Мрак погълна пак земята,
малки светлини блещукат,
но дали и във душата
лъч надежда се пробуди.
Къде сте отминали дни,
какво ми отне красотта,
какво с тъга изпълни ми душата.
Почакай ,кой си ти,предвестник,
на нещо красиво,понесъл пламъка,
на една любов толкова чиста и невинна.
с думи нежни приласка ме.
Нежни думи ми шептиш,до мен си ти,
в трудни и красиви дни,ръката ми
държиш и в болка и в щастливи дни.
Две очи ме поглъщат-цялата любов събрали.
Препоръчани коментари