Поредните

Изхабява ли се човешката душа???Аз се уморих..как все ще се намери някой да ме бутне и никой ,за да подаде ръка.Човекът за човека е вълк-винаги съм се чудела защо тази фраза така силно се заби в главата ми толкова години.Еййй това ината е голяма работа,аз на вълците няма да се оставя,нито на лешоядите...Ще склоня глава само когато оная с косата ме привика при себе си,нито минута по-рано!! А раните,раните си остават ,НИКОГА не изчезват,но малко по-малко заздравяват.Оставят белезите,за да напомнят за болката.И как да му се не види не научих уроците на живота и още наивно вярвам в добрата човешка душа.Нима всеки не заслужава да му бъде даден шанс,да откриеш доброто,което носи в него,онова,скритото под толкова болки?Когато си добър и помагаш,не ти се отвръща със същото,не и в тоя вълчи свят.Всеки сам взима решенията в живота си,аз ще затворя и тази страница. И ти премина като миг през живота ми и твоя образ избледнява сега и остава като далечен сън.

Поредната сълза,поредната пропиляна мечта,поредното разбито късче душа.Поредното разочарование,поредното страдание,поредната дълбока рана.И колко поредни имах в живота си,поредните прелистени страници,поредните проклети предатели.И падам, и ставам, и продължавам....