MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80169

Един мой уикенд

Петък срещу събота спах като заклана. Причината е една моя страст - киното. Отидох да гледам "2012" на премиерата в 00,12 на 13-и петък и вечерта в 22,30 "залязах" като никой път.

Плановете за събота бяха да карам намереното, откраднато колело в Морската и Алеята на брега.

Така и направих. След като се наспах и се поосвежих с един душ се спуснах към Морската... По-късно се срещнахме с един приятел, за да караме заедно, но нали Мърфи си няма работа събота следобед, момчето спукал гума и съвместното каране се сведе до каране до една бензиностанция за напомпване и веднага след това установяване на факта, че гумата е мнооого зле спукана и издържа напомпена точно 3 минути...

Както и да е! Добре, че преди той да дойде покарах сама покрай брега и се насладих на лекия ветрец и на морето...

След като се установи, че трябва да се приберем раничко вкъщи, трябваше да се измисли някакво друго занимание (по-забавно от това да се цъка на компа в събота вечер).

Една позната изскочи с "Идеята"... Имала някаква баба и някакъв дядо в едно село по-натам от Каварна. Попита дали искам да се включа, приех. С нощувка, без нощувка? Ми, ко сега - с нощувка!

Не бях ходила по тези места - до Каварна -да, но селата наоколо изобщо не ми бяха познати. Тъкмо си казах - ще видя и усетя нещо ново.

Хората бяха мн мили, много гостоприемни. Имаше и доста други хора - запалихме си огън, направихме си жар, опекохме разни неща за хапване и се събрахме около 20-ита човека - от 10 до 80 годишна възраст. Няколко поколения, най-различни теми, приказки, смях, домашно вино, вилици и лъжици, които не стигат и се търсят нови и нови... Просто обикновена, лишена от каквато и да е суета вечер... Такава беше събота вечерта... Отдавна не бях се чувствала толкова непринудено настроена, без да се притеснявам дали косата ми не се е умирисала, обувките ми да са се изцапали, ама къде мога да си оправя грима...

Не издържахме много, бяхме изморени от работната седмица (имаше и такива сред нас, които събота бяха на работа).

Та легнахме си съм 01,00 часа. Беше хладничко, но имаше включена печка. Лошото беше, че печката отопляваше две стаи и вратата беше отворена, но нищо - беше си приятно хладно.

Сутринта алармата звънна и се събудих. Посегнах към телефона, но какво да установя - едвам се движа - цялата съм скована от студа! Спала съм в поза "зародиш" с глава под завивките. Студ, ама студ! Вкочанясала станах и какво да видя! Приятелчето изключило печката малко след като си легнахме, щото у тях така правели. :)

След една серия от викове, крясъци и реторични въпроси включихме печката и в следващите 30 минути тя и аз бяхме едно цяло - почти бях залепена за нея.

Като се постоплих хванахме пътя за Варна, тъй като имаше, които бяха на работа и неделя.

Аз се прибрах, изкъпах се, преоблякох се, свърших някоя и друга домакинска работа. Даже успях да си поприказвам с един приятел, който се връщал от тото-пункта, който за негова жалост бил затворен, та не можал да пусне фиша, с който да спечели някой и друг милион, та беше доста възмутен. Казах му, да не се занимава с глупости, че не му отива и се заех да приготвя багажа за следващата част от пътуванията.

Приятелчето, което се погрижи да вкочанясам предната нощ от студ, дойде да ме вземе и се запътихме към една дестинация, която отдавна планирахме - старите български столици - Велики Преслав и Плиска.

Щяхме да идем и до Търново, но уви, не ни остана време - стана доста късно.

Обиколихме В. Преслав няколко пъти, докато намерим това, което търсим. Валеше... Измокрихме се яко, ама изживяването беше уникално. Направихме и много снимки. Минахме и през Музея от където си купихме по една книжка със 100-те обекта в България, който трябва да се посетят, като във всеки обект се поставя по един печат и при 100 събрани печата се става носител на златна значка от Бълг. туристическо дружество.

За сега имаме по един печат, остават ни само 99 и ще сме носители на златин значки! Мдамм... :)

Обратно към Варна се отбихме до Плиска - в тъмното... Нещата, които успях да видя и запомня от Плиска са: Фасадата на Музея, Паметника на откривателите, пазача и котката на пазача... А, да и част от Входа на крепостната стена...

Дъждът се засили доста, стана още по-тъмно и ние решихме да се приберем към Варна.

Към 20.30 бяхме във Варна. Вечеряхме в един ресторант и тъкмо се канихме да хапваме сладолед в колата на една от буните долу на плажа, когато приятелчето се "изказа":

"Имам въпрос."

"Била ли си на Калиакра?"

"Не", отговорих.

"А ходи ли ти се?"

"Ами да." бе моят отговор, като изобщо не предполагах, че става въпрос за пътуване точно този момент...

