Премини към съдържанието

MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    83071

Може ли да се запознаем...


sdry

1639 прегледа

Вчера издивях още до обедната почивка и едвам изтърпях няколко досадни истории, за да стане 12.00 ч., та да изляза малко да се поразведря.

На излизане, точно до вратата с периферното си зрение зърнах чадъра си, но си казах "Няма да те взема с мен. Без това не ми вършиш почти никаква работа." Освен това имах нужда от буквално освежаване...

Излязох на улицата... Леко ръмеше, но нищо съществено. Даже ми хареса...

Нямах никаква работа за вършене по време на обедната, та се запътих без посока и по инерция съм стигнала до Морската градина... Морето беше невероятно, имаше вълнение, изобщо усещането беше вдъхновяващо.

Минах покрай Морско казино, вървях си бавно, размишлявах, кефих се на плискащите се капки дъжд по лицето ми...

Косата ми се поизмокри малко, но честно ви казвам, изобщо не ми пукаше в този момент. Просто имах нужда от освежаване - тогава и веднага! (Ако знаех, че ще е така, поне нямаше да сложа лак за коса сутринта... Но знае ли човек с какви идиоти ще се срещне през деня, та ще му изпуши мозъка още до обяд?!")

Вървейки така, съм стигнала до Централната алея на Морската...

По пътя се разминах с някакви френскоговорящи люде, които като мен се кефиха на лекия дъждец...

Тъкмо се посъвзех, реших да се върна към офиса, докато не чух някакъв глас зад мен.

Обърнах се. Някакъв ултра неугледен мъж (поне да изглеждаше добре, баси), на видима възраст около 27-30 годишен ми измърмори нещо. Не го разбрах, бях замислена и изобщо не ми беше до някакви идиоти дето заговарят разни момичета по пътищата.

Но човека беше упорит. Проговори отново.

Казах му "Моля?" тъй като просто мърмореше и аз нищо не разбрах.

И какво да чуя?!!!

"Може ли да се запознаем?" - каза той...

"Не, естествено." - казах аз.

"Защо ма, Сузано? Виж к`ва си хубава. Защо не искаш да се запознаем? Защо бягаш?"

Аз не, че бягах, ама си бях забързала крачката макар наоколо да имаше някой и друг човечец, които си разкарваха кучетата, котките, децата (да, имаше и такива!).

Сузано...

БОЖЕ...

От къде пък измисли това?! Нима правя впечатление на човек, който се казва "Сузана"?! И защооооо...

Хахахахахаха...

Ох, стана ми много смешно. Примирих се с идеята, че денят е посветен на идиоти и простаци, та си казах "Просто не обръщай особено внимание. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде."

По пътя към офиса направих някоя и друга снимка. Добре се получиха, между другото...

Извод: Човек не може да се отърве от досадници, даже когато вали и е на улицата...

blogentry-161150-1257419233,19_thumb.jpg

blogentry-161150-1257419264,8_thumb.jpgblogentry-161150-1257419244,17_thumb.jpg

16 Коментара


Препоръчани коментари

Извод: Човек не може да се отърве от досадници...

Веднъж искаха и с мен да се запознават така. Веднъж ме каниха направо на кафе и без да се запознаваме, а третият случай беше много фрапиращ и няма да го споделя, че и сега като се сетя, срам ми хваща. А да, пропуснах и един, дето искаше да ме слага в чаршафите си. :baby:

Извод: Досадниците са навсякъде, а по софийските улици в изобилие !

Линк към коментара

Що бре "Сузано" така си отсвирила човека?:speak:

;)

Щото я е досрамяло от минаващите наоколо :biggrin:

На мен ми предложиха и брак даже :biggrin:

Извод: Светът е пълен с майтапчии :biggrin:

Линк към коментара
Сузано...

БОЖЕ...

От къде пък измисли това?! Нима правя впечатление на човек, който се казва "Сузана"?! И защооооо...

Хахахахахаха...

Ох, стана ми много смешно.

Не би трябвало да ти става смешно, а по-скоро обидно glare.gif

За незапознатите със стария жаргон - "Сузана" беше едно от най-разпространените кучешки имена.

Тоест - сметни сама как всъщност те е нарекъл.

p.s. явно има полза да съм дърт - помня такива глупости.

Линк към коментара

Почвам по ред на номерата :)

ilein78, абе нали казах, "поне да изглеждаше добре"...

За някои външният вид може да няма значение, но за мен има... Суетна съм и това е! Пък що за човек, ще е това, ако не поддържа външния си вид?

WhiteHart, това с досадниците е кошмар просто! Добре, че не си от тях (от малкото останали си значи).

Hanibal_Lektar, опитвам се да се пазя, т.е. не ги предизвиквам, но нали знаеш, че откачени колкото си искаш, отчаяни още повече...

Шефке, голям град = голяма простотия... В София също съм имала подобни случаи (последния път по чиста случайност - пред Парламента... Хахахаха).

Федора, ами да, права си - майтапчии, ама какво ли щеше да последва, ако бях приела предложението и се бях запознала (което никога няма да стане, естествено)? Дали този човек щеше да каже "Ами аз просто се пошегувах..."? Едва ли?

Докторе, сега се порових за произхода и значението на името "Сузана".

Цитирам "грц. водна лилия. старо име от Пловдивско".

Но ти искаш да ми кажеш, че е визирал, че съм "кучка" ли? :ph34r:

Ами не знам дали точно отговарям на това нещо, наречено "кучка" - в смисъл, както и да е... В какъвто искате там смисъл... Хахахахаха...

Хайде един поздрав от мен ;)

Линк към коментара

Сед, Илейнката се майтапеше, а изводът, който написах бе изведен въз основа на предложението, което аз получих, а не на твоето. Има разлика.

Сега се сетих, че и аз веднъж участвах в една "улична свалка", но като посредник-преводач в Нюрнберг :lol6:

Момичето, което ми продаде тогава телефончето си само за 60 евро, бе обект на закачки от страна на наше момче българче. Девойката как се черви... мале, мале :biggrin:

Линк към коментара
Сед, Илейнката се майтапеше, а изводът, който написах бе изведен въз основа на предложението, което аз получих, а не на твоето. Има разлика.

Знам...

Линк към коментара

минкова, разказвай де, сподели кипърски опит :)

Алекс, споко, чак до бой едва ли ще се стигне :)

Освен това аз ще те позная бре :)

Онуй дръпнатото, с какво те изненадах този път? :cool:

Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от sdry
      Остана ми малко време да драсна няколко реда, пък и желание ми дойде изведнъж...
      Докато не са изчезнали - драсвам!

      Вчера пиша един ордер на ръка (нямах време да разпечатвам от програмата, където някои полета са автоматизирани).
      Булстат, основание, ала-бала,..., сума, словом... ейй, казвам ви едвам написах словом-а!
      Сумата беше четирицифрена и некръгла... Почнах да се чудя - четиринайсет ли е, четиринадесет ли е, че нещо променяха правилата...
      Баси, си казах, много съм зле! Драснах по скайпа на класната ми от гимназията, да ми потвърди вярното... Ок, това оправихме.

      Човекът подписа и се махна.

      После, аз се замислих, така, измежду другите простотии - защо ни се налага да пишем и словом? Отговорът е елементарен - за по-сигурно, да няма злоупотреби...
      Ами, ако си имахме абсолютно доверие, тогава?
      Нямаше да се наложи.
      Наложи ми се да съставя един протокол - ама то описание на обекта, квадратури, размери, цветове... (Да не говорим пък за нотариалните актове за недвижими имоти!!!)...

      Какъв е изводът от всичко това?

