Бебешки истории
От dindi
· 660 прегледа
Не знам може и да съм ви разказвала тази история, а може и да не съм...
Родила съм се в Майчин дом, излязла съм в седмия месец от корема на мама и съм нямала и 2 кила. Майка ми разправя, че освен една глава, не съм имала нищо друго, баща ми бягал от стаята, когато тя ме събличала гола, защото изпитвал ужас да ме гледа. Първите месеци съм изкарала в кувиоз с минимален шанс за оцеляване, майка ми само гледала дали номерчето ми няма да се появи при починалите бебето. Голяма борба е било. Първите ми две години минали из болниците, седмица у дома, месец в болница. Гледам снимки от онова време и си мисля, че майка ми прилича на излязла от концлагер, изпити бузи, тъжни очи и слаба, слаба. А аз съм развивала пневмония, след пневмония. В един момент лекарите ме закрепили и ме върнали у дома и май тогава започнал истинския ад за родителите ми. Болнова, злоядо и инато дете-такава съм била или поне така разказват. Майка ми и баща ми ме водили поне 2 пъти годишно на Сандански и 2 пъти на море-така препоръчали лекарите, въдухът там бил по-добър за мен и родителите ми ставали в 4 часа сутринта, за ме разхождат, докато съм спяла из града. Тогава въдухът бил най-добър за мен.
До към 14-тата си годишнина, имах кошмари и до днес изпитвам ужас от въжени мостове. Началото на тези мои страхове се крият в детството ми, когато майка ми и баща ми ме водели на въжените мостове в Сандански. Майка ми карала баща ми да залюлее мостта, докато се разрева и тя започне да пъха лъжицата с храна в устата ми, докато е отворена. След като бурканчето свършело, а аз се успокоя съм заставала пред тях и от инат и проклетост съм пъхала ръката си в устата и съм изповръщала всичката храна. И всичко отначало...Общо взето така съм живяла бой, бой, рев, рев, тъпчене на храна, повръщане, пак бой, пак рев, пак храна...Някъде в този период майка ми ме е проклела. Жената си го признава съвсем чистосърдечно (честно казано и влизам в положението). И така моята майка ме е проклела с думите: "Дано един ден да имаш същото дете като моето".
Ивчо се роди голямо бебе, високо и здраво. Няма ден, в който да не се радвам, че детенцето ми се развива нормално, че въпреки, че аз и мъжа ми минахме грипа, то си остана здраво. Да, ама май клетвата на майка ми се е сбъднала по отношение на храната. Ивайло категорично мрази да яде. Храненето ни представлява бутане на шишето с езика и скъсване от лигаване и от усмивки. Сменяхме мляко, оставяхме го гладен-детето не иска и не иска. И така понеже в момента станах няколко пъти леля, с майките се събираме и обсъждаме бебоците. Моето се гледа под микроскоп и те споделят компетентните си мнения. Това дете няма бузки, няма гривнички, погледни го колко е слабо...В същото време техните сладури с едни шкембенца, едни дебели краченца, бузести. Племенницата ми, която се роди два месеца след Ивайло яде 180 грама на ядене, о моичкия яде с мъка по 90. Режим никакъв. Вечно нося шишето с надеждата, че ще го излъжа да хапне поне малко. Пие чайче с голяма любов, но сменя ли шишето с млякото, следва реев. Ей това е ужас.
И така с наближаването на месечното ни посещение при педиатърката, мен започнаха да ме тресат познатите паранои. Нарочих го, че има рахит и че е настинала(бая си покашля). Това сигурно заради медицинската ми диплома. Всъщност една докторка, която ми смени козметиката на детето заради дермита ми вкара тази муха в главата, като каза, че имало признаци за начален рахит. Изпаднах в ужас.
И така вчера се запътихме към лекарския кабинет, очаквайки, че ще чуя неща, които няма да ми харесат.
Лекарката ни прегледа, нито сме болни, нито имаме рахит, нито настинка, развиваме се нормално, но това, което ни вкара в потрес беше височината на детето. Премерихме го 3 пъти, не било възможно. Границата на детенце в 4-тия месец за височина е 64, а ние сме 67,5. За един месец без 4 дена, детето е дръпнало 4 см. От там идвало и това, че ми се вижда слабичък, грамажите са му 100 грама под нормата, сантиметрите 3.5 над. Като чу как го храниме педиатърката се хвана за главата. Препоръча ни да пробваме да вкараме зеленчуковото пюре в менюто му. Той дори не е навършил 4-тия си месец и аз не съм особено ентусиазирана. Страх ме, че храносмилателната му система все още не е украпнала. От друга страна злоядко не яде. И сега го мисля...как да постъпя...А някъде в главата ми се върти мисълта, че майчината клетва поне по отношение на яденето май се е сбъднала.
П.П А е голяма драма при сменянето на гардероба. Като кажа за 4-месечно продавачките ми вадят все едни къси ританки и панталонки. Казвам аз, това ще му е малко, а те все ми показват етикетите. Там така пишело. В последния магазин не издържах и се сопнах да спрат да ми философстват, детето може да е на 4 месеца, но е дългокрако, има дълъг бедър. Започнах да казвам, че е на годинка вече като му търся нови парцалки... 
Препоръчани коментари