Прах под убийството

Родена за да убивам, скитах из пустините на чувствата си. Чаках те, за да те убия... Да убия с ярост и страст невиждани, сила и шепот нечувани...

Сянка преминава в съзнанието на едната медуза. Неспособен да крещи той се гърчи в моята агония, пред смъртта всички сме били равни. Но не, не аз ще попитам за пътя.

Излез ти напред и замахни над черния пясък, чертай своите рунически символи, навеки света ще е мой...

Убивам, друго не мога, не, друго аз не умея... Убивам за храна, за удоволствие... Изпитвам силна възбуда от от кръвта топла между пръстите ми... все едно Някой ме наставлява да се отдавам, сила непобедимо могъща, като шепот в главта ми - на прах ме превръща... И вятър лудува из сивите степи, праха ми разпръсква и прави ви слепи!...