• публикации
    20
  • коментари
    36
  • прегледи
    10027

За този блог

От тук-от там...

Публикации в този блог

DeadSmurf

Секс, може би една от най-универсалните думи на света. И естествено нищо ново под Слънцето - да обаче... секса с всичките си хиляди форми и усещания?!

Сега се замислям, всяка жена описва оргазма ги различно, за разлика от мъжете.

Защо? Толкова ли е уникална всяка жена? И защо природата я прави единствена по рода си?

Както vorfax беше писал днес - в клитора на всяка жена има 8000 рецептора. Пилешкия ми мозък не може да побере информация за работата на дори 1% от тях, ама все пак не съм се лишила от оргазми ;)

Та ми е много интересно как жената би описала най-вълнуващия оргазъм, който помни.

Има жени, които им се е случвало, нека не се крият, че понякога от много силния оргазъм буквално губят съзнание за няколко секунди - и на мен ми се е случвало.

А и друго любопитно нещо, понеже не съм дружила много с представители на моя пол и ми е интересно. Аз пак от собствен опит, ама любопитството изяло котката, та искам да знам:

някоя от вас, която първите си сексуално активни години не са могли да й чуят гласа по време на секс, как така изведнъж са се "озвучили"?

Аааааа! А какво ще кажете за множествения оргазъм???

DeadSmurf

Мъкааааа....

Пак се подмотквам. Нищо не съм свърши, а изпита е в понеделник. Колко типично за мен. Някой трябва да ми конфискува лаптопа и нета и да ме остави само на радио.

Всичко ме боли, кисела съм, много съм анти на всичко. Поне мъжо си знае да не ме закача. Освен ако не измрънкам нещо, даже за музиката дето пускам аз таз вечер не се оплаква много.

Мамка му, останала ми е една цигара... значи е време за лягане, тамън и памперса съм си сменила :)

Напоследък нямам много време за писане на "умотворения" да не говорим за нещо смислено.

Липсва ми седенето с тетрадка и химикалка нейде по парковете. Загубих ги, имах две тетрадки с интересни стихотворения, бих ги преработила и постнала, ако знаех къде са.

DeadSmurf

негова...

Навън валеше проливен, противен, студен дъждец. Водата се събираше в кални локвички между паветата и сиви бяха лицата на минувачите. Намръщените им физиономии под чадърите издаваха раздразнението и досата от изтичащия ден.

Само това виждах през замъгления прозорец, по чиято повърхност можех да напиша мислите си с пръсти.

Босите ми стъпала изстиваха, отдавайки топлината си на ледения под. Носът ми, залепен на стъклото в очакване, като на малко дете, с всеки дъх изпускаше клъбца пара. Имах отново място да пиша откъси, части от мисли.

Видях го. Крачеше през ледената киша с походка, плавна и енергична, като на дебнеща котка. Не виждах лицето му-тя го издаде.

Спря за момент замислено пред входа. Погледна нагоре, към прозореца. Очите му отразиха последната светлинка на умиращия ден, докато сумрака поглъщаше улицата. Тези очи, които от първия път ме сразиха и покориха, зелени и искрящи. Понякога заплашващи, понякога обещаващи, друг път уморени и стенещи. За мен винаги са били неповторимо чаровни. С такъв блясък горяха очите му... неповторим и омайващ.

Искам го. От първия миг когато погледнах в очите му, го искам.

Чу се шума на входната врата, след който тишината стана по-оглушителна.

Все едно след цяла вечност се чу и тихото почукване по вратата.

Разумът ми, натежал от мисли, едва овладя тялото и то бавно се затътри по посока на шума. Отново бе изкачил стълбите с тишината на катка. Никой не знаеше, че Той е тук, никой нямаше и да разбере, само аз...

Отворих. Прекрачи безмълвно прага и с гръб към вратата бавно я затвори.

Погледът му се впи в мен, не можех да се отъсна и да помръдна.

