Премини към съдържанието
  • публикации
    20
  • коментари
    36
  • прегледи
    10333

И все пак...

DeadSmurf

212 прегледа

И все пак...

И все пак аз ти се отдадох, имах малко, но ти го дадох.

Последната клечка кибрит ти подарих, за да запалиш огъня в себе си, а мен кой ще запали? Или аз отново сама ще си гния в полето.

И все пак не съжалявам, отдадох последната си искрица живот. Но въпреки всичко обичам, сърцето, което го няма, бие за теб. За тази последна искра.

И все пак те обичам, ти остави бели следи от острието си в черната ми кръв... Кръв по-черна от нощта, по-черна даже от смъртта. Но все пак аз ще живея, ще живея във спомен горещ като нощта ни прекарана заедно.

Но не ти пазиш моя спомен, все пак не си ти, а друг...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от DeadSmurf
      Баба Яга.
      Обичам да пиша в движение.
      Защо мисълта ми се движи по бързо от пръстите!? Защо?!...
      И искам да намеря една стара вещица. Трябва да стана чирак,
      защото искам сърцето на един ангел, а само една силна млада вещица може да го има.
      Тя е, Баба Яга, само тя е тази която ще ме научи-
      ще бъркам отровни отвари, биле от змийско крилце за негова мощ,
      ще говоря омайно като самодива с нощта на Росаля
      и тичам към луната, чакам я да ми покаже пътя!...
      А баба ми Яга... се е скрила от людските взори и дебне нейде дълбоко в гората, аха мине пътник да му изсмуче душата...
      И аз искам, искам душата на моя ангел, той, който тъй ласкаво гледаше в мен, който сълзи му извираха от зелените очи... защото го аз искам-само за себе си...
    • от DeadSmurf
      Едно робство описваш. Оглеждаш и виждам.
      Аз виждам през твоите очи.
      Веселба, какво им друго остава в това време. Робство над тяло, дух и всички мечти.
      Краката заключени в железни окови, духът е пристегнат в килийка с ледени колани.
      И само тя, дебелата сянка на гората, ги пази от чужди набези, скръб, люти рани и мечти в язви.
      Само едно им остана след бурята, една гора, една планина и глутница вълци, луди и жадни за кръв.
      Вълци за свобода, дали не се римува с бойци?...
    • от DeadSmurf
      Слънце мое, аз те чакам да изгрееш.
      Чакам да те видя и сърцето ми да стоплиш.
      Ръцете ми копнеят лъчите ти да пипнат,
      очите ми очакват светлината ти да видят.
      Краката ми желаят по твоите стъпки да минат.
      Сърцето ми потръпва в огньове от лед - страстта ми към теб.
      Ти ме озаряваш, оцветяваш и живота.
      Без теб как ли живеят съществата на сумрака?
      Слънце, обичам да те гледам, на плажа да лежа - кожата ми гъделичкаш и душата ми е в Рая!


    • от DeadSmurf
      Ядях си шоколада с ягоди
      и някак всичко около мен се нагоди.
      Всичко пасна на своето място,
      но светът ми се стори препълен и тесен.

      Шоколадът се топи в устата ми.
      Навлизам в свят богат на усещания.
      Сърцето ми тупти и разбива стените ти.
      Стени скрили силата на твоите желания.

      Мечтаеш за всичко и нищо.
      Мирът се свива в кълбо.
      А аз държа твоя мир в длани като стъкло.
      Оглеждаш се в страх, и надаваш ухо..

      Но не чуваш. Не чуваш как лети времето.
      Не слушаш писъците на влюбените.
      Не виждаш очите на мъртвото.
      Ти си безчувствен за болката на обречените...
      И сякаш.. всичко в мъглата стопи се-
      отидох си за да можеш да бъдеш!

      Киселото на сочните ягоди ме събуди.
      Огледах се, видях, че светът... го няма!
      Търсих те, но видях само сенките на стотици други...
    • от DeadSmurf
      Когато минеш покрай мен
      и с дреха ме допреш едва,
      сърцето ми забива лудо-
      след теб като пияна аз вървя.

      Ти обръщаш се и гледаш ме
      със тези хубави очи,
      а моето сърце смутено
      едва те следва и мълчи.

      ***

      Обичам те, обичам те,
      защо ли?
      С каква магия ти ме взе
      в плен?
      Та няма друга сила,
      няма воля,
      Която да те отдели от мен!

      ***

      Обичам те когато идваш,
      когато сядаш тихичко до мен.
      Обичам те когато си отиваш
      и те търся ден след ден.
      Обичам те когато се усмихваш
      и когато гледаш ме свенливо.
      Обичам те когато те сънувам
      когато пак изгарям в твойта страст.
      Обичам те когато те прегръщам
      и над тебе търся власт.
      Обичам те когато другите те мразят
      и когато плачеш до зори.
      Обичам те когато ти се смееш
      и когато мразиш ме дори...
×
×
  • Добави ново...