MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80172

Моята отпуска - ІІІ част

Пампорово...

Била съм в Пампорово преди 7-8 години. Имах хубави спомени, но поизбледнели малко.

Реших да го посетя отново, макар и да не е зима все още. Много ми се искаше да се кача до Снежанка, но лифтовете не работеха, а аз имах на разположение само 4-5 часа. Та Снежанка я оставих за следващия път!

Хванах някакъв автобус, май беше за Златоград, от Нареченски мин. бани. Още при слизането от автобуса на т.нар. автогара на Пампорово не можах да си откъсна погледа от величествено издигащите се към небето ели и борове!

Пампорово има два основни пътя - едния води към центъра на комплекса, а другия към църквата и петзвездния хотел Пампорово. Аз хванах втория път...

Самата гледка, гората, дърветата, усещането за свеж въздух, който ти изпълва дробовете при всяко вдишване! Във Варна и в другите големи градове може да има всичко и самата Варна да бъде избрана за пореден път за най-добрия град за живеене, но ето това усещане тука го няма и няма и да има.

Почувствах се свободна! Някакво първично чувство, подобно на щастие и хармония заля тялото и душата ми!

След като повървях около един километър, стигнах до църквата. Преди 7-8 години като идвах, беше токущо построена и бе хит.

Сега, както не е и сезон, бях единствената посетителка. Жената, която явно работеше в магазина на църквата и упътваше посетителите, даже не си направи труда да ми обърне внимание. Попитах я дали може да се снима, отговора беше отрицателен.

Разгледах аз църквата, направих няколко снимки и продължих напред. Това, което ми направи впечатление, беше, че е цяло чудо да срещнеш жива душа през септември по тези места и ако случайно чудото се случи това ще е я някой строителен работник, я някой от персоналите на хотелите.

В Пампорово се строи и това е! Издигащи се на високо страховити кранове, крещящи от време на време строители...

Времето беше приятно и успях да направя обиколка на почти целия комплекс. Като стигнах центъра се появиха повечко живи души - я някои бизнесмени с костюми, я някоя и друга магазинерка.

След като прилично обърках пътя, по който бях тръгнала поначало, се наложи да попитам едно момиче за съвет.

Стигнах аз там от където бях тръгнала, погледнах разписанието на автобусите и се оказа, че имам време да един чай. Поръчах си един (мисля, че беше ананас или нещо такова) и реших да посетя тоалетната. Да не бях!...

Такава мизерия не съм виждала даже в градските тоалетни (вярно, че отдавна не съм посещавала и такава, ама...).

Както и да е, след като се ужасих достатъчно, върнах се в заведението да си пия чая.

Не след дълго дойде моя рейс и се прибрах в квартирата.

На следващата сутрин, след процедурите при масажиста, поех пътя към Бачково.

Била съм и преди там, но пак преди доста време.

Тука изненадите бяха по-малко, освен това, че бяха забранили снимките даже в двора на манастира. Това ме ядоса малко и на инат направих доста снимки.

След като разгледах на бързо Бачковския манастир тръгнах по еко пътеката към Аязмото.

По пътя имаше много други хора, някои се връщаха, други тепърва отиваха като мен.

Това, което ми хареса много беше, че през определено разстояние имаше указателни табели, обяснения и упътвания. За такива като мен това е перфектно. И да иска човек не може да се изгуби!

На едно място докато се опитвах да пратя ММС-и на приятели и познати, за да споделя удивленията си от видяните места и неща, едни момчета (в стил тийнейджъри) подхвърлиха ей така "Да знаеш, че горе няма обхват!". Не им обърнах особено внимание и продължих нагоре.

По пътя има няколко интересни обекта, които може да се видят, като последният е Пещерата. Намира се много на високо и ми се "разказа играта", докато се кача до там. Но пък си заслужаваше!

Като стигнах до последната дестинация, реших да се обадя на майка ми и да пробвам дали наистина няма обхват. По постоянното повтаряне на "Ало, ало, там ли си, чуваш ли ме, ало, алооооо..." от страна на майка ми, разбрах, че няма особен обхват.

На връщане купих малко подаръци за спомен от Бачково и се прибрах.

На следващия ден доста се чудих дали да ида до Асенова крепост или до Смолян.

Хазайката ми беше казала, че в Смолян са построили нова църква. То като се замислих, последните няколко дни само на църкви и манастири ми върви, викам си, хайде Смолян да е!

Отидох на спирката да чакам някой рейс. Продавача от близкия магазин, който по време на престоя ме упътваше за автобусите, ми направи знак, че идва рейс, който може да ме закара до Смолян. Аз се качих, седнах си спокойно, сложих си слушалките да слушам музичка, че пътя до Смолян е около 50 минути.

Като стигнахме до Устрем, попитах една жена дали има още много до Смолян и тя ми каза, че автобуса не минава от Смолян и е до Девин.

Лошо ми стана! Без това беше горещо и май това също оказа ефект.

Но побърза да ме успокои де. Каза, че от тука може да си хвана градски рейс за Смолян.

Слязох аз, ядосана, не - бясна бях! Попитах едно момиче кой автобус отива до Смолян и получих отговор "Май този..." и се отказах от питане повече...

Отидох на спирката, където седяха две приказливи жени на средна възраст и ги попитах (какво да направя, нямах избор! :) ) за Смолян кой номер да хвана. Последва един дълъг разпит от къде съм, какво ще правя в Смолян, за морето ли ще пътувам и т.н. и т.н.

Не отговорих на нито един от въпросите, като им напомних, че просто искам да ми кажат, ако може, кой номер отива до Смолян. № 2 и № 3... Ето това питах през цялото време!!!

В Смолян разгледах новата църква, която ми заприлича по-скоро на някоя сектантска църква, отколкото на православна, но явно не разбирам от църкви.

Новичка, огромна, направена без да се пести... Това мога да кажа за нея.

Отидох и до Планетариума и се оказа, че съм изпуснала за 15 мин. редовната програма. Нищо, без това тези програми ми действай адски приспивно!

Даже винаги заспивам в даден момент. :) Но наистина, който не е бил на такава програма, да го направи! Заслужава си! Освен в Смолян, планетариуми има във Варна (може и другаде да има, но аз не съм чувала).

От доста време нямах достъп но интернет и високи технологии, докато се лутах по баири и планини, рекох докато съм в Смолян поне да ида в някоя интернет зала да си проверя пощата. (Само от кога не съм ходила на интернет зала, не е истина...)

Оказа, че се в целия град няма нет, заради проблем в БТК. Ами, хубаво, си казах. Нищо няма да ми стане, ако не си проверя пощата още ден-два!

След още малко обиколки, отидох до автогарата, хванах рейса и се прибрах.

Хубавото на Смолян е, че е много подреден от към градоустройствена гледна точка. Всичко важно и значимо е на един булевард и това, което не е на този булевард е на съвсем леки отклонения от него. :)

Последния ден от моята почивка посетих Пловдив и от там се и прибрах вкъщи.

Беше събота и последен ден на Панаира.

В Нареченските мин. бани доста ми говориха за този панаир и на мен ми стана интересно. Било лудница, имало много предприятия, много народ! Е, хайде и аз да го видя, си казах. Без това не бях ходила в Пловдив от сумати време.

Само, че този ден нямах късмет! Времето беше гадно, после заваля и то доста и аз станах като мокра кокошка! Обиколих на бързо панаира, като не пропуснах да участвам и в една анкета, от която токувиж да спечеля някоя количка. Не, че има книжка, ама няма да е излишна, нали? :)

Какво да кажа за панаира?! Разочаровах се от всякъде! То само машини, строителни материали, трактори и незнам си какво!

Добре, че имаше някоя и друга готина кола, та да ми се изплакне окото! :)

След Панаира, върнах се на автогарата, взех си билета, изпих един чай докато чаках да стане време за тръгване и се прибрах вкъщи.

Като казвам вкъщи, това означава вкъщито в Кърджали. :)

На следващия ден (ето това най-много мразя - да пътувам от Кърджали за Варна!) се запътих към хувата Варна. 8 часа... Безкрайност... По едно време имах чувството, че никога няма да стигнем до Варна, а така ще си пътуваме... :)

Но, стигнахме! "Най-накрая!" си казах. Беше някъде 20.30 ч. и аз нямах търпение да се прибера и да си легна.

Но... Естествено, че не минахме без приключения и тука! Стюарда ми даде раница и сака, а куфара го няма...

Аз стоя и си чакам куфара, а той стои и той чака... И по едно време ми вика "Ти какво чакаш?" " Багажа" му казах накратко. Не за друго, ама нямах повече сили да говоря.

"Ами, няма други куфари." беше полученият от мен отговор.

Събудих се моментално. Умората и тем подобните й неща се изпариха, Везната в мен се обади "Какво каза ти? Как така ми го няма куфара бе човек? За какво лепите тези номера на куфарите, като не ги проверявате при получаването обратно на багажа?!"

Тоя почна да рови пак... Но... няма го куфара и това е! Подкосиха ми се краката! Това ми е половината имущество, което имам във Варна...

Докато се заех да си съчинявам сценарии какво може да е станало с багажа ми, залюхания стюард се развика от багажното "Това ли ти е куфара?" Даа, това беше моя куфар! Такова щастие изпитах в този момент, че нищо друго нямаше значение - нито умората от пътуването, нито 8-те безкрайни часа...

Взех си куфара, докато поуспокоилият се стюард ми казваше "Докато аз съм тука, няма да се плашиш!"

Не му обърнах внимание.

Прибрах се вкъщи (вече варненското вкъщи) и си включих компютъра. Уж да си проверя само пощата, а то стана 03:00 когато си лягах. :)


1 човек харесва това


4 Коментара



Да, и ние за последно бяхме в Пампорово през септември, но преди няколко години. Наистина нямаше хора, освен строителни работници. Беше много студено (замръзнах от студ), но се качихме с лифта до кулата. В заведенийцето горе пак пустош, едни високи цени, пихме по един чай и хайде обратно.

Интересно, дали все още по пътя за Бачковския манастир има разни сергии или са разчистили терена от биташки изпълнения?

Много хубаво си си изкарала :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Fedora,

сергиите си стоят! Даже ми се сториха повече от предния път.

Освен тях са се размножили и заведенията около тях.

Едни ухания на кебапчета и кюфтета се ширеха по пътя нагоре... :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мии, прилича ми на сектантска църква.

Като онези на Свидетели на Йехова ли какво беше там :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход