MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80145

Да осъществиш детската си мечта...

sdry

307 прегледа

Колко от вас са осъществили голямата си (е, може и няколко по-малки) детска мечта?

Онзи ден (петък по-точно) станах свиделка на това как един човек, който след два дена навършва 81 г., осъществи детската си мечта...

За мен беше мн емоционален момент, а за човека още повече.

Покрай моята работа се занимавам и с един градоустройствен проект и работя с архитекти и инженери. Както и да е, това, за да ви стане ясна ситуацията.

Единият от участниците е инженер на 81 години, който е с пейсмейкър на сърцето и който в момента трябва да е в София, в болница, където му сменят батерията на пейсмейкъра.

Възрастният господин е роден във Варна, израстнал е в къща близо до брега и от дете си мечтаел да проектира укрепителния план на бреговата ивица, както и на плажа на Варна.

С тази мечта е живял цял живот, завършил е хидроинженерство и е работил 25 години във Варна, докато не се преместил в София и така е загърбил детската си мечта... до... до онзи ден...

Организираният от предприятието, в което работя, конкурс включва и брегоукрепване... Нашият човек е чул за него, макар вече отдавна да не се занимавал активно с проектиране. Беше и първият заявил участие в конкурса... Беше и един от първите предали готовите проекти, преди даже едни от най-известните проектантски предприятия... Беше дошъл специално от София, сам, за да предаде всичко необходимо... А можеше просто да ги прати по куриер или чрез пълномощник...

Преди да си тръгне целуна като един примерен джентълмен моята ръка и ръката на колежката и каза, че се връща в София, за да постъпи в болница. В отговор на това аз му пожелах всичко да е наред и да може да дойде на презентация, да представи лично проекта си. Отговорът му ме "цапардоса" право в сърцето и съзнанието ми "Ооо, каквото и да се случи ще дойда. Това ми беше детска мечта и аз я осъществих. Много ви благодаря, че ми дадохте тази възможност."

Аз нищо не можах да кажа... Просто го изпратих до вратата и му пожелах лек път.

И се замислих...

Всички останали участват за наградата, за престижа, с меркантилни подбуди...

Този дядо е единственият, който го прави за кеф, не очаква нищо, просто се кефи, че участва, че най-накрая е проектирал това, за което е мечтал и проектът му ще стане обществено достояние; ще го оценяват видни архитекти от България и чужбина...

Та, питам ви, колко от вас са осъществили детската си мечта...




7 Коментара



Аз мечтаех да стана адвокат- никога няма да стане и се радвам междувпрочем.

Другата ми мечта беше да стана принцеса, което пак няма как да стане, пък и като гледам колко е убав принц Чарлз...се чувствам на далавера.

Мечтаех и за собствено семейство(естествено с принца от приказките), сега, когато го имам разбирам, че нещата никога не могат да бъдат толкова идеалистични, колкото са били в детството.

В момента единственото, за което мечтая е детето ми да е живо и здраво, да израстне добър човек и да надмине родителите си. Един ден ще ти кажа дали се е сбъднало...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хайде, няма нужда да ставам на стари години извънземно, а :biggrin:

Пък и честно казано бях много палаво дете и освен мисли за игри, друго през главата ми ако ще и да е минавало, то е било вследствие на някое падане я от пързалка, я от дърво...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз пък си мечтаех да ме запишат в "Школата за млади космонафти" и да скачам с парашут. Вместо това ме записаха в детското художествено училище и сега имам две средни образования.

П.П. Ще има още да почакам докато събера килца за скачане :lol6: че да не ме отвее вятъра

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз нямах детска мечта. Един от най-тъпите въпроси които са ми задавани някога е "Какъв искаш да станеш като порастнеш?".

Интересно дали мечтите не са проекция на Егото ни което смята, че трябва да получим повече отколкото имаме. Всъщност не е интересно. Просто е факт.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Вчера възрастният господин имаше рожден ден. Навърши 81-а...

Обадих му се да му честития празника.

Много се зарадва, но сподели, че няма да може да дойде лично да презентира проекта си. (Уви!)

По гласа му разбрах, че не се чувства добре. Това го потвърди и той самият. Бил в болницата, лекарят категорично му забранил да пътува до Варна. А ако реши, все пак, да пътува, ще трябва да попълни декларация, че е на негова отговорност.

Позволих си да му дам съвет и да му кажа, че няма нищо по-важно от здравето, пък проекта - какво толкова като не го презентира. Уверих го, че ще се погрижим да участва в журирането, като просто няма да получи точки от представяне.

По гласа му усетих, че все пак беше щастлив. Поиска да му се обадим като стане ясно крайното класиране. Обещах му лично да му се обадя.

Чудя се сега - това справедливо ли е - да стане така...

Но както и да е...


Сподели този коментар


Линк към коментара
Да ни съобщиш и на нас , ако дядото е спечелили !

Непременно! На 12-и ще се съобщят резултатите.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход