MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80159

Ах, тези обущари!...

sdry

1426 прегледа

Седя си тука и се чудя - защо, за Бога, 99% от обущарите са ненормалници?

Всеки един от тях, който познавам естествено, има нещо извратено-ненормално-изнервящо!...

Например онзи ден (май беше миналия петък) дадох едни ботуши на обущаря тука отсреща, да им смени капачките на токовете, че бяха в много лошо състояние от миналата зима...

Казах му да ми сложи някакви по-издръжливи, че вече ми е писнало постоянно да сменям капачки, а ботушите са здрави, харесват ми и още мога да ги нося.

През цялото време докато му обяснявах претенциите си, този човек се занимаваше с нещо и поне за секунда не даде знак, че ме слуша, още по-малко, че разбира нещо от това, което казвам?!

По едно време си вдигна главата и ме изгледа с някакво полупразно-полузакачливо изражение (онова, което ненавиждам).

Досадно досадно, все едно казвайки "Ох, сега с обувки ли ще ме занимаваш?", взе ботушите, разгледа ги, а тъпата досада не падна от лицето му!!!

Амиииии... Изнервих се! Все пак не съм го задължила да работи това, нали? Ако не искаш, ако ти е гадно, аз ли съм виновна?!!!

Та както и да е! Взе ботушите, почна да умува (все едно сключва сделка за покупката на Дженъръл Мотърс или АйБиЕМ)...

Първата му реплика след размислите беше (ама защо не се учудих) критика към предишния обущар, който е сложил старите капачки. С едно самочувствие и високомерие направи един жест с ръка в стил "лапешка работа" и ми каза, че ще ги оправи.

Поисках и малко да ги пооправи във върховете, да ги лакира, че са лачени самите ботуши, ама отговорът беше отрицателен с допълнение "Трябвало е да дойдеш много по-рано, вече нищо не може да се направи. Но де ще знаеш ти, нали?" и за капак пак онази ехидна обущарски усмивка!

Даа, де ще знам аз - простата женичка, която изглежда като дете, че трябва да дойда в еди какъв си етап от протъркването на лака на ботушите ми?! Ето на, вече е късно и пациента е безвръзвратно загубен, просто ще удължат живота му с животоподдържащи средства...

Оффф, аман!...

След като загубих близо 1/3 от обедната си почивка в това ателие, попитах ултра интелигентния обущар кога да дойда да си взема обувките.

Каза ми поклащайки глава наляво-надясно (очаквах го, междудругото) "О, не по-рано от 18,30. До колко си на работа (и как реши, че работя наоколо и че не живея отсреща примерно, не знам - усет има явно човека, баси)?"

Казах му до колко съм на работа и се разбрахме да мина след 18,00 да ги взема.

Като дойде уреченото време, а това беше някъде към 18,15 ч. - аз отидох да си взема ботушите, но...

Те все още не бяха готовииии...

Ега ти!...

"Добре бе човече", му казах "до 15 мунути ще са готови така ли" (а през това време той се занимаваше с някакви обувки, които не бяха моите в никакъв случай)?

"Ами да..." беше отговорът...

"Какво? Цял следобед си нямал време да го направиш и сега за 15 минути ще са готови?! Не, мерси, ще дойда утре (събота) да ги взема. Нали работиш?"

"Да, тууууука съм, работяяяя.." каза той провлачвайки думите в стил работлива пчеличка и уточни, че в момента изчаквал да изсъхне лепилото на капачките и затова просто не можел да ми ги даде.

"О, просто нямам търпение да стоя тука и да чакам" му казах и се запътих към нас.

Събота специално отидох до ателието да си взема ботушите, а това е на 5 км, грубо, от квартала, в който живея... Вярно, че бях с колело и си направих и разходката, но нямаше да е зле тоя да бачка, поне да се прибера с ботушите у нас?!!!

Не само, че беше заключена вратата, ама беше и залостена!

Изнервих се малко, но си казах, че не си заслужава и си продължих разходката.

Понеделник съм забравила да си ги взема, взех ги вчера, пак след познатите сцени на нехайно отношение, смесено с ехидни, закачливи обущарски усмивки и лафове...

Даже оставената от мен торбичка си стоеше на същото място, само дето беше затрупана с 5-6 чифта най-различни обувки.




4 Коментара



Най-сетне лъсна талант m121.gifm121.gifm121.gif

Великолепно четиво!

Сподели този коментар


Линк към коментара
По едно време си вдигна главата и ме изгледа с някакво полупразно-полузакачливо изражение (онова, което ненавиждам).

Досадно досадно, все едно казвайки "Ох, сега с обувки ли ще ме занимаваш?", взе ботушите, разгледа ги, а тъпата досада не падна от лицето му!!!

Амиииии... Изнервих се! Все пак не съм го задължила да работи това, нали? Ако не искаш, ако ти е гадно, аз ли съм виновна?!!!

Та както и да е! Взе ботушите, почна да умува (все едно сключва сделка за покупката на Дженъръл Мотърс или АйБиЕМ)...

Първата му реплика след размислите беше (ама защо не се учудих) критика към предишния обущар, който е сложил старите капачки. С едно самочувствие и високомерие направи един жест с ръка в стил "лапешка работа" и ми каза, че ще ги оправи.

Същото отношение ще срещнеш в автосервизите, в лекарските кабинети, в адвокатските кантори, в общината, в парламента.....

Навсякъде има подобни хора, които това си им е в кръвта.

Мързеливи, но с високо самочувствие.

За тях ти си нищо.

Радвай се - растеш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Онуй дръпнатото, ДОЖИВЯХ да прочета хвалебни слова за мен, написани от теб!...

Докторе, прав си, има ги навсякъде, ама един адвокат/лекар/инженер да ти прави такива демонстрации е едно, а съвсем друга е моята ситуация...

Все пак има самочувствие, има и самочувствие с покритие...

Какво означава да раста?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Гледала ли си "Терминалът"?

Там Виктор Наворски всеки ден отива до паспортната служба с прилежно попълнени документи. Когато за пореден път служителката му слага печатът за отказ, го пита защо го прави. Той и отвръща, че шансът е равен 50 на 50, защото тя има само два печата - за одобряване и за отказ. Та така... доживя m052.gif

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход