Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

DeadSmurf - дневник

Блог от DeadSmurf в Други

  • Публикации

    20

  • Коментари

    36

  • Прегледи

    11044

За този блог

От тук-от там...

Публикации в този блог

За секса и женските оргазми

Секс, може би една от най-универсалните думи на света. И естествено нищо ново под Слънцето - да обаче... секса с всичките си хиляди форми и усещания?! Сега се замислям, всяка жена описва оргазма ги различно, за разлика от мъжете. Защо? Толкова ли е уникална всяка жена? И защо природата я прави единствена по рода си? Както vorfax беше писал днес - в клитора на всяка жена има 8000 рецептора. Пилешкия ми мозък не може да побере информация за работата на дори 1% от тях, ама все пак не съм се л

Мъкааааа....

Пак се подмотквам. Нищо не съм свърши, а изпита е в понеделник. Колко типично за мен. Някой трябва да ми конфискува лаптопа и нета и да ме остави само на радио. Всичко ме боли, кисела съм, много съм анти на всичко. Поне мъжо си знае да не ме закача. Освен ако не измрънкам нещо, даже за музиката дето пускам аз таз вечер не се оплаква много. Мамка му, останала ми е една цигара... значи е време за лягане, тамън и памперса съм си сменила Напоследък нямам много време за писане на "умотворения"

негова...

Навън валеше проливен, противен, студен дъждец. Водата се събираше в кални локвички между паветата и сиви бяха лицата на минувачите. Намръщените им физиономии под чадърите издаваха раздразнението и досата от изтичащия ден. Само това виждах през замъгления прозорец, по чиято повърхност можех да напиша мислите си с пръсти. Босите ми стъпала изстиваха, отдавайки топлината си на ледения под. Носът ми, залепен на стъклото в очакване, като на малко дете, с всеки дъх изпускаше клъбца пара. Имах отнов

Тази вечер

Днес беше интересно, прибирах се и с всяка глътка въздух исках още и още, миришеше на цъфнали джанки - на пролет. Пролет е и аз като всяка кучка се разгонвам. Съвсем малко ми е нужно и вече съм мокра... Дали и при другите жени е така - мирише на цветя, продухва лек ветрец, а те си мислят само ка да се опрашат

Снощи

Снощи беше диво. Диво и възбуждащо. Цяла вечер ти беше като трептяща светулка около мен, усещах те като топло възелче в тила си. Целуваш и бягаш. А в тъмното ме гониш, искаш, даваш и не питаш. Напрежение в очите ти. Глад и възбуда - все едно на лов си тръгнал. И нямаше кой да те спре, а аз съм твоята жертва. Аз нямам страх... Чаках те да ме хванеш. Защото знам, че ще бъдеш нежен, какъвто винаги си бил...

Те туй е официална кореспонденция на културен език ;)

В една официална служебна кореспонденция открих този уникален мейл, да подчертая, че писмото не е от или до мен. Възхвалявам невероятното колегиално отношение и великия английски правопис! Ааааа да! Този мейл го получават всички от фирмата И от шефовете Историята започва от средното писмо после надолу и накрая горе First of all I want to thank you about the congratulations I know where is the right direction and without your wish In the beginning of June you nothing postpo

Всичко

Целувам те, ти стенеш. Боли, когато те целуват за последно. Боли когато знаеш, че от теб не ще остане нищо. Месата се разпадат, костите на прах ни стават. И вятъра, немирен и невинен, разпръсва ни по цялата земя, поне посмъртно ний света да видим, без очи - слънцето не заслепява, но света усещаш, виждаш. Без уши, но вятърът нашепва - сухи клонки от мечти.Без пръсти битие докосваш, морето чувства вместо тях. Без носа си - ухания прекрасни, попиват листата вместо ноздри. И така, понесен над света,

Животът, даже и след смъртта е живот

Минавам изправена гордо, поела дълбоко дъх от свежия полски вятър. Вървя и въздишам, стъпките заглушени от висока трева, пазят съзнание за свята пътека. Сън... вечен и безбрежен... Земята е ледена и черна. Няма начин да изляза, или поне теоретично, та какво съм аз? Вдигам ръка, но не виждам, че минава през черната пелена на пръстта. А усещането е странно, сякаш съзнанието ми е някъде с червеите и къртиците. На сърцето му е тъжно и горчиво отново оставено без отговор, само усещането на черната

