И все пак...

И все пак...

И все пак аз ти се отдадох, имах малко, но ти го дадох.

Последната клечка кибрит ти подарих, за да запалиш огъня в себе си, а мен кой ще запали? Или аз отново сама ще си гния в полето.

И все пак не съжалявам, отдадох последната си искрица живот. Но въпреки всичко обичам, сърцето, което го няма, бие за теб. За тази последна искра.

И все пак те обичам, ти остави бели следи от острието си в черната ми кръв... Кръв по-черна от нощта, по-черна даже от смъртта. Но все пак аз ще живея, ще живея във спомен горещ като нощта ни прекарана заедно.

Но не ти пазиш моя спомен, все пак не си ти, а друг...