Реших да започна с това стихче, написано от бащата Славейков на сина Славейков.
Защо ли?
Ами , как да кажа - ще го кажа направо - писна ми от хората, които постоянно и упорито се оплакват поради една или друга причина. Няма лошо, ще си кажат някои от вас, ама аз ще кажа и друго - те само се оплакват, постоянно се оплакват - никакво насрещно действие или мярка срещу дразнителя или причинителя на оплакването, ами само тъпо и употиро оплакване! Има лошо!
Понякога имам чувството, че самото оплакване им е хоби, че го правят защото им доставя някакъв особен кеф! Егати!
Ако трябва да класирам най-честите поводи за оплакване, то те биха изглеждали по следния начин:
1. Парите не ми стигат.
2. Не ми се ходи на работааааа... Вариации (Не си харесвам работата; Шефа е тъп; Шефа е гаден; Шефа не дава пари; Шефа........; Колежката е много надута; Колегата е мързелив....)
3. Приятелят ми/приятелката ми не ми обръща достатъчно внимание. Вариации: Никоя/й не ме харесва! Много съм грозен/грозна!
4. Писна от тези съквартиранти! Нито чистят, нито перат, нито купуват препарати за чистене!
5. Градският транспорт е ужасен, мирише на праз и лук!
6. Край! От понеделник съм на диета!
7. Цял ден блъскаш, а насреща нищо - една кола не мога да си купя!
8. И да учиш, и да не учиш - пак ще те скъсат! (Това ми е любимото! Просто немам думи!)
9. Няма смисъл от учене! Умението или си го имаш, или нямаш. То с учене нищо не става!
10. По-добре безработен, отколкото да блъскам за жълти стотинки
И... от тука се връщаме към № 1.... И така в един омагьосан кръг!
Да, сега някои ще си кажат - ти какво правиш в момента - оплакваш се и ти!
Дааа, така е! Оплаквам се, но има разлика! Аз се оплаквам от оплакванията на хората, които просто и само се оплакват, без да предприемат нещо, без да се помъчат поне мъничко да оправят нещата. Аз за моето оплакване съм предприела предпазна мярка - гледам колкото се може да се дистанцирам от подобни образи и енергийни вампири. (този последния израз го мразя, но в случая май е най-подходящ!)
Препоръчани коментари