Само след секунди, като че във вихрен танц се озовахме в средата на стаята. Безсрамно голи и несмутими. Устните му обхождаха кожата ми, зъбите му оставяха болезнени опечатъци, а езикът пораждаше горещи вълни някъде дълбоко в мен, които заплашваха да ме удавят. Ръцете му ме бяха впринчили в желязна, задушаваща прегръдка.

Тялото му, горещо като последните лъчи на августовското слънце, ме пареше с всяко докосване.

Изтръпвах, но не от силната му прегръдка, а към заобикалящоя ни свят.

Сърцето ми биеше в гърдите като на подплашена кошута... и знаех, знаех, че съм негова. Знаех, че вече нищо няма значение. Знаех го още тогава, знам го и сега, защото той ме покори и винаги ще съм негова...

DeadSmurf

Тази вечер

Днес беше интересно, прибирах се и с всяка глътка въздух исках още и още, миришеше на цъфнали джанки - на пролет.

Пролет е и аз като всяка кучка се разгонвам. Съвсем малко ми е нужно и вече съм мокра...

Дали и при другите жени е така - мирише на цветя, продухва лек ветрец, а те си мислят само ка да се опрашат ;)

DeadSmurf

Снощи

Снощи беше диво. Диво и възбуждащо. Цяла вечер ти беше като трептяща светулка около мен, усещах те като топло възелче в тила си. Целуваш и бягаш. А в тъмното ме гониш, искаш, даваш и не питаш. Напрежение в очите ти. Глад и възбуда - все едно на лов си тръгнал. И нямаше кой да те спре, а аз съм твоята жертва. Аз нямам страх... Чаках те да ме хванеш. Защото знам, че ще бъдеш нежен, какъвто винаги си бил...

DeadSmurf

След Вечеря

Да си говорим след вечеря

Ако още има за какво.

Да си говорим за надменността

Ти Понякога и странността ти,

Хубавата ти странност през

Остатъка от времето.

Да си говорим за върха на

Четвъртия ми пръст и недоизказаностите

По ръба на устните.

Да си говорим за дъжда, който никога

Не е валял,

Да си говорим за мълчаливото очакване

Събота вечер,

Очакването да чуя теб, да се врежа в теб,

Да дишам теб.

Да си говорим след вечеря.

DeadSmurf
Начи, ся, Мемет, прикаската такъф. Идин прикрасно пренцеса, затворен на една замък и една змей го пазил. И после има най-сафсем различна начин да стаа

прикаската.

И сичката начин - метълско. Слуш ся.

POWER METAL:

Главната герой са изсулва на бело еднорог, заобикаля змея, спасява

принцесат и са занимава двамата с любоф в един омагьосан гора.

THRASH METAL:

Главното герой са появава, бие са сас змъя, спасява пренцеста и гу ибе.

HEAVY METAL:

Главното герой са избръмчава на "Хаиде Ебиса..., пардон, на "Harley

Davidson", преборва змъя, пий дестина шише бира и го ибе на

пренцесата.

FOLK METAL:

Главната герой са изсипва барабар с аверите, свират на акардьон,

кларне, тупан, йоника.... Змеа заспива, уморена от кючецити. Накрая на

джамбурето сичката оркестар почват да са бият(без принцесата)

VIKING METAL:

Главната герой доплува на една драккар, заколи змей сас свойта велик

балтия, дере му на змея кожата, зяжда му месоту, знасилва до смрът

принцеста, ткрадва и сичката бижута и преди да си плува обратну -

запалва замъка да згаря.

DEATH METAL:

Главната гирой дойде, утрепва змей, утрепва принцеса и си отивал.

BLACK METAL:

Главното спълнител с появава на полунош, трепе го на змея, бучи го на

една кол прет замака. После содомизира принцесата, после му пий на

принцеста кръфтът, после го набучва и нея на една кол до гущера.

GORE METAL:

Главен гирой са появава, утрепва змея, расфърля го на чаркове прет

замака, ибе на принцесата и го трепе и нея. Слет тва ибе труп на

принцесата, распорва му корема и му зяжда бъбрека. После пак ибе

трупа, запалва гу и го ибе за последну.

