Ужасно ми се спи! Очите ми се затварят направо... а още сме 12.13 часа... Даже обедната почивка не е минала... да не говорим за края на работния ден и прибиране у нас и изтупване в леглото...
Това сънливо, не - ужасно-ултра сънливо състояние, си има причини, естествено...
Тази сутрин "кацнах" у нас в 06:00 часа... от влака от София чрез такси, взето от гарата...
Взех набързо един душ, пуснах пералнята да се изперат дрехите, които се натрупаха за пране през последните няколко дни, докато се скитах, пих един черен чай и бегом на работа.
Сега съм на работа и не умирам от работене, но ще умра от безсъние...
Много злоупотребям със себе си. Това системно недоспиване, комбинирано с физическа и умствена умора ще ми разкаже играта някой ден...
Но да се върна няколко дни назад във времето... Защо така ми се спи и защо съм се прибрала толкова късно/рано тази сутрин от София...
Истината е, че ме нямаше няколко дни във Варна. Тъй като международният ми паспорт изтече (и то преди няколко месеца още) и тъй като искам да пътувам на коледните празници, трябваше да си изкарам нов. Поради уникалната система по отношение на документите в България, това мога да го направя само и единствено там, където ми е адресната регистрация, т.е. от Кърджали.
Взех два дена отпуск и отидох да си свърша работата. Даже, за да спестя ценно време пътувах цяла нощ с влака и на сутринта приличах на всичко, но не и на себе си - рошава коса, подпухнали очи,..., бе изобщо ужасна визия!
Но нали Мърфи трябва да се изкаже при всяка една възможност, лелките от паспортната служба в Кърджали не ми харесаха снимката, която си бях направила във Варна. Причината ли? Ами... едната ми вежда не се виждала. Имало наченки на вежда, но не се виждала цялата.
Офффф, какво да се прави - отидох и си направих нова, този път се виждаше всичко - очи, уши, вежди, нос и т.н.
Приключих тази работа и отидох да си търся дипломата за магистърската степен, която от уникалният ми университет са изпратили, без да ме питат и уведомят, по Български пощи на адреса ми по лична карта, нищо, че живея на 15 минути пеша от ВИНС-а.
Това го установих, след като отидох лично до унито да ги разпитам. Знам, че в този университет порядките са някакси странни и нетрадиционни, но толкова не очаквах! Ти да пратиш диплома за висше образование по пощата?! Изкарах късмет, че все още не бяха я дали на пощальоните, тъй като принтера на пощенската служба се развалил и си я взех от пощата.
Ще кажете какъв е проблемът да изпратят до адреса ми по лична карта, нали?
Ами... това е адреса на баба и дядо, при които живеех едно време и е едно забутано местенце нейде из Родопите, покрай брега на р. Арда, където няма ред, няма поща, няма нищо общо взето...
Та най-вероятно тази диплома щеше да се затрие някъде по трасето. Изкарах късмет, че точно тази седмица си бях в Кърджали, за да си я взема лично, че и препоръчано беше изпратена (това е и по-редно, де).
След като приключих с документалната част от престоя ми в родните места, "отскочих" и до Столицата, но не заради самата столица, а заради това, че от там тръгваше групата за една екскурзия.
Приятелчето, с което се шляем наляво-надясно, щеше да пристигне неделя сутринта от Варна и така цяла неделя по планините и баирите.
Екскурзията беше доста интересна, видяхме и доста нови, неизвестни за нас места. Водачът на групата ни обяви (мен и моя спътник) за напълно откачени, като се има предвид, че сме пътували специално до София за еднодневна екскурзия (а момчето даже през нощта)...
След това цял ден по планините, а през нощта (неделя срещу понеделник) обратно за Варна и веднага на работа...
Та затова ми се спи, защото не съм спала
Но какво пък, изкарах си страхотно събота и неделя, а това, че днес ми се спи - голяма работа, ще се наспя!
Пък от друга страна никога не съм твърдяла, че съм нормален човек, с нормални потребности и начин на живот?! Затова и постоянно повтарям - ДА РАБОТИМ СЪБОТА И НЕДЕЛЯ И ДА ПОЧИВАМЕ ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО ПЕТЪК! Ама никой не ме отразява и това си е!
14 Коментара
Препоръчани коментари