MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80167

Издръжлив чадър

sdry

1101 прегледа

В този си почти 23-годишен живот не сполучих на: 1. Чадъри и 2. Химикали.

Цели 17 години ученическо-студентски живот един хубав химикал не съм имала - имам предвид аз да съм си го купила и да е бил хубав. Какво щастие, че сега като работя не си купувам химикалите сама...

Второто нещо, на което не сполучих до сега е здрав и издръжлив чадър! Ех бре майна, как може баща ми да ползва чадър от `88 година и да му няма нищо, а аз да купувам 10 чадъра за един есенно-зимен сезон и в момента да нямам чадър?! Е, обяснете ми?!

Онзи ден (понеделник май беше, че нещо не ми се ходеше на работа) - порой, ама дето се вика като из ведро. До тук поносимо, ама вятъра? Така духа, че не може да стоиш прав и неподвижен на едно място.

Та понеделник сутринта, облякох се, направих си прическата, гримове-мримове, ала-бала, сложих си слушалките, пуснах си любимата музика, взех си чадъра и тръгвам на работа... На вратата на излизане срещнах съквартиранта, който се връщал от нощна смяна и след добро утро ми вметна с полузаспал глас "Ентусиастка! Че и чадър взела! Хахахахахах..." (удари един смях и ми пожела да стигна със здрав чадър до работата).

Живеем в "Г" вход...

Излязох вънка и отворих чадъра... Почнах да вървя. Стигнах до "А" вход и разбрах, че полежанието на съкилийника няма да се сбъдне. Поне не с този чадър и не този ден. Дааа, още един счупен чадър! Не, че се учудих, ама си викам поне малко по-така да беше се счупил, та до спирката да издържиш! А не беше и евтин - бях решила да се охарча повечко, само и само да сполуча на чадър! Уви!

Стигнах до спирката - чакам, чакам, чакам... То по принцип този автобус № 7 минава рядко, но точно този ден изобщо беше с трагично разписание...

Не нося часовник (нарочно) и за първи път от доста време насам, усетих нужда от това досадно нещо.

Та автобуса дойде все пак... Качих се - огледах се за свободно място - естествено, че нямаше! Както и да е, си казах - колко му е - 3-4 спирки, ще изтрая. Стоя си аз и един костюмиран мъж на средна възраст стои до мен и ме гледа очакващо нещо... Боже, си викам, само маниаци ми липсват днеска!

Оглеждам се за кондуктор да си купя билет, та да не отнеса и глоба, както ми е тръгнал деня. Не мога да го видя, макар автобуса да не е чак толкова препълнен. Оглаждам се - не, не и не - няма! И по едно време костюмирания мъж до мен крещи "Без билети и непроверени карти, моляяяя!" Стеснах се.

Дадох му левчето, стиснах в ръка подадения билет и се заех с асимилацията на новата кондукторска визия.

Клатушкайки се, пробутвана от време на време от някой и друг пътник или костюмирания кондуктор - стигнах до моята спирка.

Бързешката пресякох улицата и влязох в сградата, където работя.

Още на вратата на офиса ме посрещна пощальона.

"Добро утро, госпожо. Тука ли работите?"

Боже, си казах, работа е много зле! Щом и госпожо ме нарече този!"

Взех писмото, подписах разписката. През това време приказливия пощальон ме информира за една-две катастрофи, на които е станал свидетел като идвал насам. Усмихнах му се мило и го изпратих по живо, по здраво.

Влязох в стаята си, шефа на моето бюро прави някаква справка, колежката стои права до бюрото и като ме видяха задавиха се в смях - била съм мокра и рошава. Стига бе, им казах, сериозно ли говорите?! Как може такова нещо - такова слънчево и приятно време - да не са ми разляли отгоре нещо по пътя ранобудните домакити, чистейки терасите си?

Със сериозно изражение на лицето им казах, че няма нищо смешно в това и че е препоръчително да млъкнат.

Отидох в банята, поподсуших се, оправих си прическата и грима и придобих човешки вид.

Като се върнах в стаята си - нямаше никой - бяха се изнесли в пушалнята да се тровят. Нека...

Та тъй де - сега докато пиша това гледам счупения си чадър, който все го забравям да взема от закачалката на тръгване след работа да го изхвърля в някой контейнер наоколо...




6 Коментара


Писмото поне с добра вест ли бе ?!?

Доколкото си спомням беше приемо-предавателен протокол от колегите в Несебър :biggrin:

Нещо служебно, тоест. ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Странно нещо са чадърите.