      Усложяваме си живота, живота на околните, хабим сили, нерви, дървета за хартия .... за какво?
      Защото сме алчни, лъжливи, измамнонастроени примати!

      Всичко е въпрос на доверие - такова, каквото доста от нас нямат и към най-близките си, какво съм тръгнала и аз да пиша за някакъв наемател?

      Вервате ми, нали?

      Евала!

      http://www.youtube.com/watch?v=_jQq9W_RAlQ&feature=autofb
    • от sdry
      Възможно ли е да имаме 290 лв. ток за месец март 2010-а година, ако:

      1. От 08,30 до 18,30 няма абсолютно никой вкъщи.
      2. Четири човека сме.
      3. През седмицата двама души се прибират не по-рано от 21,00 (ако се приберат).
      4. Трима си лягат преди полунощ.
      5. Събота и неделя аз и съквартиранта не сме вкъщи.
      6. Имаме:
      6.1 Един бойлер, който работи нон-стоп.
      6.2 Хладилник.
      6.3 Четири компютъра.
      6.4 Крушки имаме, да
      6.5 Три стаи и кухня е апартаментът.
      6.6 Отопляваме се с ток, по-скоро отопляваХме се ЗИМАТА...
      6.7 Имаме и други дребни уреди, които я се включат, я не.
      6.8 Пералня.

      Готвим, ако изобщо някой готви вкъщи - на газ.

      Та, кажете ми, може ли да плащаме януари 330 лв., февруари 263 лв. и март 290 лв. ток?

      Аман вече, АМАН!

      п.с. Даже във ФБ има група "Е.ОН, ЕВН, ЧЕЗ - вън!" Хахахаха...
      Файда има ли - Мне! Още по-големи сметки имаме...
      Баааси...
    • от sdry
      Не става въпрос за т. нар. "приятели" от този сайт или пък от фейсбук.
      Става въпрос за онези приятели, чийто ред идва след цъкването на хиксчето в горния десен ъгъл на екрана...

      Някои от тях имат регистрация и тука, а почти всички ги имам и във фейсбук, та ще се усетят, че са поздравени...

      За последен път ви казвам - преди да се опитате да ме лъжете или мамите, първо помислете - по-тъпа ли съм от вас, за да повярвам и да не разбера истината?
      (Все пак аз съм счетоводителят, нали? Усещам ги тези неща...)

      Всичко прощавам, но не и лъжа, не и измама...

      Та почувствайте се поздравени и помнете, че следващ път няма да има, просто защото няма да имате втори шанс...

      п.п. Скъпи читателю, никога, ама никога не лъжи човек, който ти е сторил добро или сте имали хубави моменти, т.е. сте приятели...




