MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80143

Моята отпуска... ІІ част

sdry

868 прегледа

Та така...

Нека да продължа разказчето си от преди няколко дни...

Като тръгвах от Кърджали нямах идея къде ще отседна в Нареченски минерални бани. Единственият ми каприз беше да съм САМА! Да няма досадници или там каквито и да е хора около мен! Това беше идеята, поради която се зачуквах на това място.

Рекох си "Какво пък, адреналин да има, изненада да има...".

Хванах рейса за Пловдив и слязох в Асеновград.

Ходила съм там много пъти, транзитно съм преминавала още повече.

То като се каже Асеновград се сещам за онова, за което се сещат може би 80 % от хората в Бг - за булки, сватби, балове, рокли, много рокли...

И си е така де, какво сега - градът си държи приза за "Меката на балните и булчински рокли".

Като преминавахме през града за автогарата се сетих за това как в края на 12 клас трескаво обикалях същите улици в търсене на Роклята!...

Сега трябва да ме заплашат със смърт или нещо подобно, за да се хвана да търся в друг град някаква си рокля и то бална... Ннне!

Слязох на автогарата и се запътих към диспечера, за да питам кога има удобни за мен автобуси.

Още не стигнала даже до вратата, някакъв мъж без много много свян ми застреля въпроса "За къде ще пътувате?"

"Диспечер или таксиметров шофьор сте?" му казах. С едва доловимо смущение (всъщност може би аз съм си представила подобно нещо) ми отвърна "Ами аз съм всичко тука - и диспечер ставам от време на време".

Вече малко изнервена (защото мразя досадниците) го отрязах с думите "Ок, значи не сте човекът, който ми трябва. Аз търся служителя, който през цялото време е диспечер", след което влязох при някакви жени на средна възраст. Тъкмо ще задам на едната интересуващия ме въпрос, многофункционалния "диспечер" слухти на вратата зад мен! Ултра се изнервих! Наведох се максимално до жената, извиних й се, че така тихо ще говоря, но има доста любопитни люде наоколо и я попитах това, което ми трябва. Получих отговора и се запътих към сектора, на който би трябвало да дойде моят рейс.

След 10 - 15 мин вече пътувах към поредната спирка от моята обиколка.

За целия район мога да кажа едно - набъкано е от завои!!! Ама завой след завой...

Ако е някой човек, на който му става лошо по време на път, ако ще ходи по тези места, да си носи 5-10 найлонови торбички (за всеки случай).

Слязох в Нареченски минерални бани и добре, че имах малко багаж. Доста обиколих. Е, нали исках адреналин и изненади?! Еми, получих си ги в промоционален пакет "Взимаш едно получаваш пет".

Близо до спирката има някаква сергия "Плод зеленчук" с една продавачка тип "Жена от 80-те". Извиних й се и я попитах къде мога да отседна за 3-4 дни. Тя се позамисли малко, охка тюхка и стигна до извода, че ще е най-добре да съм в санаториум, че имало и къде да се храня и процедурите били в същата сграда. Имали два санаториума - Военния и База 1. Както разбрах по-късно - и двата са козметично ремонтирани болници, та даже Военния санаториум си е направо официално болница. Жената беше любезна, обади се на своя позната във Военния, направи справка дали има свободни стаи. След 10-ина минути бях на регистратурата и разбрах, че нямат самостоятелни стаи, които да са свободни. Предложиха ми двойка и аз приех. Беше изгодно (е, поне така ми се стори де).

Взех си ключа и се качих горе. Вече спокойна и доволна, че толкова лесно си намерих стая, отключих вратата и още с отварянето й в стаята пред мен стоеше баба по бельо (да не кажа гащи). Толкова не бях се шашкала от доста време! Едвам измрънках "Извинете, не знаех, че има някой. Мислих, че ще съм сама в двойка." Обърнах се на 180 градуса и буквално тичайки излязох от стаята, като след мен дочух гласа на жената по бельо "Момиче, аз нищо няма да ти направя...". "Изобщо не ме интересува" си казах по акъла и слязох на регистрарурата. Казах им, че изобщо не е била идеята на почивката ми да съм с някаква баба по гащи в една стая. Отрезервирах (добре, че касата не работеше, че не бях платила още) и се махнах от там. Бегом...