DOOM METAL:

Главно герой дойде, вижда колко гулемо змей, вика: " Тва никога не

моем го утепам", испадва фав дипресия и са самоубивал. Змей го зяжда,

после за дисерт и принцесата.

PROGRESSIVE METAL:

Главната герой са появявал сас китарата и му прай соло 26 минути и

отгоре. Змей са самоубива от скука

DeadSmurf

В една официална служебна кореспонденция открих този уникален мейл, да подчертая, че писмото не е от или до мен. Възхвалявам невероятното колегиално отношение и великия английски правопис! Ааааа да! Този мейл го получават всички от фирмата И от шефовете :)

Историята започва от средното писмо ;) после надолу и накрая горе laugh.gif

First of all I want to thank you about the congratulations :) I know

where is the right direction and without your wish :)

In the beginning of June you nothing postpone. You hadn't any plans for

neither August or September. Stop distorting the truth! I asked you when

you will be in vacation, you said "I don't know", was this your plans?

Then I had a real offer about vacation, with date, price and so on..what

you had then? Nothing? You didn't fucking talk with nobody about your

fucking vacation(family, etc..), you hadn't ready with details about

your vacation, or just a date for your stupid vacation...In july you

don't have plans for august, are you fucking little-jewish? I will not

never leave my private things to be dependent on you!

Why are you saying all time only bullshits? For God sake! "From what we

have talked with you and Chris my vacation was planned in the beginning

of September." Fucking lies! Nobody tells me about that! Nobody! I don't

have clairvoyance, or maybe I should have, only because of you? Tell me,

did you talk with me about that? We are a team, we are not in your

FUCKING jewry world! I won't be in wondering every second when you will

say "Ok, I have a date for vacation", otherwise I had to be in

expectation every day, which I will not permit!

I nothing limited...I'm just saying that I'm a student already and I

HAVE TO BE THERE FOR MY LECTURES, which are only 12 days for fucking God

Sake! So, stop to be a such muppe and say the things such as they are in

real, not in your science-sickness-little-peni-fiction jewry consciousness!

From the God's own country with best wishes!

УУУУУУУУУУУ

ХХХХХХХХХХ wrote:

> УУУУУУУУУУ wrote:

>> Hi,

>>

>> First of all, lets prise myself. I'm a student :) not regular..by

>> proxy..This mean that in each semester(3-4 months is one semester) I

>> should be in the university for maximum 15 days(including the

>> holidays, working days are less - 9-10), from the morning to the

>> evening. The university is not located in Sofia..

>>

>> The first fall semester starts on 10th september 2007. It's until 23

>> september. This mean that I should be there (out of Sofia) by this time.

>>

>> J., L., C., S. can I have your agreement and

>> understanding about this?

> First of all I want to congratulate you on your success :) Keep

> running in the right direction ;)

>

> In the beginning of June you've asked me to postpone my vacation to

> September (because then we both had plans for the end of August).

> We have cleared the time of our vacations (yours were between 20th and

> 30th of August, or something like this, mine was in September).

> From what we have talked with you and C. my vacation was planned in

> the beginning of September.

> So right now you are limiting my holiday to one week (maximum)?

> Thanks for f*cking up my vacation...

> I've already made reservations, plans, etc.

>

> ХХХХХХХХХХ

>

>

> *P.S> In other words it is NOT OK, with me!*

DeadSmurf

Всичко

Целувам те, ти стенеш. Боли, когато те целуват за последно. Боли когато знаеш, че от теб не ще остане нищо. Месата се разпадат, костите на прах ни стават. И вятъра, немирен и невинен, разпръсва ни по цялата земя, поне посмъртно ний света да видим, без очи - слънцето не заслепява, но света усещаш, виждаш. Без уши, но вятърът нашепва - сухи клонки от мечти.Без пръсти битие докосваш, морето чувства вместо тях. Без носа си - ухания прекрасни, попиват листата вместо ноздри. И така, понесен над света, ти си ти, но ти на прах...