Винаги когато ти трябват , се оказва, че си го забравил в къщи или в службата, а когато не ти трябва - изниква на най-неочаквани места - или те удря в главата, когато ровиш из дрехите на закачалката, или най-подло, както само едни чадър го умее, те захваща със закривената си дръжка за крака, скрил се в коша с прочетените вестници и списания, които все се каниш да разтребиш. В понеделник моят ме закачи от багажника на колата ми.Кога съм го сложил там - никой не знае, освен, можеби само той, но мълчеше гаднярът, като пукал мълчеше, и изненадващо приложи хватката с дръжката си, докато вадех чантата си с документите.Без малко да ми скъса ръкава на самото.Гад ти казвам, проклет.На всичкото отгоре ме гледаше след това победоносно.Не, че има очи -не ме разбирайте погрешно.Просто във формата на дръжката, във разпереният като перелина плат имаше някакво самодоволство и нахалност.Все едно пернишки брус ти се хили от прозореца на голфа си, след като е минал баш през локвата пред автобусната спирка и те е олял от глава до пети с кал.Някога бяха модерни така наречените "автоматични" чадъри - малки, хитроумно направени устройства, които чрез натискане на едно копче се разгъват и достигат впечатляващи размери, а сгънати могат да се носят в дамска чантичка.Винаги са ми напомняли по форма и функции на мъжки полов член.По-скоро на вибратор с две функции.Та тези чадъри носеха най-големи изненади на собствениците си.Колко от гордите им собственици могат да се похваля, че придобивката им не им е въртяла номера?Никой.Тези чадъри имаха една запазена марка - когато натиснеш копчето им се отваряха, ама наопаки.Щъркват ония ми ти спици наобратно и ти се чудиш гъба ли имаш над главата си или чадър.Сгъваш го, правиш отново упражнението и така -на третия или четвъртия път го разпъваш над главата си.Тръгваш по тротоара, малко напрегнат, но все пак доволен, че имаш нещо отгоре и не ти полива оредялата ливада, растяща върху черепухата ти...Да, ама гадното *censored* си има други идеи - точно когато се успокоиш, че нищо повече няма да ти се случи, и дръжката решава да се раздвижи - тя е на пружина, тъй че това и се отдава лесно - започва да потъва в снадката -нагоре-надолу, нагоре -надолу.При всяка крачка разстоянието между косата и чадъра се увелича, а на следващата крачка -намалява.накрая спиците ти захапват косата и те оскубват.Следват викове, псувни, сгъване на чадъра и отново борба да го разгънеш.В крайна сметка удържаш победа, продължаваш по пътя си, вече порядъчно измокрен и изнервен, но не знаеш какво ти е подготвил чадъра - той седи отгоре ти и чака.Тихичко, без да продумва и дума, той те дебне да се успокоиш и изнедаващо прави следваща си атака - заедно със своя съюзник -вятъра , при първия негов порив , чадърът отново прави номерът си с обърнатите наопаки спици и ти с отворена уста се отзоваваш отново по дъжда.Вече нямаш и сили да псуваш или да се ядосваш.Просто свиваш рамене и признаваш пълната си победа.Решаваш да продължиш напред и без чадър.Подсмърчашп и мислиш за топъл чай, горящата камина и топлите летни дни на морето, където чадърите бяха достолепни метални конструкции, бучнати в пясъка и предпазващи те единствено от парещите лъчи на слънцето.Тогава, чадърът ти, вече доволен от постигната победа се смилява над теб и разпъвайки го - установяваш че работи отлично.Нито дръжката му се сгъва, нито спиците.Не пропуска вода.Все едно е друг чадър - толкова се е променил.Продължаваш гордо напред под своето подвижно покривче, което вече ти е пръв приятел, и - хоп -грейва слънце, дъждът спира , а ти си мокър до кости, но в душата си усмирен, благ и сипещ възхвали към небето.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Trichocephalus, изводът знаеш ли какъв е?

Вместо чадър си купуваш или дъждобран, или нещо с качулка.

Както правят множество хора по света...

Както се изрази една колежка онзи ден - нямам чадър, нямам и намерение да си купя. Вместо това ще си взема дъждобран, нищо че ще се разкарвам като презерватив наоколо :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара
' date='11 септември 2009 - 12:13 ']

..... Вместо това ще си взема дъждобран, нищо че ще се разкарвам като презерватив наоколо :biggrin:

Ето това е квинесенция на жовота.

Поздрави колежката си от мое име.

Някой ден, ако ме избият чивиите - ще ти разправям за едно приключение с презерватив, банички със сирене, и сладолед.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Ето това е квинесенция на жовота.

Поздрави колежката си от мое име.

Някой ден, ако ме избият чивиите - ще ти разправям за едно приключение с презерватив, банички със сирене, и сладолед.

Звучи достатъчно откачено, за да ме заинтригува!

Дано по-скоро ти "избият чивиите"! :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход