По широкия път край полето,
там, където памукът цъфти,
мина негърче с боси крачета
с бяла риза на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо ли в памука превити,
стискат негрите свойте уста.
Малко негърче ти не отивай,
там където памукът цъфти,
там обесиха хората бели,
малко негърче твоят баща.
По широкият път край полето,
мина малкото черно момче,
от очите му сълзите капят,
сякаш бисерни сълзи са те.
Мама ми пееше едно време тази песничка, обаче я бях забравила. Добре, че е нета, та си я доприпомних.
И сега ви казвам, пея, пея та пушек се вдига, а около мен всички си запушват ушите, само на Ивайло му харесва.
Хихихих ама е голяма гад...може ли в 5 часа сутринта да ме кара да пея, мене ме мързи да говоря...
П.П Редакнах го малко...
брррррррррррррр обади сееее....
Препоръчани коментари