Следващия половин час мина в обиколки по другата база (т. нар. База 1, която се оказа, че работи само по предварителна резервация и където се намира единствения банкомат в селото) и един нов хотел, където само нощувката струваше повече от легло и закуска в тризвезден хотел на Златни пясъци...

Избягах и от там...

Върнах се при жената от "Плод зеленчука". Разказах й накратко какво е станало. Тя отново се замисли. След няколко секунди (слава богу, че мислеше бързо) ми каза да си оставя багажа при плодовете и да дойда с нея при Марго.

Дали знаех коя е Марго ли? Естествено, че не...

Оказа се една доста отракана за възрастта си фризьорка на 20 метра разстояние и която нарича себе си "Баба ти Марго".

Пошегуваха се за някакви техни си неща (жената от "Плод и зеленчука" и Марго) и започнаха да мислят при кого да ме пратят, за да ми даде стая под наем за няколко дни.

Аз, вече ужилена от гледката на бабата по гащи, веднага изтрелях изискванията си - да съм САМА, да не ми досажда никой по време на престоя, да имам баня и топла вода нон-стоп, да е чисто и уютно.

Извикаха една баба, но уви, оказа се, че жената е дала стаята на някакъв работник сутринта.

Аз почнах да се отчайвам. В израз на това зараждащо се отчаяние казах "Оле, ще остана на улицата май!"

Още не довършила приказката си, "баба ми Марго" отвърна "Ооо, на улицата може да остане баба ти Марго, но като те гледам тебе - аууу, вероятността е много малка. Даже мисля, че ще имаш и избор."

Аз се усмихнах на чувството за хумор на "баба ми Марго" (която междувпрочем има няма 50 години) и допълних "Важно е, обаче и кой ще ме приюти. ;)"

След тези приказки, жената, която през цялото време седеше на стола и "баба ми Марго" я подстигваше се обади "Аз ще те взема. Имам свободна самостоятелна стая."

Марго беше направо учудена: "Ма Марийке, ти даваш ли стаи? Що не знам аз това? Казвай такива неща, ето виж мога да ти намеря квартиранти друг път."

Жената беше изключително скромна, за да й отговори.

След приключване на фризурата, новата ми временна хазайка и аз вече вървяхме към моята самостоятелна стая. По пътя си поприказвахме малко за това онова, както обикновено става при такива запознанства. Най-интересно ми стана това, че жената не ме пита за името ми. Това ме изкефи - значи не е любопитна. Освен това си беше доста интелигентна възрастна дама. Препоръча ми кои релаксиращи процедури да си направя (била е медицинко лице преди да се пенсионира), кои места в околността да посетя - направо гид!

Самостоятелната ми стая...

...беше изключително добра! Даже надмина очакванията ми! Банята беше съвсем нова и не само банята. Изобщо самата стая е била ремонтирана скоро. Беше тип боксониера. Само аз... Най-накрая... Имаше и огромна тераса, където можех да правя слънчеви бани... Супер! Бях много доволна!

Разопаковах си багажа. Подредих си нещата, облякох екипа, взех апарата и раницата и тръгнах на обиколна в околностите. Снимах и то доста. Някакво нереално спокойствие обхвана тялото ми. Бях щастлива. Спокойна, вдишвах дълбоко чистия въздух, усещах полъха на лекия следобеден ветрец, шума на ручеите и реката, наслаждавах се на високите иглолистни дървета и издигащите се навред била на Родопа планина... Имах усещането, че ако се протегна мога да пипна някое било! Обиколих няколко часа, докато слънцето не заляза и се наложи да се прибера.

Вечерта (както и следващите няколко вечери) бях абсолютно сама! Сама със себе си... Подредих си мислите, изясних си някои неща, премислих други...

От 3-4 години не бях гледала телевизия и в стая имаше един такъв с кабелна... Включих го. Нищо интересно - та аз даже не знам какво дават по ТВ! Какви програми има. Пуснах някаква музикална програма и разлистих любимото си списание - l'Europeo... Бях изморена от емоции и случки и съм заспала.

