Премини към съдържанието

MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    83677

sdry

1043 прегледа

 Сподели

Обичам свободата, макар да е най-голямата отговорност на света. Едва ли има човек, който да иска да е зависим от нещо или някой - не мисля, тц. Но малко хора имат смелостта да вземат нещата в свои ръце и да тръгнат по пътища, които ще ги водят към нещата, за които мечтаят и желаят. За това вече писах и не мисля да се повтарям. Темата тука е Свободата; да! - с главно "С".

Аз имам малко зависимости с дългосрочен характер, като изключение от това прави само зависимостта ми към Свободата - във всички нейни измерения. Всяка една мисъл, всяко едно нещо, което правим си има съзнателна или несъзнателна причина. Причина има и това да тръгна в 23.14 неделя срещу понеделник да седя през тъпия компютър, за слушам Джон Мейер и за пиша разни неща в блога си. Естествено, че има...

Не стига, че не мога да живея, без да съм свободна духом, физически и емоционално, ами тези дни съм и много философски настроена. Е, как да не съм, като тече едно невероятно годишно приключване и аз се мъча да изправям грешките и простотиите на едни баби?!!! Чудя се, нашите защо не ме "вързаха" преди кандидатстудентския изпит, за да не мога да кандидатствам счетоводство?!!! Но... късно вече...

Свободата е нож с две остриета. Ето, нашите никога не ми се бъркат. Правя каквото искам. Не, че съм тръгнала да продавам наркотици или да проституирам... Ясно е какво имам предвид - не съм ограничавана в елементарните човешки потребности. Като резултат от това израстнах като бунтарка и все недоволна от околните и поведението им. Не след дълго почнах да рисувам, да рисувам мрачни и тъжни неща... По едно време взеха да стават слънчеви и весели и спрях да рисувам. Захванах се с математиката и физиката, както и химията. Почна да ми харесва как от няколко букви и линии може да стигнеш до невероятни неща... Кандидатсвах с математика. Приеха ме. Учих една година и реших, че с тази специалност няма да има бъдеще за мен и се хакнах във Финансово-счетоводния факултет... Завърших и т.н.

Почнах да работя при един преподавател от университета. Отначало като всяко едно нещо добре, интересно, нови хора ала-бала...

Мина година и нещата се промениха. Да работиш сред незадоволени жени на средна възраст, които вечно са на диета за отслабване не е работа... Уверявам ви... Почнаха се дразги. Не за друго, ами защото не играех по техните правила. Работа си е работа, но до 18:00 часа. Това пише в трудовия ми договор, на който има два подписа: моят и на изпълнителния директор...

Като видяха, че свободното ми време няма как да се уплътни с допълнителна работа "за слава", преместиха ме в нов офис, където трябваше да поема цялата работа и цялата отговорност. Приех. Никога не съм бягала от отговорност. Но... Ето, че сега съм края на този зимен ден, аз съм седнала тука и пища това. Значи нещо не е наред, значи нещо куца... Да и аз знам какво е. Свободата, която толкова я желая и толкова ми е потребва лека-полека си заминава. Като пиша всичко това ми иде да натисна постоянно и продължително Backspace, но няма да го направя!

Вчера даже се подстригах. Викам, може да помогне. Обикновено, ние жените го правим, след като сменим мъжете, но в моя случай беше по-скоро от нужда от промяна. Подстигах се, Теодор (фризьора) ме попита дали ми харесва, не бях в настроение и му натътрих "Абе, става!". Той почна да ме уверява, че ако нещо не ми харесва да му кажа, че да го оправи. Не ми се занимаваше и му казах, че е ОК и тръгнах за една среща с един приятел.

Отдавна исках да си купя хубав огледално-рефлексен фотоапарат. Обичам да снимам, това ми доставя невероятно удоволствие, кара ме да усещам свободата във всички нейни измерения - да изразя себе си, да изобразя нещата около мен така, както аз ги виждам и да предам това нещо според моята визия... Хармония - това ми носи фотографията, а аз отидох и станах скапан счетоводител. Не, че там няма "хармония" - активът винаги е равен на пасива, ама нейсе!...

Купих си аз фотоапарат, желания... Бюджетът ми доста пострада от това, но мечтите са за осъществяване, нали...

Сега се уча и чета настройките му, че големи подробности има, ако искаш да си наистина добър (всъщност не е ли така във всяко едно нещо?).

Днес щях да ида да снимам любимото ми море, ама уви, времето ми каза "Стой си вкъщи на топло и чисто, че вънка е мраз и мръсотия." Върнах се и поразцъках ръководството за употреба и функциите на новата придобивка.

Утре, т.е. след няколко часа ще трябва отново да се пременя като скучната счетоводителка, ама този път ще бутна в чантата и апарата и ще щракам други скучни счетоводители, инженери и маркетолози, а като намеря време - и морето, което ми е на 200 метра от скучносчетоводителския офис smile.gif

Успешна седмица, люде! smile.gif

п.с. Може да имам правописни грешки, ама сега не ми се редактира. Утре...

 Сподели

13 Коментара


Препоръчани коментари

Уфф, като не е разредено с маймуни и е много мъчно да се чете EM_YoCi191.jpg

Не съм го чел, ама... много подканящо има един надпис "остави коментар"... като излизам от профила ми пък, ми изписва "Благодарим Ви, че излязохте", сякъш съм ебиииииииип ти мръсника и без мен форума става по-хубаво място m071.gif

Линк към коментара
след 20 часа, ама ако не ми харесва ще ми върнеш парите и ще приемеш предложението ми

Ако няма да има маймунки и обиди - ок!

Ама 20 часа са много бре!

Линк към коментара

Няма правописни грешки, но не ми беше интересно. Мисля, че става въпрос за етап в съзряването в който светогледа се обръща навътре и започват да се задават екзистенциални въпроси. Както се казва на влюбен човек "ще ти мине".

"Свободата е отговорност" е прекрасна мисъл. Писал съм есе на нея.

Линк към коментара

Важното е, че те накарах да го прочетеш! Хахахахах...

п.с. И колко имаш на есето?

Сега кво, трябва да приема предложението ти ли?

Линк към коментара

счетоводител - свобода, хич не ми се връзват тези двете... Но.. да мислим преди всичко позитивно!

Честито за новата придобивка, дано ти остава достатъчно време за нея и за теб :)

Линк към коментара

Докторе, не ям колбаси. Много са ми мазнички и пълни с някакви неща от рода на Е340, Е565 и т.н. (демек консерванти). Санчо е чревоугодник, знаем много добре синтезиран образ на коя част от обществото е ;) Нали, онуй дръпнатото? За жалост, като се замисля, сегашното положение на Бг, е направо лика прилика с историята в книгата на Сервантес. Той и vorfax си го е написал в подписа де... :)

Линк към коментара
Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...