DeadSmurf

Минавам изправена гордо, поела дълбоко дъх от свежия полски вятър. Вървя и въздишам, стъпките заглушени от висока трева, пазят съзнание за свята пътека. Сън... вечен и безбрежен...

Земята е ледена и черна. Няма начин да изляза, или поне теоретично, та какво съм аз?

Вдигам ръка, но не виждам, че минава през черната пелена на пръстта. А усещането е странно, сякаш съзнанието ми е някъде с червеите и къртиците. На сърцето му е тъжно и горчиво отново оставено без отговор, само усещането на черната земя изпълнила тялото е опора...

Духът, мъртвите са винаги с нас, за да ни помагат. Ти знаеш - ръката която те дърпа в последния момент - мъртвият те спасява... Но ангели няма - прогонили сме ги с лошотията си. Боли ни и страдаме и друг изкупува греховете ни, като Христа на Кръста. Не стискайте душите между краката си, отворете се за света, не стискайте зъби - кажете си болката, отворете ушите си - за слово оптимистично. Оставете душите си на чувства и мисли красиви и незлобливи, живейте щастливо и дълго се радвайте на здраве и успехи... Дух. Един такъв ми го каза, той в цялата си прелест - прозираше на капки от сълзи. Цветовете му се меняха като настроенията при хората - всъщност заради тях. Те го тровеха с лошите си мисли, с омразата си... Научи ме, че смърт след смъртта е страшно, че живота е сега ... Сега за мен - живота си и аз го обричам, аз го осакатявам, ранявам собствения си живот, боли го... Но Какво направила си ти със мене? Омразата, омраза, силна като "царската вода"... Пътувай към себе си - мисли позитивно и обичай!

DeadSmurf

Казват, че живота е като една голяма ябълка, но моите хапки са горчиви...

Искам го, а не мога, бягам, ала все залепена съм за земята пред някого.

Нещо ми пее в едното ухо, глас превъзбуден, съскащ, страховит, премята се и оплита реално със думи, крещи и се моли. А аз не мога нищо да сторя. Помня мухата на злото, свила гнездо зад ухото ми тогава. беше отдавна, с нищо не свиквам толкова лесно, както със студа у камъка... те са моето амплоа от тук насетне. То ме въздига, отнася и принизява в катрана, ти си усмивка, безпрецедентно лютива като ястребов поглед... Не искам новия свят, не може друг да започва вместо мен... Не може друг да започне погребението ми! За къде без мен?!?!?

DeadSmurf

Родена за да убивам, скитах из пустините на чувствата си. Чаках те, за да те убия... Да убия с ярост и страст невиждани, сила и шепот нечувани...

Сянка преминава в съзнанието на едната медуза. Неспособен да крещи той се гърчи в моята агония, пред смъртта всички сме били равни. Но не, не аз ще попитам за пътя.

Излез ти напред и замахни над черния пясък, чертай своите рунически символи, навеки света ще е мой...

Убивам, друго не мога, не, друго аз не умея... Убивам за храна, за удоволствие... Изпитвам силна възбуда от от кръвта топла между пръстите ми... все едно Някой ме наставлява да се отдавам, сила непобедимо могъща, като шепот в главта ми - на прах ме превръща... И вятър лудува из сивите степи, праха ми разпръсква и прави ви слепи!...

DeadSmurf

Обичам те!

Когато минеш покрай мен

и с дреха ме допреш едва,

сърцето ми забива лудо-

след теб като пияна аз вървя.

Ти обръщаш се и гледаш ме

със тези хубави очи,

а моето сърце смутено

едва те следва и мълчи.

***

Обичам те, обичам те,

защо ли?

С каква магия ти ме взе

в плен?

Та няма друга сила,

няма воля,

Която да те отдели от мен!

***

Обичам те когато идваш,

когато сядаш тихичко до мен.

Обичам те когато си отиваш

и те търся ден след ден.

Обичам те когато се усмихваш

и когато гледаш ме свенливо.

