Издръжлив чадър
От sdry
· 1952 прегледа
В този си почти 23-годишен живот не сполучих на: 1. Чадъри и 2. Химикали.
Цели 17 години ученическо-студентски живот един хубав химикал не съм имала - имам предвид аз да съм си го купила и да е бил хубав. Какво щастие, че сега като работя не си купувам химикалите сама...
Второто нещо, на което не сполучих до сега е здрав и издръжлив чадър! Ех бре майна, как може баща ми да ползва чадър от `88 година и да му няма нищо, а аз да купувам 10 чадъра за един есенно-зимен сезон и в момента да нямам чадър?! Е, обяснете ми?!
Онзи ден (понеделник май беше, че нещо не ми се ходеше на работа) - порой, ама дето се вика като из ведро. До тук поносимо, ама вятъра? Така духа, че не може да стоиш прав и неподвижен на едно място.
Та понеделник сутринта, облякох се, направих си прическата, гримове-мримове, ала-бала, сложих си слушалките, пуснах си любимата музика, взех си чадъра и тръгвам на работа... На вратата на излизане срещнах съквартиранта, който се връщал от нощна смяна и след добро утро ми вметна с полузаспал глас "Ентусиастка! Че и чадър взела! Хахахахахах..." (удари един смях и ми пожела да стигна със здрав чадър до работата).
Живеем в "Г" вход...
Излязох вънка и отворих чадъра... Почнах да вървя. Стигнах до "А" вход и разбрах, че полежанието на съкилийника няма да се сбъдне. Поне не с този чадър и не този ден. Дааа, още един счупен чадър! Не, че се учудих, ама си викам поне малко по-така да беше се счупил, та до спирката да издържиш! А не беше и евтин - бях решила да се охарча повечко, само и само да сполуча на чадър! Уви!
Стигнах до спирката - чакам, чакам, чакам... То по принцип този автобус № 7 минава рядко, но точно този ден изобщо беше с трагично разписание...
Не нося часовник (нарочно) и за първи път от доста време насам, усетих нужда от това досадно нещо.
Та автобуса дойде все пак... Качих се - огледах се за свободно място - естествено, че нямаше! Както и да е, си казах - колко му е - 3-4 спирки, ще изтрая. Стоя си аз и един костюмиран мъж на средна възраст стои до мен и ме гледа очакващо нещо... Боже, си викам, само маниаци ми липсват днеска!
Оглеждам се за кондуктор да си купя билет, та да не отнеса и глоба, както ми е тръгнал деня. Не мога да го видя, макар автобуса да не е чак толкова препълнен. Оглаждам се - не, не и не - няма! И по едно време костюмирания мъж до мен крещи "Без билети и непроверени карти, моляяяя!" Стеснах се.
Дадох му левчето, стиснах в ръка подадения билет и се заех с асимилацията на новата кондукторска визия.
Клатушкайки се, пробутвана от време на време от някой и друг пътник или костюмирания кондуктор - стигнах до моята спирка.
Бързешката пресякох улицата и влязох в сградата, където работя.
Още на вратата на офиса ме посрещна пощальона.
"Добро утро, госпожо. Тука ли работите?"
Боже, си казах, работа е много зле! Щом и госпожо ме нарече този!"
Взех писмото, подписах разписката. През това време приказливия пощальон ме информира за една-две катастрофи, на които е станал свидетел като идвал насам. Усмихнах му се мило и го изпратих по живо, по здраво.
Влязох в стаята си, шефа на моето бюро прави някаква справка, колежката стои права до бюрото и като ме видяха задавиха се в смях - била съм мокра и рошава. Стига бе, им казах, сериозно ли говорите?! Как може такова нещо - такова слънчево и приятно време - да не са ми разляли отгоре нещо по пътя ранобудните домакити, чистейки терасите си?
Със сериозно изражение на лицето им казах, че няма нищо смешно в това и че е препоръчително да млъкнат.
Отидох в банята, поподсуших се, оправих си прическата и грима и придобих човешки вид.
Като се върнах в стаята си - нямаше никой - бяха се изнесли в пушалнята да се тровят. Нека...
Та тъй де - сега докато пиша това гледам счупения си чадър, който все го забравям да взема от закачалката на тръгване след работа да го изхвърля в някой контейнер наоколо...
Препоръчани коментари