Погребение

Казват, че живота е като една голяма ябълка, но моите хапки са горчиви... Искам го, а не мога, бягам, ала все залепена съм за земята пред някого. Нещо ми пее в едното ухо, глас превъзбуден, съскащ, страховит, премята се и оплита реално със думи, крещи и се моли. А аз не мога нищо да сторя. Помня мухата на злото, свила гнездо зад ухото ми тогава. беше отдавна, с нищо не свиквам толкова лесно, както със студа у камъка... те са моето амплоа от тук насетне. То ме въздига, отнася и принизява в катр

Прах под убийството

Родена за да убивам, скитах из пустините на чувствата си. Чаках те, за да те убия... Да убия с ярост и страст невиждани, сила и шепот нечувани... Сянка преминава в съзнанието на едната медуза. Неспособен да крещи той се гърчи в моята агония, пред смъртта всички сме били равни. Но не, не аз ще попитам за пътя. Излез ти напред и замахни над черния пясък, чертай своите рунически символи, навеки света ще е мой... Убивам, друго не мога, не, друго аз не умея... Убивам за храна, за удоволствие... Из

Обичам те!

Когато минеш покрай мен и с дреха ме допреш едва, сърцето ми забива лудо- след теб като пияна аз вървя. Ти обръщаш се и гледаш ме със тези хубави очи, а моето сърце смутено едва те следва и мълчи. *** Обичам те, обичам те, защо ли? С каква магия ти ме взе в плен? Та няма друга сила, няма воля, Която да те отдели от мен! *** Обичам те когато идваш, когато сядаш тихичко до мен. Обичам те когато си от

Неуспешен опит...

Ядях си шоколада с ягоди и някак всичко около мен се нагоди. Всичко пасна на своето място, но светът ми се стори препълен и тесен. Шоколадът се топи в устата ми. Навлизам в свят богат на усещания. Сърцето ми тупти и разбива стените ти. Стени скрили силата на твоите желания. Мечтаеш за всичко и нищо. Мирът се свива в кълбо. А аз държа твоя мир в длани като стъкло. Оглеждаш се в страх, и надаваш ухо.. Но не чуваш. Не чуваш как лети времето. Не слушаш писъците на влюбените. Не

Слънце мое

Слънце мое, аз те чакам да изгрееш. Чакам да те видя и сърцето ми да стоплиш. Ръцете ми копнеят лъчите ти да пипнат, очите ми очакват светлината ти да видят. Краката ми желаят по твоите стъпки да минат. Сърцето ми потръпва в огньове от лед - страстта ми към теб. Ти ме озаряваш, оцветяваш и живота. Без теб как ли живеят съществата на сумрака? Слънце, обичам да те гледам, на плажа да лежа - кожата ми гъделичкаш и душата ми е в Рая!

Робство

Едно робство описваш. Оглеждаш и виждам. Аз виждам през твоите очи. Веселба, какво им друго остава в това време. Робство над тяло, дух и всички мечти. Краката заключени в железни окови, духът е пристегнат в килийка с ледени колани. И само тя, дебелата сянка на гората, ги пази от чужди набези, скръб, люти рани и мечти в язви. Само едно им остана след бурята, една гора, една планина и глутница вълци, луди и жадни за кръв. Вълци за свобода, дали не се римува с бойци?...

Душата на ангела

Баба Яга. Обичам да пиша в движение. Защо мисълта ми се движи по бързо от пръстите!? Защо?!... И искам да намеря една стара вещица. Трябва да стана чирак, защото искам сърцето на един ангел, а само една силна млада вещица може да го има. Тя е, Баба Яга, само тя е тази която ще ме научи- ще бъркам отровни отвари, биле от змийско крилце за негова мощ, ще говоря омайно като самодива с нощта на Росаля и тичам към луната, чакам я да ми покаже пътя!... А баба ми Яга... се е скрила от людскит

И все пак...

И все пак... И все пак аз ти се отдадох, имах малко, но ти го дадох. Последната клечка кибрит ти подарих, за да запалиш огъня в себе си, а мен кой ще запали? Или аз отново сама ще си гния в полето. И все пак не съжалявам, отдадох последната си искрица живот. Но въпреки всичко обичам, сърцето, което го няма, бие за теб. За тази последна искра. И все пак те обичам, ти остави бели следи от острието си в черната ми кръв... Кръв по-черна от нощта, по-черна даже от смъртта. Но все пак аз ще живе

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.