Обичам те когато те сънувам

когато пак изгарям в твойта страст.

Обичам те когато те прегръщам

и над тебе търся власт.

Обичам те когато другите те мразят

и когато плачеш до зори.

Обичам те когато ти се смееш

и когато мразиш ме дори...

DeadSmurf

Ядях си шоколада с ягоди

и някак всичко около мен се нагоди.

Всичко пасна на своето място,

но светът ми се стори препълен и тесен.

Шоколадът се топи в устата ми.

Навлизам в свят богат на усещания.

Сърцето ми тупти и разбива стените ти.

Стени скрили силата на твоите желания.

Мечтаеш за всичко и нищо.

Мирът се свива в кълбо.

А аз държа твоя мир в длани като стъкло.

Оглеждаш се в страх, и надаваш ухо..

Но не чуваш. Не чуваш как лети времето.

Не слушаш писъците на влюбените.

Не виждаш очите на мъртвото.

Ти си безчувствен за болката на обречените...

И сякаш.. всичко в мъглата стопи се-

отидох си за да можеш да бъдеш!

Киселото на сочните ягоди ме събуди.

Огледах се, видях, че светът... го няма!

Търсих те, но видях само сенките на стотици други...

DeadSmurf

Слънце мое

Слънце мое, аз те чакам да изгрееш.

Чакам да те видя и сърцето ми да стоплиш.

Ръцете ми копнеят лъчите ти да пипнат,

очите ми очакват светлината ти да видят.

Краката ми желаят по твоите стъпки да минат.

Сърцето ми потръпва в огньове от лед - страстта ми към теб.

Ти ме озаряваш, оцветяваш и живота.

Без теб как ли живеят съществата на сумрака?

Слънце, обичам да те гледам, на плажа да лежа - кожата ми гъделичкаш и душата ми е в Рая!

:)cool.gif

DeadSmurf

Робство

Едно робство описваш. Оглеждаш и виждам.

Аз виждам през твоите очи.

Веселба, какво им друго остава в това време. Робство над тяло, дух и всички мечти.

Краката заключени в железни окови, духът е пристегнат в килийка с ледени колани.

И само тя, дебелата сянка на гората, ги пази от чужди набези, скръб, люти рани и мечти в язви.

Само едно им остана след бурята, една гора, една планина и глутница вълци, луди и жадни за кръв.

Вълци за свобода, дали не се римува с бойци?...

DeadSmurf

Баба Яга.

Обичам да пиша в движение.

Защо мисълта ми се движи по бързо от пръстите!? Защо?!...

И искам да намеря една стара вещица. Трябва да стана чирак,

защото искам сърцето на един ангел, а само една силна млада вещица може да го има.

Тя е, Баба Яга, само тя е тази която ще ме научи-

ще бъркам отровни отвари, биле от змийско крилце за негова мощ,

ще говоря омайно като самодива с нощта на Росаля

и тичам към луната, чакам я да ми покаже пътя!...

А баба ми Яга... се е скрила от людските взори и дебне нейде дълбоко в гората, аха мине пътник да му изсмуче душата...

И аз искам, искам душата на моя ангел, той, който тъй ласкаво гледаше в мен, който сълзи му извираха от зелените очи... защото го аз искам-само за себе си...

DeadSmurf

И все пак...

И все пак...

И все пак аз ти се отдадох, имах малко, но ти го дадох.

Последната клечка кибрит ти подарих, за да запалиш огъня в себе си, а мен кой ще запали? Или аз отново сама ще си гния в полето.

И все пак не съжалявам, отдадох последната си искрица живот. Но въпреки всичко обичам, сърцето, което го няма, бие за теб. За тази последна искра.

И все пак те обичам, ти остави бели следи от острието си в черната ми кръв... Кръв по-черна от нощта, по-черна даже от смъртта. Но все пак аз ще живея, ще живея във спомен горещ като нощта ни прекарана заедно.

Но не ти пазиш моя спомен, все пак не си ти, а друг...