Свободата, Санчо...
От sdry
· 1416 прегледа
Обичам свободата, макар да е най-голямата отговорност на света. Едва ли има човек, който да иска да е зависим от нещо или някой - не мисля, тц. Но малко хора имат смелостта да вземат нещата в свои ръце и да тръгнат по пътища, които ще ги водят към нещата, за които мечтаят и желаят. За това вече писах и не мисля да се повтарям. Темата тука е Свободата; да! - с главно "С".
Аз имам малко зависимости с дългосрочен характер, като изключение от това прави само зависимостта ми към Свободата - във всички нейни измерения. Всяка една мисъл, всяко едно нещо, което правим си има съзнателна или несъзнателна причина. Причина има и това да тръгна в 23.14 неделя срещу понеделник да седя през тъпия компютър, за слушам Джон Мейер и за пиша разни неща в блога си. Естествено, че има...
Не стига, че не мога да живея, без да съм свободна духом, физически и емоционално, ами тези дни съм и много философски настроена. Е, как да не съм, като тече едно невероятно годишно приключване и аз се мъча да изправям грешките и простотиите на едни баби?!!! Чудя се, нашите защо не ме "вързаха" преди кандидатстудентския изпит, за да не мога да кандидатствам счетоводство?!!! Но... късно вече...
Свободата е нож с две остриета. Ето, нашите никога не ми се бъркат. Правя каквото искам. Не, че съм тръгнала да продавам наркотици или да проституирам... Ясно е какво имам предвид - не съм ограничавана в елементарните човешки потребности. Като резултат от това израстнах като бунтарка и все недоволна от околните и поведението им. Не след дълго почнах да рисувам, да рисувам мрачни и тъжни неща... По едно време взеха да стават слънчеви и весели и спрях да рисувам. Захванах се с математиката и физиката, както и химията. Почна да ми харесва как от няколко букви и линии може да стигнеш до невероятни неща... Кандидатсвах с математика. Приеха ме. Учих една година и реших, че с тази специалност няма да има бъдеще за мен и се хакнах във Финансово-счетоводния факултет... Завърших и т.н.
Почнах да работя при един преподавател от университета. Отначало като всяко едно нещо добре, интересно, нови хора ала-бала...
Мина година и нещата се промениха. Да работиш сред незадоволени жени на средна възраст, които вечно са на диета за отслабване не е работа... Уверявам ви... Почнаха се дразги. Не за друго, ами защото не играех по техните правила. Работа си е работа, но до 18:00 часа. Това пише в трудовия ми договор, на който има два подписа: моят и на изпълнителния директор...
Като видяха, че свободното ми време няма как да се уплътни с допълнителна работа "за слава", преместиха ме в нов офис, където трябваше да поема цялата работа и цялата отговорност. Приех. Никога не съм бягала от отговорност. Но... Ето, че сега съм края на този зимен ден, аз съм седнала тука и пища това. Значи нещо не е наред, значи нещо куца... Да и аз знам какво е. Свободата, която толкова я желая и толкова ми е потребва лека-полека си заминава. Като пиша всичко това ми иде да натисна постоянно и продължително Backspace, но няма да го направя!
Вчера даже се подстригах. Викам, може да помогне. Обикновено, ние жените го правим, след като сменим мъжете, но в моя случай беше по-скоро от нужда от промяна. Подстигах се, Теодор (фризьора) ме попита дали ми харесва, не бях в настроение и му натътрих "Абе, става!". Той почна да ме уверява, че ако нещо не ми харесва да му кажа, че да го оправи. Не ми се занимаваше и му казах, че е ОК и тръгнах за една среща с един приятел.
Отдавна исках да си купя хубав огледално-рефлексен фотоапарат. Обичам да снимам, това ми доставя невероятно удоволствие, кара ме да усещам свободата във всички нейни измерения - да изразя себе си, да изобразя нещата около мен така, както аз ги виждам и да предам това нещо според моята визия... Хармония - това ми носи фотографията, а аз отидох и станах скапан счетоводител. Не, че там няма "хармония" - активът винаги е равен на пасива, ама нейсе!...
Купих си аз фотоапарат, желания... Бюджетът ми доста пострада от това, но мечтите са за осъществяване, нали...
Сега се уча и чета настройките му, че големи подробности има, ако искаш да си наистина добър (всъщност не е ли така във всяко едно нещо?).
Днес щях да ида да снимам любимото ми море, ама уви, времето ми каза "Стой си вкъщи на топло и чисто, че вънка е мраз и мръсотия." Върнах се и поразцъках ръководството за употреба и функциите на новата придобивка.
Утре, т.е. след няколко часа ще трябва отново да се пременя като скучната счетоводителка, ама този път ще бутна в чантата и апарата и ще щракам други скучни счетоводители, инженери и маркетолози, а като намеря време - и морето, което ми е на 200 метра от скучносчетоводителския офис 
Успешна седмица, люде!
п.с. Може да имам правописни грешки, ама сега не ми се редактира. Утре...
Препоръчани коментари