Едно телефонно обаждане рано сутрин
От sdry
· 994 прегледа
Откакто се преместих в новия офис ми се налага да пътувам с градския транспорт. Това не ми допада особено, предпочитам да си вървя пеша, но 45 минути ми идват много рано сутрин и като се има предвид, че цял ден съм в движение, направо са скапвам (а от време на време отивам и да тренирам и става тя...).
Та тази сутрин качих се аз на любимия на студентите автобус № 13. Нищо ново - беше препълнен и да искаш да паднеш не можеш, все ще се подпреш на някой и се изправиш, после пак ще се олюлееш и пак ще си намериш "облегалка" и така до заветната спирка...
Бях си сложила слушалките и си слушах музика, както обикновено докато малко преди 09,00 часа не ми звънна телефона. Ако не бяха слушалките нямаше и да чуя сигурно (в чантата ми има всичко, но не и ред), та го вдигнах.
Някакъв мъжки глас ме поздрави и попита дали съм еди коя си. Потвърдих и същия глас (звучеше като на млад мъж, както и се оказа после, че е) ме попита: "Имате ли откраднато колело?"
"Да", казаха аз, ама и аз не знам вече с какъм тон и тембър.
"Ами, заповядайте във 2-ро Районно да си го вземете" ми каза гласа и аз реших: 1. Или някой мн яко се гаври с мен; или 2. Сънувам...
Но неее! Нито едното от двете!
Гласа си беше реален, обаждането, всичко...
Слязох от автобуса и бързо се придвижих до офиса. Почерпих колегите за новината, които доста бяха учудени (даже повече от мен), че такова нещо е възможно!
Стана 13 часа и аз отидох до Районното да си взема колелото.
След кратко забавяне ме прие един много усмихнат полицай, мн ведър!
В стаята имаше още двама млади, ама доста млади момчета, които ми дадоха да подпиша протокола, с който ми връщаха колелото, което стоеше пред стаята.
Полицаят (първият) ме попита дали е това. Потвърдих! Дааа, то си беше! Там, стоеше! Не можех да проумея ситуацията, толкова щастлива бях в този момент.
Попитах ги как са го намерили, но не ми отговориха конкретно. Единият от тях само вметна "С повече обиколки." и показа, че не иска да коментира повече. Аз и желание нямах особено да стоя там и да бъбря. Подписах протокола, взех си моя екземпляр, а полицаят ми помогна да смъкна колелото до улицата.
От тук насетне бях голяма атракция за околните - все пак колко пъти сте виждали младо момиче, с дамска чанта и обувки на високи токове да кара колело на обед по улиците?!
Като стигнах до офиса, охраната не можа да проумее ситуацията. Зададе ми няколко несвързани въпроса, но аз любезно му обясних ситуацията, след което той само каза "Абе как са го намерили?!"... Не знам, му казах само и го упълномощих да ми пази колелото до довечера...
Цял слеобед ме бъзикаха за това колело, ама на кого му пука, нали в момента е тука до мен (буквално, щото го прибрах в моята стая, да ми е пред очите 
).
Та така мили съфорумци и съфорумки - вече публикацията със заглавие "Търси се..." не е актуална и не искам да е актуална никога повече за каквото и да е!
Много съм си щастлива в момента
Препоръчани коментари