      п.п.2 Достатъчно съм възпитана, за да не наруша установени правила, затова се въздържам от оригинала... Нека има цензура... Който иска може да си намери оригинала...
    • от sdry
      Тази работна седмица беше доста динамична. Пак не усетих как мина. И така докато един ден ще си пием кафето с дявола нейде към 5-6 кръг, недоразбрала това понятие време... (Добре де, аз не пия кафе, ще си поръчам чай примерно, ако не съм на диета - може и топъл шоколад или млечен шейк).
      Така... През последната работна седмица от официалния зимен сезон, просто като чели мина цялата зима пред очите ми...
      Понеделник претъпках цялата си женска гордост, еманципация, инат и тем подобни и се извиних на един МЪЖ, който не прие извинението ми, но както и да е...
      Гордостта е претъпкана, дано не ми стане навик, че мн зле...
      Вторник и сряда бях по архитекти и проекти, общо взето обиколихме с шофьора наляво-нядясно, беше ми приятно. Харесвам подобни хора, мн ведър и винаги ми дава правилни и премерени съвети!
      Четвъртък, вчера т.е. - пак таксиметровски истории...
      Накрая ще ме вземе някой таксиметров шофьор и това ще стане... Хахахаха...
      Качих ме се аз и едно момиче на едно маршрутно такси (за запознатите, като онова на Джузепето) сутринта. Ама аз предварително го питах дали ще ходи до ж.п. гарата, той отговори положително.
      Момичето слезе на Катедралата и му даде левчето.
      Останах аз сама в таксито.
      Бях си със слушалките, както обикновено и зяпах през стъклото.
      Даже не обърнах внимание на шофьора.
      Като наближихме гарата ме попита къде искам да сляза и аз с моите претенции го накарах да ме остави максимално близо до работното ми място.
      Той не възрази. Като пристигнахме, аз му подадох левчето и какво да чуят ушите ми?!
      "О, неееее!"
      В първия момент помислих, че ме закарал на нормална тарифа, нали съм сама все пак...
      Но... всъщност се оказа, че човекът - цитирам "Просто ме закарал до гарата"!
      Е, добре де! Добре! Вече не знам...
      Попитах го, защо не ми взима пари, как така няма да ми вземе (мн съм проста, обаче).
      Той беше едва ли не обиден, че му подавам пари...
      Ултра учудена, понечих да сляза и си помислих "Боже, аз да не съм се качила на някаква жълта кола, вместо на такси?!"...
      Не, такси беше...
      Слязох и отидох на работа. Обадих се на майка ми и първият и въпрос след като чу историята беше "Къде те покани?"
      Емии... Никъде! Просто нищо. Не знам.

      Днес, 19 март, петък
      Нямахме ток в офиса и това се знаеше от вчера, но въпреки това отидохме на работа.
      На обед не издържах и се махнах. Ама точно на входа се спънах и паднах. Три етажа слязох в тъмницата не паднах, пред входа се пребих.
      Мн лошо си ударих ръката.
      Поду се и отидох при личната ми лекарка да ме види.
      Каза ми, че няма как да ми даде направление, щото нямали пари за направления...
      Откачих! Попитах ги, може ли да ми обяснят аз защо плащам няколко стотин лева осигуровки всеки месец?!!!
      И сега не мога да си направя една тъпа рентгенова снимка на ръката?!
      Гледаха ме, огледаха ме и решиха, че "НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е СЧУПЕНА ИЛИ СПУКАНА", но ако ме боли много да изчакам до 19.00 часа и да ида на бърза помощ.
      Да им кажа, че съм паднала преди 15 минути, за да ме прегледат.
      Аз паднах на обед....
      Отвратих се от здравната система, от държавата, от всичко...
      Поисках поне годишния преглед да ми направят.
      Ентусиастка съм аз, знам...
      Ами... Нямало как... Нямали направления... В началото на април...
      Абе... Майната им на всички простотии...
      Накрая защо хората искат да се махат от тази държава?
      И поантата каква е в случая (и не само май) - нищо ново под небето...
    • от sdry
      Обичам свободата, макар да е най-голямата отговорност на света. Едва ли има човек, който да иска да е зависим от нещо или някой - не мисля, тц. Но малко хора имат смелостта да вземат нещата в свои ръце и да тръгнат по пътища, които ще ги водят към нещата, за които мечтаят и желаят. За това вече писах и не мисля да се повтарям. Темата тука е Свободата; да! - с главно "С".
      Аз имам малко зависимости с дългосрочен характер, като изключение от това прави само зависимостта ми към Свободата - във всички нейни измерения. Всяка една мисъл, всяко едно нещо, което правим си има съзнателна или несъзнателна причина. Причина има и това да тръгна в 23.14 неделя срещу понеделник да седя през тъпия компютър, за слушам Джон Мейер и за пиша разни неща в блога си. Естествено, че има...
      Не стига, че не мога да живея, без да съм свободна духом, физически и емоционално, ами тези дни съм и много философски настроена. Е, как да не съм, като тече едно невероятно годишно приключване и аз се мъча да изправям грешките и простотиите на едни баби?!!! Чудя се, нашите защо не ме "вързаха" преди кандидатстудентския изпит, за да не мога да кандидатствам счетоводство?!!! Но... късно вече...
      Свободата е нож с две остриета. Ето, нашите никога не ми се бъркат. Правя каквото искам. Не, че съм тръгнала да продавам наркотици или да проституирам... Ясно е какво имам предвид - не съм ограничавана в елементарните човешки потребности. Като резултат от това израстнах като бунтарка и все недоволна от околните и поведението им. Не след дълго почнах да рисувам, да рисувам мрачни и тъжни неща... По едно време взеха да стават слънчеви и весели и спрях да рисувам. Захванах се с математиката и физиката, както и химията. Почна да ми харесва как от няколко букви и линии може да стигнеш до невероятни неща... Кандидатсвах с математика. Приеха ме. Учих една година и реших, че с тази специалност няма да има бъдеще за мен и се хакнах във Финансово-счетоводния факултет... Завърших и т.н.
      Почнах да работя при един преподавател от университета. Отначало като всяко едно нещо добре, интересно, нови хора ала-бала...
      Мина година и нещата се промениха. Да работиш сред незадоволени жени на средна възраст, които вечно са на диета за отслабване не е работа... Уверявам ви... Почнаха се дразги. Не за друго, ами защото не играех по техните правила. Работа си е работа, но до 18:00 часа. Това пише в трудовия ми договор, на който има два подписа: моят и на изпълнителния директор...
      Като видяха, че свободното ми време няма как да се уплътни с допълнителна работа "за слава", преместиха ме в нов офис, където трябваше да поема цялата работа и цялата отговорност. Приех. Никога не съм бягала от отговорност. Но... Ето, че сега съм края на този зимен ден, аз съм седнала тука и пища това. Значи нещо не е наред, значи нещо куца... Да и аз знам какво е. Свободата, която толкова я желая и толкова ми е потребва лека-полека си заминава. Като пиша всичко това ми иде да натисна постоянно и продължително Backspace, но няма да го направя!
      Вчера даже се подстригах. Викам, може да помогне. Обикновено, ние жените го правим, след като сменим мъжете, но в моя случай беше по-скоро от нужда от промяна. Подстигах се, Теодор (фризьора) ме попита дали ми харесва, не бях в настроение и му натътрих "Абе, става!". Той почна да ме уверява, че ако нещо не ми харесва да му кажа, че да го оправи. Не ми се занимаваше и му казах, че е ОК и тръгнах за една среща с един приятел.
      Отдавна исках да си купя хубав огледално-рефлексен фотоапарат. Обичам да снимам, това ми доставя невероятно удоволствие, кара ме да усещам свободата във всички нейни измерения - да изразя себе си, да изобразя нещата около мен така, както аз ги виждам и да предам това нещо според моята визия... Хармония - това ми носи фотографията, а аз отидох и станах скапан счетоводител. Не, че там няма "хармония" - активът винаги е равен на пасива, ама нейсе!...
      Купих си аз фотоапарат, желания... Бюджетът ми доста пострада от това, но мечтите са за осъществяване, нали...
      Сега се уча и чета настройките му, че големи подробности има, ако искаш да си наистина добър (всъщност не е ли така във всяко едно нещо?).
      Днес щях да ида да снимам любимото ми море, ама уви, времето ми каза "Стой си вкъщи на топло и чисто, че вънка е мраз и мръсотия." Върнах се и поразцъках ръководството за употреба и функциите на новата придобивка.
      Утре, т.е. след няколко часа ще трябва отново да се пременя като скучната счетоводителка, ама този път ще бутна в чантата и апарата и ще щракам други скучни счетоводители, инженери и маркетолози, а като намеря време - и морето, което ми е на 200 метра от скучносчетоводителския офис
      Успешна седмица, люде!
      п.с. Може да имам правописни грешки, ама сега не ми се редактира. Утре...
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване