Отчет на деня (петък, 04 декември 2009)
От sdry
· 917 прегледа
Днес станах по-рано от обикновено. Не защото не ми се спеше, ама в призовката пишеше, че ако не се явя или не се явя на време могат да ме глобят със сума до 100 лева. (Ето една от функциите на административните наказания - възпитателната).
Та отидох аз във ІІ-ро районно...
На входа едни и същи глупости "За какво сте?" (за какво ли ще съм в 09:00 сутринта - за хляб, естествено...) "ЕГН?" "Изчакайте вънка, ще Ви извикаме."....
Взех да чакам аз, какво да правя?!
Тъкмо си чакам и изведоха един с белезници (беше доста мургав, не знам сега, нищо не казвам).
После дойде една млада жена - много яка мацка. Оказа се, че е моята полицайка - тази, която ме призовава за разпит.
Ех, си казах, поне млад и приятен човек и то жена ще ме разпитва. Кефя се така...
Влязох аз, седнах послушно послушно на едно въртящо се столче.
В този момент влезе полицаят, който прие жалбата ми преди време. Позна ме и ме поздрави.
Много красив мъж! Боже, когато подавах жалбата навремето, бях готова да се откажа от колелото, ако този човек ме беше поканил на вечеря или среща примерно...
"Ха! Здрасти! Видя ли, че ти открихме колелото. А ти не вярваше!" ми каза той, а аз се изложих тотално като отговорих "Даа, учудих се, честно казано."
"Квоо?! Учудила се?! Чу ли какво каза - учудила се!" каза на колежката си и аз тотално се примирих, че няма да имам среща с откривателя на колелото! (Е, опитах се да замажа положението, но нищо не направих. Басиии, мн съм тъпа, значи!... Тцтцтц...)
Както се досетихте, може би, причината за призовката е била разпит и потвърждаване на информацията около кражбата на колелото преди изпращане на материалите в съда за разглеждане от прокурор.
Дръзнах да попитам полицайката за подробности и се оказа, че крадецът е наркоманче на 20 години, което в момента е на лечение в наркокомуна, колелото е намерено в заложна къща. (Сега разбирам защо беше толкова чисто и спретнато, отколкото преди кражбата.)
Като разбра къде работя, полицайката ме попита каква ми е длъжността. Казах аз каква е и тя директно ми каза "И как е?"
Как да е?! "Скукааа" казах аз...
"Да, така казваше и сестра ми. И тя е учила счетоводство".
Ега ти, събрахме се, си казах.
Едната сестра полицайка, другата учила счетоводство. Това се нарича "полярност".
Та приключи разпита, прочетох и подписах протокола аз.
Пожелах да се запозная и с всички материали преди да се предадат на прокурора. Разбрахме се да се чуем по телефона.
Лошото в цялата работа е, че ако наркоманчето не си признае на първото заседание, няма да се задейства съкратено производство и ще трябва и аз да се явя в съда, както и съседката от втория етаж, която е оказала много голяма помощ при намирането на колелото и убедена потвърдила, че точно това е момчето, което е мъкнело колелото по стълбището в деня на кражбата. (Трябва да я черпя жената.)
Та мили мои "доброжелатели" - няма условна присъда за моя милост, нито ефективна (опазил ме бог! - такова праведно и примерно момиче като мен 
)
Наркоманчето, най-вероятно, ще получи условна. Така мисли и полицайката.
Но ще видим... 
Никога не съм крила, че съм късметлийка и практично-интелигентна натура. И ги осъзнавам тези неща. А това вече е сила. 
(Да, не съм и скромна! Не съм от хората, които смятат скромността за добродетел.)
Препоръчани коментари