Сутринта станах рано и се запътих съм санаториума за процедурите. Оказа се, че не мога да ида на един масаж даже, ако не ме прегледа преди това лекар... срещу съответното заплащане...

Хубавото беше, че поне бързо ми дойде реда.

Влязох и седнах. Лекарката ми каза "Кажете сега от какво се оплаквате"

"От нищо" й казах. Със сестрата ме изгледаха с едно странно изражение тип "да се смея ли, да не се ли смея".

Обясних им, че не идвам, за да се лекувам от даден проблем, а за удоволствени процедури.

Изписаха ми два вида масаж - "Сух масаж" и "Подводен масаж". Ммммм... Какво да ви кажа - много готино беше. Особено подводния... Всеки трябва да има такова нещо у тях. Супер яко е! :)

Сухия масаж... Ами... при него най-интересното нещо беше самия масажист. :)

Аз, естествено, че закъснях за часа си за масаж :)

Като отидох пред вратата се бяха струпали куп лекарки, сестри, пациенти, клиенти и като ме видяха като в хор изръмжаха "Вие ли сте клиентката за 9,40?" "Да" им казах. И се почна едно нравоучение... Отначало не им обърнах внимание, ама накрая Везната в мен не издържа! Обърнах се към най-нахалната от всичките, която през цялото време спореше сама със себе си и й казах "Вижте какво - да, закъснях! Виновна съм! Ако това ще ви направи щастлива, няма да си ползвам процедурата, отказвам се, но за бога, спрете да спорите! В момента спорите сама със себе си. Не съм дошла тука да ми вдигат нервите." Измрънка нещо несвързано и в същия момент излезе масажиста, който изпращаше някаква клиенка. Погледна цялата сбирщина пред кабинета му, попита ме аз ли съм наред и ме прие. С моето влизане вънка се почна един ожесточен вик, спор, крешене! Накрая се оказа, че тази жена, която излезе преди мен е имала час за 12,00 и е влязла в моя час. Разменени места тоест...

Масажиста беше възрастен... Това не беше особено интересно...

Поради обстоятелствата пред кабинета, разговора протече около т. нар. ЖЕНИ! Но ще пропусна тази, част, че рискувам да получа бан на айпито :)

Абе масажиста беше доста странен и... приказлив...

Масажираше добре... Пита ме дали ми харесва и аз му отвърнах "мхммм". Не за друго, просто беше ме притиснал и нямаше как да издавам членоразделни звуци... Отговора ми ме довърши...

"Госпожа или госпожица сте?" Отговорих... "Госпожице, знаете ли, много ми харесва като ми отговарят така! "мхммм""

Хахахахахахахахаха...

Аз просто нямах думи... Какво повече да кажа?!!!

20 минути... Толкова беше масажа. Преди да приключи, забавният масажист ме посъветва следващия път като идвам в Нареченски минерални бани да си взема поне 14 процедури, че така съм оставала недовършена. Каза ми "Никога не са Ви оставяли недовършена, г-це, нали?" Усмихнах се, просто не знаех какво да му отговоря!!! "Даа, личи Ви, че не сте!" допълни той...

Ох! Смях, ви казвам!

Излязох от там, направих си и другата процедура, насладих се максимално на масажите и се заех да мисля кой ден кое място да посетя.

Първия ден заделих за Пампорово, втория за Бачково, третия за Смолян и четвъртия за Пловдив...

Следва продължение... ;)




2 Коментара



:lol6: Ама, ако беше някой засукан младеж по долни гащи, ей те тогава дали щеше да бягаш при тази гледка, а? :lol6:

Спомням си, когато отидох за първи път (беше и единствен) в Асеновград, държах да видя Асенова крепост. Не ми се оправдаха очакванията, но затова пък видях къщата на свекървата и не видях бившето си гадже, за негово добро, де :biggrin:

Сподели този коментар


Линк към коментара
:lol6: Ама, ако беше някой засукан младеж по долни гащи, ей те тогава дали щеше да бягаш при тази гледка, а?

Честно казано, не знам... :)

Ама сигурно нямаше така да бягам де :ph34r:

Идеята на почивката, наистина, беше да съм сама...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход