Забележка: Ако някой си е загубил чувството за хумор, да се врътва на петичка и да изчезва от блога ми, моля ! Партито е частно и е само за наши хора ! 
След като стана ясно, как изпратихме старата година. Мисля, че е време да видим, как
започнахме новата. Да си направим кратък обзор, викам аз...
Още в първите дни на новата година, една жестока и безмилостна жена, разстрои чувствата ни, като пусна в блога си публикация за едно мммм, доста апетитно и вкусно изглеждащо мезе. Тази, коравосърдечната въобще не помисли, за претъпканите ни тумбаци и за отеснелите ни дрехи. Ето ви мезе, направите си го сами. Аммм, ние добре ще си го направим, ама къде да го поберем се пита в задачата ?!
Ей невидяло се, потвърди си ранга на гаднярка, още с почването на годината. 
Ден след тази кулинарна драма, един свободен мишешки електрон ни хвърли в дебрите на тотално ошошавената си същност. Да носиш кафе без захар и лъжичка, лед без уиски и пълен пепелник на клиента , да си изхвърляш гребена в коша си е доста шашава работа. В следствие на това се появи и фундаменталния въпрос с повишена трудност „ Да бъдеш или да се преструваш ?! Или най-добре да теглиш една тънка, пък дълга на тия, дето не те разбират.” Аз лично с двете ръце гласувах за последното.
В следващите няколко дни, станахме свидетели и на други сериозни събития, като факта, че жена си търси жена и то пък не за нея си.
Да не говорим, че подходящи кандидатки нанай си...Всъщтност, тази млада дама си е търсачка по-природа. И до днес сигурно не спира да търси по дълги крачоли и ръкавки, за мъничкия си пумпал. А същата тази търсачка ни покруси и с първата голяма битова драма за годината – „Свърши Аси !” Ми сега ? Мъка, мъка...
В този ред на мисли добре, че онази скитащата датска мома ни зарадва с новината за нова работа, че съвсем се бяхме изпоотчаяли. И като отприщи нашето зеленооко момиче тапата, потекоха добрите новини, като река...Роди ни се малка принцеска и така форумното ни голямо семейство се увеличи с още един член. Да ни е жива и здрава мъничката Велислава и да носи много, много радост на мама и тати.
И докато още не се бяхме оттърсили от тази прекрасна новина, ни споходи следващата – изпълнена с надежда и очакване. Живат и здраве, ще се множим и запапред.
Някои субекти вече започнаха да изчисляват и как се зачеват момчета, както вече сами подочухте.
Че какво по-хубаво от туй, когато луната влезе в нам си коя фаза, да ни зарадват с новината, че чакането може да започне от днес...
Та до снощи, когато поредната форумна кримка, отнова ни попари със следващата лошава новина, а именно „два любими сериала достигнаха своя финал” Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят , Боже !
И какво ще правим сега без Мехмед и Назлъ, без Нико и Идджи ? Е, как какво, че следим серияла за Енох 
През какво ли не преминахме само две седмици ? Представете си, какво ни чака от тука нататък, защото от годината има още 350 дни . 
Препоръчани коментари