Може ли да се запознаем...
От sdry
· 2180 прегледа
Вчера издивях още до обедната почивка и едвам изтърпях няколко досадни истории, за да стане 12.00 ч., та да изляза малко да се поразведря.
На излизане, точно до вратата с периферното си зрение зърнах чадъра си, но си казах "Няма да те взема с мен. Без това не ми вършиш почти никаква работа." Освен това имах нужда от буквално освежаване...
Излязох на улицата... Леко ръмеше, но нищо съществено. Даже ми хареса...
Нямах никаква работа за вършене по време на обедната, та се запътих без посока и по инерция съм стигнала до Морската градина... Морето беше невероятно, имаше вълнение, изобщо усещането беше вдъхновяващо.
Минах покрай Морско казино, вървях си бавно, размишлявах, кефих се на плискащите се капки дъжд по лицето ми...
Косата ми се поизмокри малко, но честно ви казвам, изобщо не ми пукаше в този момент. Просто имах нужда от освежаване - тогава и веднага! (Ако знаех, че ще е така, поне нямаше да сложа лак за коса сутринта... Но знае ли човек с какви идиоти ще се срещне през деня, та ще му изпуши мозъка още до обяд?!")
Вървейки така, съм стигнала до Централната алея на Морската...
По пътя се разминах с някакви френскоговорящи люде, които като мен се кефиха на лекия дъждец...
Тъкмо се посъвзех, реших да се върна към офиса, докато не чух някакъв глас зад мен.
Обърнах се. Някакъв ултра неугледен мъж (поне да изглеждаше добре, баси), на видима възраст около 27-30 годишен ми измърмори нещо. Не го разбрах, бях замислена и изобщо не ми беше до някакви идиоти дето заговарят разни момичета по пътищата.
Но човека беше упорит. Проговори отново.
Казах му "Моля?" тъй като просто мърмореше и аз нищо не разбрах.
И какво да чуя?!!!
"Може ли да се запознаем?" - каза той...
"Не, естествено." - казах аз.
"Защо ма, Сузано? Виж к`ва си хубава. Защо не искаш да се запознаем? Защо бягаш?"
Аз не, че бягах, ама си бях забързала крачката макар наоколо да имаше някой и друг човечец, които си разкарваха кучетата, котките, децата (да, имаше и такива!).
Сузано...
БОЖЕ...
От къде пък измисли това?! Нима правя впечатление на човек, който се казва "Сузана"?! И защооооо...
Хахахахахаха...
Ох, стана ми много смешно. Примирих се с идеята, че денят е посветен на идиоти и простаци, та си казах "Просто не обръщай особено внимание. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде."
По пътя към офиса направих някоя и друга снимка. Добре се получиха, между другото...
Извод: Човек не може да се отърве от досадници, даже когато вали и е на улицата...
Препоръчани коментари