще опявате, твоя мъж ще тича, а аз ще се хиля на тая разнородна каринка :lol6:

Сподели този коментар


Линк към коментара
Айде да ходим тогава, да ги видим заедно. Вие с моя мъж ще опявате, твоя мъж ще тича, а аз ще се хиля на тая разнородна каринка :lol6:

Това за коя година иде реч? :lol: Моят вече се е опънал в новото жилище и ремонтира ли, ремонтира... :lol: Скоро и мен това ме чака. Една година ходих да се правя на майсторка в офиса му и да помагам в боядисването. Хубаво мацах, само да не бях бутнала мръсния парцал в кофата с латекса, още по-хубаво щеше да бъде... :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз съм ги видяла и мога да твърдя, че е невероятна красота там :) Добра разходка сте си направили.

А и вода от Окото пих, като бях там :P

Сподели този коментар


Линк към коментара
Абе душицо миличка, я ми кажи, може ли да се качим с АТВ-то до тия езера или не е разрешено :rolleyes:

Предполагам, че не е разрешено, защото не видях някой да ползва друго освен собствените си сили, или в краен случай коне. Има там едни момчетата, които постояно сноват нагоре надолу с коне. По едно време ми стана жал за едно конче, което мъкнеше огромен дебелак.

Природата там е уникална и всички, които са решили да се качват натам явно са свесни хора, защото никой не цапа и е много чисто. Ние си събирахме фасовете в една хартийка и ги изхвърлихме чак долу в един контейнер.


Сподели този коментар


Линк към коментара
С тези джапанки ме утрепА направо :lol6:

Много сте сладки с мъжа ти :)

Трябваше да питаш предварително как стоят нещата с езерата. Според мъжа ми в Рила няма място за мен :D ... но ако питаш мене истината е, че няма място за нас двамата, щото той не върви по баирите, той тича... а аз опявам подир него като попадия и едва си поемам въздух. :D

Та все още не съм ги видяла тези езера, за съжаление огромно. Но покорих почти Мусала, това донякъде ме успокоява.

давай да ходим двете. Много ги мразя тия дето препускат по чукарите сякаш ги гони мечката. То нищо не може да види човек от търчане.... Аз обичам бавничко, да зяпам, да снимам, да седя на някое камъче... Все ще стигна по някое време...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Честно да ви кажа и аз отначало мислех да го давам по-лекичко, но после една от нашата група ми каза, е в 8 лифта за надолу го спирали ако ще и да има хора, та като се уплкаших, че ще останем там, че като се засилих...

Връщането определено ми беше доста по-бързо :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

абе езерата не бяха ли седем? Или аз пак съм нещо с грешка?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не си в грешка, ама който го мързи вижда само част от тях :)

Сподели този коментар


Линк към коментара
давай да ходим двете. Много ги мразя тия дето препускат по чукарите сякаш ги гони мечката. То нищо не може да види човек от търчане.... Аз обичам бавничко, да зяпам, да снимам, да седя на някое камъче... Все ще стигна по някое време...

Ау, аз като седна и ставане после няма :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Една статия в пресата ми направи впечатление :

Седемте езера станаха къпални

Нощувка в хижата за 5 лева е сладък спомен, искат стотачка за стая

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч -

за тях е тя стена до небеса турила -

усещам се добър, почти невинен веч.

Духът ми се цери след жизнената битва,

вкушавам сладък мир във песни и молитва."

"При Рилския манастир", Иван Вазов

Така великият Вазов описва Рила планина само преди 120 години. Така може да я опише и всеки планинар, бродил по тесните пътеки на "дома на боговете" до преди десетилетие. Идиличната картина обаче вече не съществува. Чудните влажни и спокойни лесове, красивите зъбери, които носеха спокойствие само с присъствието си, днес са фон за снимка.

Най-горещият ден за това лято - събота, 25 юли. Лифтът от Паничище до хижа "Седем рилски езера". Стотици хора в безформена опашка чакат ред под безмилостните слънчеви лъчи. Жегата видимо пречи и на машините - от време на време спират, защото прегряват, а седалките на лифта увисват в безтегловност. След близо 3 часа чакане се добрахме до най-новото съоръжение, подарък от човека за планината. Само за 20 минути минаваш един от най-трудните и стръмни терени и се стоварваш почти пред Долното езеро. Оттам се разкрива спираща дъха гледка - рояци от хора в индийска нишка като мравки пъплят по билото на планината. С една-единствена цел - да се снимат с райските езера - душата на Рила. От време на време между веригата от хора се появяват като малки феи други едни човечета, с пликче в ръка, и обират остатъци от цигарени фасове, закуски и пликчета. Не, това не са наети за целта чистачи, а хора, влюбени в природата - обикновени планинари. Влизаш в мравуняка и бавно по пътеката се устремяваш към първото възвишение - оттам се виждат трите най-ниски езера, Долното, Рибното и Трилистникът. Никой не ходи до тях. Основният маршрут води към Бъбрека. Едно от най-големите езера се е превърнало в гнездо на безпардонни купонджии. Бавно разпъват одеяла и платнища, после вадят стоплилата се бира, за да я поставят в кристалночистите води на езерото. Жегата поваля дори най-големите мъжаги и провокира всеки да се топне в ледената вода на Бъбрека. Голяма част от старите планинари не се поддават на изкушението - те знаят, че не трябва да мърсят душата на планината

Група испанци обаче не се вълнуват от правилата, а съвсем естествено, като на плаж, свалят бързо дрехите, остават по бански и страхливо запристъпват по красивите камъни на дъното. Студено им е, но меракът е по-силен. Нали затова лифтът ги е качил дотук. Някой обаче е минал преди тях и е посял изключително ценни салфетки от сандвичи на дъното на езерото. Продължаваме с надежда колкото по-нависоко се качваме, толкова по-малко хора да има и да открием това, за което бяхме дошли - спокойствие и онази космична енергия, която има само в Рила. Илюзиите бързо се изпаряват като мираж в пустиня. Нагоре множеството се увеличава и всеки тича към върха. Стигаме до езерото Сълзата, а вече сме горди собственици на пликче, пълно с фасове. Трудно осъзнаваш красотата, когато тя не се отразява в очите наоколо, а блести само от втренчените обективи на японските апарати. Не че снимането е порок, напротив - изкуството е да запечаташ красотата във времето, но човек е неспособен да създаде картина върху плака, ако първо не я осъзнае с очите си. Доста уморени и леко притеснени за язвата, която започва да се отваря в сърцето на Рила, за езерата, които се превръщат в къпални, и пътеките, които скоро може и да са шосета, слизаме надолу по стръмния рид. Умората определено ни поваля, а видът на огромната опашка пред лифта поражда у нас желание да пренощуваме в топлата прегръдка на планината. Не сме взели обаче палатки, затова се запътваме към рецепцията на хижа "Седемте рилски езера" с идеята да се настаним. Преди десетина години тя беше просто туристически дом с огромни спални за по 10-20 човека. С карта от туристическото дружество нощувката на човек излизаше към 3-4 лв., а без нея - 5. Усмихната рецепционистка започва да рецитира цените: 100 лв. за двойна стая със санитарен възел, 60 лв. за двойка без санитарен възел... Ще се слиза към Паничище, но първо решихме да пием по една студена вода в кафето на хижата. Влизаме и заварваме ултрамодерен бар с яко озвучение и най-новите хаус хитове. И това няма да го бъде. А опашката на лифта е все така голяма. Камъните по старата пътека ни призоваха и заслизахме надолу с поглед, вперен в краката, и само с една мисъл: "Ясно защо екоактивистите правиха жива верига против построяването на лифта до Седемте рилски езера".

Иваничка Тодорова/в-к "Стандарт"

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход