Да осъществиш детската си мечта...
От sdry
· 968 прегледа
Колко от вас са осъществили голямата си (е, може и няколко по-малки) детска мечта?
Онзи ден (петък по-точно) станах свиделка на това как един човек, който след два дена навършва 81 г., осъществи детската си мечта...
За мен беше мн емоционален момент, а за човека още повече.
Покрай моята работа се занимавам и с един градоустройствен проект и работя с архитекти и инженери. Както и да е, това, за да ви стане ясна ситуацията.
Единият от участниците е инженер на 81 години, който е с пейсмейкър на сърцето и който в момента трябва да е в София, в болница, където му сменят батерията на пейсмейкъра.
Възрастният господин е роден във Варна, израстнал е в къща близо до брега и от дете си мечтаел да проектира укрепителния план на бреговата ивица, както и на плажа на Варна.
С тази мечта е живял цял живот, завършил е хидроинженерство и е работил 25 години във Варна, докато не се преместил в София и така е загърбил детската си мечта... до... до онзи ден...
Организираният от предприятието, в което работя, конкурс включва и брегоукрепване... Нашият човек е чул за него, макар вече отдавна да не се занимавал активно с проектиране. Беше и първият заявил участие в конкурса... Беше и един от първите предали готовите проекти, преди даже едни от най-известните проектантски предприятия... Беше дошъл специално от София, сам, за да предаде всичко необходимо... А можеше просто да ги прати по куриер или чрез пълномощник...
Преди да си тръгне целуна като един примерен джентълмен моята ръка и ръката на колежката и каза, че се връща в София, за да постъпи в болница. В отговор на това аз му пожелах всичко да е наред и да може да дойде на презентация, да представи лично проекта си. Отговорът му ме "цапардоса" право в сърцето и съзнанието ми "Ооо, каквото и да се случи ще дойда. Това ми беше детска мечта и аз я осъществих. Много ви благодаря, че ми дадохте тази възможност."
Аз нищо не можах да кажа... Просто го изпратих до вратата и му пожелах лек път.
И се замислих...
Всички останали участват за наградата, за престижа, с меркантилни подбуди...
Този дядо е единственият, който го прави за кеф, не очаква нищо, просто се кефи, че участва, че най-накрая е проектирал това, за което е мечтал и проектът му ще стане обществено достояние; ще го оценяват видни архитекти от България и чужбина...
Та, питам ви, колко от вас са осъществили детската си мечта...
Препоръчани коментари