Един нормален ден
От sdry
· 824 прегледа
Седя си тука и се чудя – ще имам ли един ден, в който няма да ме изненадат с нещо извънредно, няма да ме спре някой луд по улиците, няма да правя нещо лудо и откачено?!
След днешния ден реших, че просто няма да стане това!
Днес е неделя (както, може би, по-голямата част от вас знаят). Всъщност беше неделя, след има няма час и нещо ще започне 50-тата седмица на 2009-а година, която седмица изобщо няма да е „нормална", банална седмица.
Утре колежката има рожден ден, вдругиден е 8-ми, на 9-ти сестрата става с една година по-стара, на 11-и ме чака едно екстремно и интересно пътуване, на 12-и друг близък има рожден ден, а и ще изкачвам планина, на 13- и пък ще е лудница, имайки предвид срещите, които съм планирала с едни приятели, които не съм виждала от 100 години.
Поради очертаващия се график, реших поне днешния ден да прекарам у нас – без да правя нищо – само ще си лежа, ще си чета Дан Браун и ще слушам някое тъпо радио.
Отначало тръгна добре. Спах до 10:00 ч. – не съм го правила от месеци.
Лежах си по пижами в леглото до 11 часа и си четох Дан Браун.
По едно време реших да поздравя празнуващите днес - кой имен ден, кой ден на града, кой на банкера, на рибаря (е, добре де, не съм поздравила никого с последното) 
.
Гледам съквартиранта е онлайн и ме домързя да ида до съседната стая да му честитя деня на банкера, та му писах по скайп. Той пък взе, че се оказа на някаква извънредна смяна днеска.
„Довечера у нас ли си? Искам да се съберем." ми каза...
Помислих, че ще празнуваме, както обикновено правим по празниците...
Но... Нищо подобно! Нашия решил да се изнася от квартирата, та това искал да ни съобщи!...
Сега ще ми кажете „Кво пък толкоз станало?"
Ами общо взето нищо, но с този човек живеем от почти 4 години заедно, а се познаваме от по-отдавна.
Малко или много човек свиква и така поднесена новината, изневиделица, някакси стресира човека.
"Както и да е!" си казах и взех да си чета Дан Браун на фона на някакво радио, по което пускаха някакви лигави песни.
Твърдо бях решила денят да е банален, макар историите на Браун да ме отнасяха мислено в едни други измерения.
И след тази новина... баналността изчезна...
Тъкмо захласнато си четях аз, отърсила се от новината и.... спряха тока!
Със съквартирантката издирихме едни свещи в тъмното. Още малко да се пребием.
Аз даже запалих две в моята стая, че да ми е по-светло при четенето. Спомних си за това как дядо ми ми разправяше как са четяли и пишели домашните си едно време и се зачудих как очите им още виждат що-годе нормално (имайки предвид моето късогледство, което си докарах от четене посреднощите на изкуствена светлина).
На светлината на свещите да четеш Дан Браун е неописуемо нещо!
Тъмните истории и помещения, за които се разправя в книгата все едно се материализират през очите и съзнанието ти....
Въздействието е доста по-голямо и завладяващо. Да си представиш случката в книгата е доста по-лесно и ефектът от прочетеното завладява цялото ти съзнание.
Обадих се на Е.ОН да съобщя за аварията, но се оказа, че някой е по-бърз от мен и вече имало екип, който работил по въпроса. Някакъв трафопост бил се развалил.
Ми аз вече се примирих, че даже и да седя у нас (или да лежа) няма и няма да имам нормален, банален ден с книга в ръка.
В момента имаме ток, както може би се досетихте и тази статия я изтрих два пъти в самия край (без да искам), опитвайки се за кача тези снимки:
Та накрая я набрах на Word, като сейфвах на всяко изречение. 
Приятна и успешна 50-та седмица на всички!
Препоръчани коментари