"Еми хубаво, сладоледа ще почака тогава. Настани се хубаво и удобно, свали си шапката и якето (щото аз се бях екипирала за сладоледа)."

"Ти си луууууууууд!" - изкрещях в отговор аз. "Аз имах предвид, че по принцип ми се отива..."

"Е, ко сега не ти ли се ходи? Кажи ми, че не ти се ходи?"

Е, как да кажа, че не ми се ходи, като ми се ходеше...

"Да или не?" беше поставеният ми въпрос.

"ДА, естевествено!", казах аз и потеглихме.

Тъмно, вали, пътят е мокър и хлъзгав. Но само какви отражения се получаваха по пътя от лампите и табелите!... Цяла магия, нещо невероятно!...

На Калиакра нямаше никой :) Хахаха.... Колко чудно, нали? :)

Беше към 22,00 часа и се насладихме на плискащите се вълни по скалите, на усещането за абсолютна свобода, сменено с як адреналин от стоенето в тъмното на една крачка от скалата, от която даже през деня един страхлив човек едва би дръзнал да погледне надолу.

Не виждах вълните, само някакво отражение от лампите на далечните кораби, но ги чувах... Чувах ги как се удрят по брега, по скалите и за момент си представих как през вековете тези скали са се издълбали така...

След като ни стана достатъчно студено и ни се приспа, върнахме се в колата и потеглихме към Варна.

По пътя не издържах и съм заспала в колата. Близо до Варна се събудих. Минаваше полунощ, краката ми бяха студени, а обувките и панталоните в кал.

Но не ми пукаше - бях си изкарала страхотно! Уникално!

Качих се на етажа и тъкмо да отключа вратата и какво да установя - тя е отключена! Часът е 00:30!!! Издивях, на момента се събудих, имайки предвид случката с колетото, а тотално сънят изчезна от съзнанието ми когато зърнах бележката на вратата "Моля не пускай бойлера и пералнята, че съм спрял бушоните. Вечерта като се прибера ще обясня. Ако ти трябва вода си я стопли - това е решението." Даам, бележка от "умния" ми съквартирант... И аз, естествено, съм пропуснала обясненията вечерта и в същия момент исках да гръмна нещо или някой!

Стоплих си вода с каната за вода, с която си си топлим вода за чай и кафе обикновено и почнах да мисля за варианти какво мога да направя. Сутринта ми се обясниха какъв е проблема и уж днеска техника ще дойде да види какво е положението, че ще откача направо. А иначе за къпането си стоплих вода във въпросната кана и "се измих" доколкото това може да се нарече измиване.

Но като се замисля - уикенда беше невероятен, бойлера ще го оправим някакси... ;)




8 Коментара



Легендата за Калиакра и девиците, дето са се хвърлили в морето там нали я знаеш ?

Не ти ли говореше нещо този им пример ?

Хмм.... в този ред на мисли - ти девица ли си ?

Сподели този коментар


Линк към коментара

1. За легендата стана въпрос и снощи...

Какъв пример трябваше да взема, не разбирам? Да се хвърля ли? Ако да - защо, ако не - пак защо?

2. Какъв е редът на мислите?

Ааа и какво означава да съм "девица"?

Сподели този коментар


Линк към коментара
Легендата за Калиакра и девиците, дето са се хвърлили в морето там нали я знаеш ?

Не ти ли говореше нещо този им пример ?

Хмм.... в този ред на мисли - ти девица ли си ?

Прощавай, за бягащите девици от мюсулманите, които сплитат плитките си и се хвърлят в реката ли говориш? Защото я знам за други реки кръстени на тях... Ако ли не, би ли споделил твоята история m054.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ааа и какво означава да съм "девица"?

Да не си дефлорирана m174.gif

Отменям го, че и аз чакам отговор...

Сподели този коментар


Линк към коментара

онуй дръпнатото, за каква река говориш бре? Тука за море иде реч - нос Калиакра...

...и мерси, че ми обясни смисъла на думата "девица", сега и значението, ако ми изясниш, ще си безценен...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Ами то смисъла е в значението, инак няма смисъл да има значение. Не задавай повече въпроси, че рискуваш Трихо анатомически с хладен педантизъм да ти обясни подробно размножаването на хомо сапиенси.

Ами интересна е историята, пък аз като се сетя за море, все за река ми е първата асоциация, защото все до такава съм летувал m069.gif

Като чух и девици и... навързах двете истории m083.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара
Не задавай повече въпроси, че рискуваш Трихо анатомически с хладен педантизъм да ти обясни подробно размножаването на хомо сапиенси.

На срамежливо "момиченце" ли ти приличам?! :)

Мога да понеса всяко едно научно или не толкова научно обяснение на размножителния процес - все пак съм негов продукт, имайки предвид, че не съм инвитро зачената...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Супер мило ми стана като чух, че сте минали и през моя роден Преслав, а и в музея съм работила...

Ех, спомени...

П.П. Ама действително разходката ви е била впечатляваща :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход