Уцели точно в десетката! Не можеш да си представиш какъв страх имам от Самотата-не от безпаричието, не от физическата болка, не от лишенията, а именно от Самотата! Ужас...

Колебанието ми е отвратителна черта с която още не мога да се преборя!

През годините везните, които съм срещала и познавам са много стиснати! Аз-обратното...

Ами честно казано, за мен също по-голямата част от написаното е вярно. Самотата - не знам, понякога изпитвам огромна потребност да остана сама - даже сега септември месец мисля да отида някъде на почивка абсолютно сама, за няколко дни, в някое планинско градче... Харесва ми да оставам насаме със себе си, така подреждам целия хаос, който е в главата ми

Иначе за нерешителността - боже, боже... Това е мъка, мъка...

' date='22.08.2009г. в 11:03ч.'] понякога изпитвам огромна потребност да остана сама

Сед, това са две различни неща!Аз също обожавам понякога да оставам сама у дома, никога не скучая и не си търся поводи за щяло и нещяло да излизам навън! Сама съм си... но не съм самотна-чакам любимите хора, знам, че някой близък ще се отбие на кафенце, знам, че телефона ще звънне и т.н.

От какво се страхувам:от това да останеш без близки, познати, никой да не се интересува от теб, месеци наред никой да не те попита "Как си?", живееш си сам със мислите си...Самотата е страшна работа...тя убива хора!

Има и трети вариант (според мен тогава е най-страшно):заобиколен си от много хора, които много те обичат,стараят се всячески да ти угаждат, но не откриваш в тяхно лице нещата за които жадуваш...

Оф, увлякох се...спирам до тук! Дано си ме разбрала!

Поздрави!

Благодая ти, колежке, за показаното ! :kiss:

Бели, да, разбирам какво имаш предвид - разликата между това да си самотен и сам.

Самотата е по-скоро душевно състояние, докато за да си сам, трябва и чисто физически да си сам - да няма никой около теб. Самотните хора, ако го осъзнават това са едни от най-нещастните на света. Голяма част от всички наркомани, алкохолици, пропаднали, депресирани хора са такива именно защото са самотни, защото са нямат сродна душа. Това е едно от най-ужасните неща, безспорно. На никого не го пожелавам, макар да мисля, че едва ли има съзнателен и интелигентен човек, който да не е усетил това поне веднъж в живота си?!

От такива ситуации се пораждат и компромисите... А самотните хора правят много компромиси. Това, обаче, не помага особено, а задълбочава още повече проблема.

Ох, стига толкова философстване

(а ако знаете колко мнооооого работа имам, направо ще ме обявите за безотговорна, мързелива кръшкачка № 1) :D

Само погледнах и видях това:

... те не искат да се карат – те само спорят – елегантно, уверено, с усмивка…

уцелили са

Само погледнах и видях това:

уцелили са

Някъде бях чела - май в една книга наЛинда Гудман (много добра в тези неща, междудругото) - "тя (жената - везна) има желязна ръка в кадифена ръкавица"...